ТАЗИ ГЛАВА ПРИСТИГА ДО ВАС С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА КАКА ВИ Golfche ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО ЛЮБИМОТО МИ 1.9 TDI. В ЗНАК НА БЛАГОДАРНОСТ Ѝ КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ Я СПОМЕНА ТУК И АКО ИМАМ ДЕТЕ ЩЕ ГО КРЪСТЯ НА НЕЯ, ХД.

ИНАЧЕ, ТАЗИ ГЛАВА Е ДЪЛГА И СЪМ СЕ ПОГРИЖИЛА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО НЕ ВИ ХАРЕСА ОТИВАМ ДА СЕ МЕТНА ОТ НЯКЪДЕ.

ВСЕ ПАК, АКО ВИ ХАРЕСА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО С КАКА ВИ НЕЛА НЕНАДЕЙНО СЕ СЕТИХМЕ ЗА ТЪМНАТА СТРАНА НА TUMBLR ОДЕВЕ И СЕ ВЪРНАХМЕ ВЪВ ВРЕМЕНАТА, В КОИТО ОЩЕ БЯХМЕ МЛАДИ И НИ НАЛЕГНА НОСТАЛГИЯТА. ТУКА ПУСКАМ СЪЛЗА. ИЛИ КАКТО ОБИЧАМ ДА ПИША "СЪЗЛА.", ХД.

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮ

ЕНДЖОООЙ

BTW, ТОВА МАЙ Е НАЙ-СТРАННАТА МИ АВТОРСКА БЕЛЕЖКА ДОСЕГА, АМА КАРАЙ, ТО И АЗ СЪМ СТРАННА. ДА МЕ ПРОЩАВА МИЦА, ЧЕ Ѝ ИЗПОЛЗВАМ ЛЮБИМАТА ФРАЗА БЕЗ НЕЙНО ПОЗВОЛЕНИЕ.

*Дарина*

Полунощ минаваше, когато получих онова съдбоносно съобщение. Ние влизаме в Будва. Къде точно сте?

Боже, той наистина беше дошъл. Чак ми беше трудно да го повярвам, но беше факт. Беше бил десет часа път, за да дойде при мен въпреки, че дори не се познавахме. Уау. Това определено му печелеше завидно количество червени точки.

В Teatro сме, точно на Ривиерата.

И след няма и половин час той ми написа, че са на плажа. Казах му къде точно сме и не можех да определя защо цялата се бях изпълнила с трепет. Оглеждах се навсякъде, търсейки го в тълпата и кълна се, буца бе заседнала в гърлото ми. А, тази буца набъбна още повече щом най-накрая го съзрях. Крачеше уверено и си проправяше път. Погледите ни се засякоха и аз не мислих много преди да хукна към него.

-        Ти дойде! – шокирах и самата себе си, когато му се метнах на врата и го прегърнах.

-        Ти ме покани. Биваше ли да ти откажа? – усмихна се и дъхът ми секна, когато две трапчинки се показаха. Този човек наистина бе бил десет часа път, да дойде да ме види в чужда държава докато имаше случаи, в които Рафаел не искаше да мръдне две пресечки, за да дойде до вкъщи да ме види когато живеех в Мадрид.

-        Това са Кристиян и Светльо, запознайте се. – Калоян ми представи двамата си приятели и аз се здрависах с тях.

-        Дарина, приятно ми е.

-        Кристиян. – първи ръка подаде не особено високия чернокос мъж.

-        Светослав – след това ръка подаде другия му приятел, който бе малко по-нисък от Калоян, но също толкова едър колкото него.

-        Е, хайде, заповядайте. – хванах Калоян за ръката и го поведох към щъркела ни, а другите двама вървяха зад нас. – Вижте, кого довя вятъра! – казах напевно, а Милица и Теа примигаха в моя посока докато Никола се наежи.

-        Калоян, приятно ми е. – щом се представи и подаде ръка, най-добрата ми приятелка вече бе отвъд шокирана докато Теа ми вдигна палец в пълно одобрение.

-        Милица.

-        Теа.

-        Никола.

В крайна сметка се запознаха с него, а после се запознаха и с приятелите му. Застанах на моето си място, а Калоян застана плътно зад мен и се оглеждаше докато палеше цигара.

-        Какво ще пиеш? – попитах го, надвиквайки музиката, а той долепи ухо до мен с цигара в устата.

-        Уиски има ли?

-        Всичко има. Никола и Милица са на Черно Джони, ако не ти харесва си поръчай друго.

-        Пия Джони, спокойно.

-        Твоите хора какво пият?

-        И те са на уиски.

Кимнах му в отговор, а пък Никола се зае с това да им налее алкохол, а аз посегнах към ново кенче Редбул и запалих цигара. Вдигнахме наздравица всички, а аз продължавах да си танцувам на място. Усетих дланта на Калоян върху голото ми бедро и веднага се наежих заради хилядите студени тръпки, които ме полазиха. Отпих втора, и по-голяма глътка от водката си и вече започваше да ми става горещо. И определено не беше заради завидното количество алкохол, което течеше във вените ми, а заради красавеца, който в момента бе сложил ръка на бедрото ми и на чийто гърди бях опряла гръб. Тази вечер аз щях да спя с този мъж, да не се казвам Дарина Стефанова, ако не го вкарам в леглото. И изобщо не ме интересуваше дали звуча като лека жена, казвайки го или не. Никой мъж досега не е карал да изпитвам или мисля подобни неща, така че, си заслужаваше.

...

Купонът бе в разгара си. Дори и Калоян вече бе повече от приятно почерпен и не бяхме спирали да танцуваме цяла вечер. Това, което ми харесваше у него беше, че не стоеше просто като статуя докато аз танцувах, а беше в идеален синхрон с мен и ме докосваше. Не ме обарваше, като пълен простак, а ме докосваше. Бавно, еротично, греховно секси и палеше огън вътре в мен. Такъв огън, който никога досега не бях усещала с никого до преди него. Снижих се надолу, без да пропускам да се отрия в него за сетен път. Но явно това бе капката, която преля чашата му, защото ме хвана здраво за ръката и ме завъртя рязко. За малко изгубих почва под краката си, но той ме държеше така, че да не мога да падна.

В този момент цветните прожектори паднаха върху нас и благодарение на тях видях как очите му горяха. Приведе се и разби устни в моите, а аз само това и бях чакала. Простенах и обгърнах тила му с ръце, отвръщайки на целувката. Най-накрая, Господи! Той обви големите си ръце около тънката ми талия и ме дръпна максимално близо до него, като дори ме повдигна и за кратко във въздуха, което ме накара да ахна. Възползва се от този ми момент на изненада, за да срещне езика си с моя и когато те затанцуваха заедно, това вече беше краят за мен. Желаех го, мамка му. Полудявах и се разливах цялата. И ако продължаваше така щях да разкъсам дрехите му още тук и сега. Усетих пръстите му опасно близо до ръба на роклята ми и това ме сепна. Отдръпнах се от него и това го накара да свъси вежди объркано. Прочистих гърло и го хванах за ръката. Седнах на единия свободен висок стол и запалих цигара. Отпих от водката си, веейки си с ръка с надежда, че това щеше поне малко да ме поохлади.

-        Какво стана? Защо така се отдръпна? – каза в ухото ми, отмествайки косата ми настрани. Дъхът му затанцува по врата ми и аз примижих с очи. Стиснах бедра, защото вече ми бе вече непосилно да издържам. А, сега, както и започна да си играе с врата ми ситуацията ставаше още по-зле.

-        Ммм, защото, ако не се бях отдръпнала щях да ти скоча.

-        Мм, така ли? – измърка и го усетих как се засмива. Стиснах очи и прехапах устни, а когато започна да ме целува там тотално превъртях. А, не, така нямаше да се разберем. Мамка му, не издържах. Защо врата трябваше да ми е слабото място и защо той трябваше да се целува толкова добре? Имах чувството, че нарочно го правеше. Сякаш му харесваше да ме изтезава по този начин, може би искаше да види колко щях да издържа преди наистина да му скоча. И освен, ако не исках да спретнем шоу на целия клуб, беше добра идея да го хващам под ръка и да ходим някъде. Вдигнах ръка към него и плъзнах длан по неговия врат.

-        Спри.

-        Защо? Не ти ли харесва?

-        Харесва ми. Много ми харесва при това и там е проблемът.

Все пак ме послуша и спря, а аз дръпнах Милица за ръката, секвайки ѝ глътката и се приведе към мен.

-        Дай ми ключове за вилата.

-        Защо? Тръгваш ли?

-        Тръгваме с Калоян. – не се наложи да обяснявам повече, защото тя бръкна в чантата си и ми даде единия чифт.

-        И умната, ей.

-        Спокойно, мамо. – завъртях очи докато прибирах ключовете в чантата си. – Дай да ти пусна пари за сметката и да изчезвам.

-        Никакви пари няма да ми пускаш, Никола черпи.

-        Сигурна ли си?

-        Сигурна съм. Хайде бягай! – изгони ме. Казахме „чао" на другите и хванах Калоян под ръка и го поведох към входа, който водеше към крайбрежната. Едва бяхме направили крачка на тротоара, когато той ме бутна до стената и нападна устните ми жадно, барикадирайки ме с ръце на стената, така че да няма къде да мърдан. Не, че възнамерявах и да правя нещо такова де.  Простенах в целувката и обгърнах тила му с ръце, отвръщайки му. Този път дори не се наложи да моли за достъп в устата ми, защото сама проявих инициатива и разтворих устни, което го накара да се подсмихне. Езикът му погали моя. Плъзнах длани надолу по раменете и ръцете му докато не ги сложих на таза му, дърпайки го още по-близо до мен. Един игрив гърлен звук избоботи от гърдите му и в стомаха си вече имах не пеперуди, а гълъби. В слабините ми отново се заформи онази нужда, която така и не бе изчезвала тази вечер, но сега...сега нуждата бе огромна и просто се молех да ме докосне там. А, той ме докосваше всякъде другаде, но не и там.  Мамка му, стига си ме разигравал, а ми го дай!

-        Злато? – отдели се от мен първи, оставяйки ме задъхана и искаща още. Очите му ме изпепеляваха и както винаги бях неспособна да отделя поглед от тях. – Мисля, че е добра идея да отидем някъде, защото ако се забавим и секунда още, ще те взема тук и сега. Мамка му, по принцип не си падах по такива неща, но този мъж, ме караше нарочно да се забавя. Ей така, за да видя дали щеше да си удържи на думата.

-        Да, да. – кимнах като пълен идиот и с трудност отлепих гръб от оградата. Явно все пак ми бе останал някакъв разсъдък и мозъкът ми не бе станал на пълна пихтия. И това определено не се дължеше само на алкохол. Имаше един много по-силен опиат на когото в момента бях подвластна и той притежаваше чифт кехлибарени очи и носеше името на български цар.

Краката ми още трепереха, но както винаги, той веднага се отзова и ме задържа. Когато се увери, че можех да си стоя на краката ми предложи ръката си кавалерски и аз го хванах под ръка. Спрях първото такси, което видях и за щастие то се оказа свободно.

*Калоян*

Бях полудял за нея. И не преувеличавах. Дрехите започнаха да падат още преди да сме престъпили прага на стаята ѝ и ми харесваше факта, че бе почти толкова нетърпелива колкото мен. Ако не и повече. Беше като подивяла. Целуваше ме настървено и дърпаше лятната ми риза също толкова настървено. Тя простена, когато я повдигнах, а после я блъснах в стената. Изръмжах, когато усетих ноктите ѝ по скалпа ми и захапах долната ѝ устна, което ми спечели още един стон от нея. А, стенеше толкова секси, мамка му. Не малко женски стонове бях чувал през годините, но тези на Дарина...мамка му, тези на Дарина. Като ги чувах изпитвах страни неща. Едно на ръка беше, че ме подлудяваха, но освен това усещах нещо...нещо като носталгия, Бога ми. Беше все едно чуваш песен за първи път след адски много време. Тази ни целувка бе коренно различна от всички други, които си бяхме разменяли през изминалите няколко дни. Тази беше груба, първична. Сякаш и двамата не можехме да се наситим един на друг и не издържахме вече един без друг. А, аз наистина не издържах. Бях възбуден до болка. Онзи долу дори ме молеше вече за нея. Дарина най-накрая успя да се пребори с ризата ми, а копчетата се пръснаха по пода, но аз и пет пари не давах в момента. Откъснах устни от нея колкото да я пусна и да я завъртя. Залепих устни за врата ѝ като през това време се борех с ципа на роклята ѝ, а тя продължаваше да стене.

Изви тяло в дъга, притискайки се към мен и ерекцията ми. Изръмжах, но не и останах длъжен. Раздвижих таз, триейки се също в апетитния ѝ стегнат задник и най-накрая успях да се преборя с ципа ѝ. Това, което тя наричаше рокля се свлече само наполовина от нея. Прехапах устни и го дръпнах малко по-силно надолу. Успях да я измъкна и плата се свлече вече наистина в краката ѝ, оставяйки я само по токчета и бели дантелени прашки, които изглеждаха зашеметяващо на бронзовия ѝ тен. Мамка му! Плъзнах длани нагоре по целунатото от слънцето тяло и алчно сграбчих големите ѝ кръгли гърди в шепи докато отново нападах устните ѝ жадно.

Отдръпна се от мен само, за да се завърти и отново ме целуна. Сега вече ръцете ѝ се заеха със задачата да разкопчае колана ми. Токата изтрака, а после вече разкопча и копчето и ципа на късите ми панталони. Изсъсках, когато ме погали през боксерките, а докосването ѝ бе равнозначно на истински, изпепеляващ всичко след себе си, огън. Изпивах я. И тя ме изпиваше. Изпивахме се взаимно. Изпепелявахме се. Мушнах ръка между краката ѝ и тя не се противи. Простенах, когато усетих колко мокра и влажна беше вече. Простена и тя самата, когато я докоснах, макар и през нищожната дантела.

Раздалечи крака, предоставяйки ми по-добър достъп и аз изсумтях в одобрение. Откъсна устни от мен и облегна глава назад, за да даде воля на гласа си и аз се подсмихнах. А, единствено я дразнех с пръсти. При това през прашките. Приведох се и зарових лице в сладката ѝ шия. Целувах, хапех, дразнех със зъби, като първоначално я измъчвах с малки кръгови движения, почти без никакъв натиск, но те бяха достатъчни, че да я накарат да завърти ханш, да се притиска сама в пръстите ми и да плаче, и стене името ми.

Приложих малко повече натиск върху набъбналото кълбенце от нерви и тя проплака. Притисна се още повече към ръката ми и раздвижи ханш, но я бутнах към стената, за да не шава толкова. Действието ми я шокира, защото ахна, кокорейки зелените си очи, а устата ѝ зейна в едно апетитно О. Мамка му, много ми се искаше да продължавам да я измъчвам така, но не издържах вече. Исках я. Желаех я. Трябваше да я имам. Сега. Точно в този момент. Започнах да се снижавам с целувки надолу. Не оставях и един милиметър кожа не обходен от устните ми. Посветих се изцяло и на натежалите ѝ от възбуда гърди преди да продължа пътя си надолу и накрая вече на колене пред нея вдигнах поглед и я видях как ме гледа с изпепеляващ поглед и хапеше устни. Прехапах устни и аз самия и хванах дантелата, свличайки я по краката ѝ. Тя раздалечи дългите си, стегнати крака и аз едва не простенах когато усетих аромата ѝ. Беше прекрасен, Господи. Не губих повече време, ами я нападнах. Като подивял. Като звяр. Чувствах се като човек умиращ от жажда, а нея виждах като капка вода. И само тя можеше да утоли тази ми жажда. Преви се на две и се хвана за рамената ми, за да не падне, а стонът ѝ отекна между четирите стени. Простенах и аз самият, когато я вкусих за първи път. Вкусът бе също толкова интензивен, колкото и аромата ѝ и се побърках. Бях безпощаден. Не ѝ давах дори и дъх да си поеме. Имах една единствена цел и тя бе да я побъркам точно така, както тя побъркваше мен. Бедрата ѝ трепереха, навираше се безсрамно в лицето ми, но това само и единствено ме възбуждаше още повече. Включих и пръстите си в играта и първият влезе с лекота в нея – толкова мокра и гореща беше.

-        Калояне. – проплака името ми като молитва и аз изсумтях. Прибавих и втори пръст вътре в нея и вече усещах колко близо беше. Бедрата ѝ трепереха, пулсираше под езика ми и дишането ѝ бе учестено. Не ѝ отне много да се разлее цялата, но аз не спирах. Дори и за секунда. Облизвах всичко лакомо докато тя превиваше на две и крещеше името ми. Краката ѝ я предадоха, но аз успях да я задържа без да откъсвам устни от нея и за момент. После вече замлъкна. Облегна се на стената, а аз чак тогава вдигнах глава от бедрата ѝ. Взрях се в нея и махнах пръстите си, но не и преди да ги оближа. Изправих се.

Очите ѝ бяха насълзени и едвам ги държеше отворени, гърдите ѝ се издигаха и спускаха неравномерно, а краката ѝ все още трепереха. Подсмихнах се и я целунах, а тя простена. Повдигнах я и тя обви крака около мен. Понесох я към леглото и я пуснах на него. Прехапах устни докато гледах как гърдите ѝ подскочиха, а зъбите ѝ завлачиха долната ѝ устна докато ме гледаше как събличам ризата си. После дойде ред и панталоните ми и накрая вече се покатерих на леглото при нея. Ококори очи, когато свалих и боксерките си и аз се подсмихнах. Изненадата си замина и една мръснишка усмивка зае място на устните ѝ. Не преставаше да ги хапе докато ме гледаше как си слагам презерватива, а когато вече бях готов, разтвори крака, канейки ме. Сега бе мой ред да прехапя устни. Господи, никога не съм вярвал, че ще вкарам такава жена в леглото, но явно бях един шибан късметлия. Наместих се срещу нея и тя сбръчка вежди. Устните ѝ заеха формата на онова апетитно О. Влизах бавно и пулсът ѝ се ускори, а когато навлязох докрай дъхът ѝ секна и изплака. Простенах и аз самият, защото, Бога ми, сякаш ме засмука. Мамка му, беше ли нормално да бъде толкова тясна? Болеше ме да го призная, но ако продължаваше така, нямаше да издържа много.

Сложих ръце от двете страни на главата ѝ и се изтеглих назад преди отново да навляза. Грубо, рязко, карайки и двама ни да изръмжим. Нападнах устните ѝ, също толкова жадно и тя веднага ми отвърна. Усетих ноктите ѝ по гърба ми и всеки път, в който нахлувах в нея, тя ги задълбаваше в кожата ми, карайки ме да ръмжа като звяр.  Срещаше всеки мой тласък, хапеше устните ми също толкова настървено колкото мен, а кожата ѝ сякаш гореше. Пареше ме където ѝ да я пипнех, но най-гореща бе женствеността ѝ. Имах чувството, че горя. Изпепеляваше ме. Гърчеше се в ръцете ми докато я покорявах, драскаше и хапеше където намери и ме подлудяваше. Не мисля, че някоя друга досега бе правила подобни неща с мен. Обви дългите си крака около мен, дърпайки ме колкото може по-близо до нея и се надигна. Схванах намека ѝ и се изправих, вземайки я със себе си. Дългата черна начупена коса падна около двама ни като було. Задълбах с нокти в нежната кожа на ханша ѝ, когато започна да се движи. Отворих очи и простенах. Ето, това бе гледка, която едва ли някога щях да забравя. Виеше тяло като богиня и ме поставяше в транс. Просто не можех да отделя очи от нея. Прокарах ръце нагоре по тялото ѝ и сграбчих гърдите ѝ в шепи. Прехапа месестите си устни и изви тяло в дъга. Отметна глава назад, а меденият ѝ глас проехтя из стаята. Стенеше името ми извито и звучеше като най-прекрасната симфония на света. Пееше, Господи. Тази жена наистина пееше. Долепих устни до врата ѝ, а тя обгърна тила ми с ръце. Беше зачервена, дишаше тежко, цялата трепереше в ръцете ми и веч го намирах за адски трудно да удържам стихията. А, не исках да свършва. Исках да продължим вечно. Да не спираме. Да не се отделяме един от друг дори за секунда. Исках да останем така завинаги. Преплетени, в ръцете един на друг, защото, Бог ми е свидетел, имах чувството, че тук принадлежах. Усещах едно такова чувство, знам ли, сякаш си бях вкъщи след адски много време далеч. Не знам дали бе нормално, но го чувствах. Сякаш бях намерил онова парче от мен, което е било отдавна загубено, а дори не знаех че е такова. Не знам дали бе нормално човек да усеща и да мисли подобни неща по време на секс, но усещането бе отвъд всичко, което бях изпитвал някога. Сякаш летях. Сякаш летяхме двамата същност. А, когато и двамата достигнахме онази преломна точка и отидохме oтвъд вече наистина не бяхме на Земята. Бяхме някъде далеч, нависоко и нищо и никого не съществуваше. Бяхме само ние двамата. Като едно.