ПО СЛУЧАЙ УСПЕШНО ИЗКАРАНАТА МИ ЛЯТНА ПРАКТИКА, КАКА ВИ ДНЕС Е ТУК С ЕДНА ОЩЕ ПО-ОГРОМНА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. ИМАМ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ЩЕ ВИ ХАРЕСА, ПО ПРИНЦИП, ЗАЩОТО ДАРИНА ЩЕ СЕ НАСЛАЖДАВА НА БЕЗПЛАТЕН ЦИРК И РАЗСЪЖДЕНИЯТА Ѝ МАЛКО НАПОДОБВЯТ ТЕЗИ НА РУСАТА ЩЕРКА НА БРАНИ И МИЦА ОТ МИНАЛИЯ ЖИВОТ, ХД. 

ТА, С ТОВА КАЗАНО, АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА ДАРИНА Ѝ ИДВАШЕ ДА СЕ СКРИЕ ОТ МАСАТА ПО ЕДНО ВРЕМЕ, ЗАЩОТО НЕ ИЗДЪРЖАШЕ С ТЕЗИ ДВАМАТА. 

ОСВЕН ТОВА ДНЕС РОЖДЕН ДЕН ИМА ЕДИН МНОГО СКЪП ЗА МЕН СЪРАТНИК, КОЙТО Е С МЕН ПОЧТИ ОТ САМОТО НАЧАЛО И СЕ ПРЕВЪРНА В НЕЩО, КАТО ЛИЧЕН ЛЕКАР НА МЕН И НА ГЕРОИТЕ МИ, А ИМЕННО  X_Riyaa_X. ДУША, ПОЖЕЛАНИЯТА МИ ВЕЧЕ СЪМ ТИ ГИ КАЗАЛА, ТАКА ЧЕ НЯМА ДА СЕ ПОВТАРЯМ. ЗНАЙ, ЧЕ МНОГО ТЕ ЦЕНЯ И ТОВА Е МОЯТ ПОДАРЪК ЗА ТЕБ. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ

*Дарина*

Калоян се изправи и двамата с нея се прегърнаха също и нещо в погледа на Бранимир се промени, защото се намръщи и можех да се закълна, че го чух да сумти в недоволство. Вирнах вежда в негова посока и Милица се обърна към него. – Прекъсвам ли нещо? – погледна го тъпо, но виждах и нещо друго в погледа ѝ, нещо което не можех да посоча с пръст, но бе странно и бе там. После погледна и мен и аз махнах с ръка пренебрежително. Седнах си обратно на мястото и Калоян направи същото.

- Бранимир съм аз, приятно ми е да се запознаем. – перкото се отърси и подаде ръка към нея, като още малко от очите му щяха да изскочат сърца и щеше да литне.– така я гледаше. Приличаше на анимационен герой, за Бога! Наясно съм, че най-добрата ми приятелка умееше да събира погледите, но това нещо от Бранимир бе последното нещо, което съм очаквала.

- Милица. – тя хвана ръката му и лицето ѝ грейна подобно на неговото, а аз се намръщих и скръстих ръце пред гърдите си. Калоян ме стрелна с питащ поглед, но аз просто свих рамене и отново се обърнах към тези двамата. – Ти си приятел на Калата, нали? Сигурно ще се виждаме често оттук нататък.

Ама, моля ти се, заедно бяха израснали, всеки ден се виждаха, неразделни бяха. Ама, и ти да си такава овца, че да не е истина.

- Милица. – той повтори името ѝ, шепнешком и имаше странна и глупавата усмивка на лицето си, а после се отърси отново и прочисти гърло. – Да, да, с Коката сме приятели от деца, постоянно сме заедно, неразделни сме.

С Коката? Обърнах се към Коката и го гледах право в очите с вирната вежда и подигравателен поглед и едвам сдържаща смеха си, а той се намръщи.

- А? За какво говориш?

- Pa, čuti, bre, pičko! – Бранимир го сряза на сръбски.

(Млъкни, бе, пичко!)

- Коката! – вече не можех да се въздържа и избухнах в смях, а Калоян ме погледна убийствено.

- Ама, вие не знаехте ли този прякор? – Бранимир ни погледна всички объркано и аз въздъхнах, а Милица единствено примига чудато и после сви рамена.

- Не, но можеш да седнеш при нас и да ни разкажеш. – директно го покани и това ѝ спечели един мръсен поглед от мен, на който тя ми отвърна с питащ такъв и аз просто въздъхнах и махнах с ръка пренебрежително. Това беше разговор за после.

- Щом такава красива дама като теб ме кани, мога ли да откажа? – сръбската гад бе от доволна по-доволна, когато се настани до нея на отсрещната пейка.

- Добре, че беше тя да те покани, иначе нямаше да останеш. – Калоян още повече се напрегна и аз сложих длан на бедрото му, за да го усмиря.

- Калояне, приятелю, не така лошо. Колко неща сме преживели заедно, бива ли така? – Бранимир го погледна истински обидено и аз и Милица ги гледахме и двамата съмнително.

- Бива, бива. Теб не те ли чакаха на твоята маса?

- Ще оцелеят и без мен. – сви рамене, а после се обърна към моята приятелка и ѝ се усмихна. Изобщо не ми харесваше какво се случва тук, ама изобщо. – Имаш такова красиво сръбско име.

Може би защото тя самата беше сръбкиня, глупако. Боже, не можех да повярвам, че това бе същият онзи мъж, от когото Калоян ни пазеше. Че беше луд – беше, ама беше като пудел в краката на Милица, а се бяха запознали преди няма и пет минути.

- Може би защото съм сръбкиня. – изгледа го глуповато.

- Ma, stvarno? – попита я на сръбски, а тя се усмихна. Какво правиш, ма? Недей! Недей му се усмихва като ученичка! Недей! Боже, не издържах. Идваше ми да се ударя по главата.

(Наистина?)

- И ти си сърбин, а?

- Ma, naravno da jesam, lutko. – усмивката му се разрасна толкова, че още малко щеше да му се хване лицето. А, не! Трябваше да се намеся преди тази да го завлече в дамската тоалетна.

(Разбира се, че съм, кукло.)

- Не бях ли аз lutka? – намесих се докато палех цигара и Милица веднага навири вежда в негова посока при чутото, а той просто ме игнорира, защото не можеше да отлепи очи от нея.

- Теб какво те води в България?

- Надеждата да си намеря добър мъж, но уви!

- Е, късметът е на твоя страна. Ето го, точно до теб седи. – изпъчи гордо рамене и се разкрачи, за да докаже мъжествеността си. Боже, този някой да го прибере вече, моля ви се. Много ви се моля.

- Не харесвам гаджетата ми да ме наричат с прякорите на бившите им или със същите, с които свалят всяка втора, съжалявам. – усмихна му се кисело.

- Добър вечер, избрахте ли си нещо?

- За мен един голям Чивас, осемнадесет годишен и един Редбул, моля. – Милица веднага си поръча обичайното, а Бранимир я гледаше още по-влюбено щом чу какво си поръча.

- Разбира се. За вас?

- Същото.

- Добре, това ли ще бъде? Нещо за хапване да предложа?

- Аз ще искам едни талиатели с горски гъби.

- За мен една салата „Капрезе", един микс брускети. – започнах да изреждам обичайната си поръчка. – Любима, искаш ли да си разделим едни тиквички по гръцки? – стрелнах Милица с поглед.

- Може, да.

- Добре, значи и едни тиквички и талиатели „Фрути ди маре".

- Един кралски котлет. Само моля картофите да бъдат заменени с гриловани зеленчуци. – Калоян също си даде поръчката и онзи нахалитет и той си я даде и аз вече бях наистина безмълвна. Не мисля, че някога бях виждала по-нахално същество. А, бях виждала - Милица. Да, единственото по-нахално същество от него беше тя.

- А, и както тръгнах да казвам, кукло, уверявам те, че никоя друга не съм наричал така. Не обръщай внимание на Дара, нея я наричах lepotica или lutkica, за да дразня Коката, но никога не съм го казвал с романтични чувства или нещо подобно.

Аз и Калоян гледахме с отворени усти, а моята скъпа приятелка не изглеждаше и грам впечатлена.

- Дай да се разберем едно. Аз съм единствената, която има правото да нарича тази овца, Дара. – сложи една цигара между устните си и дори нямаше възможност да си запали, защото Бранимир се пресегна и веднага ѝ я запали. Тя се облегна назад и изправи рамена като истинска дама.

- За мен няма ли да направиш изключение? – усмихна ѝ се флиртаджийски и аз погледнах Калоян, който само по погледа му четях, че му също толкова неудобно да бъде тук, колкото и на мен.

- Не си ми дал повод да те третирам като специален. – заяви и издиша цигарения си дим нагоре.

- Почакай, ние току-що се запознахме, но повярвай ми аз съм най-специалният. – запали цигара и той докато я гледаше право в очите.

- Ще ме извините, че ви прекъсвам, но не мога да не попитам, вие двамата познавате ли се? – Калоян се намеси и двамата се обърнаха към нас.

- Да, тя ми е жена по принцип. – той заяви и с това и аз и Милица се задавихме. Аз върху глътката си вода, а тя върху цигарения дим. И сега и двамата мъже бяха заети да ни тупат по гърбовете.

- Полека. – продължаваше да я тупа по гърба нежно и на лицето си имаше странна усмивка.

- Ju kuku majko draga mila! Света Петке, каква жена, човече? Сега се запознахме!

- Няма значение, провъзгласил съм те за жена вече.

- Странен си. – Милица вече беше спряла да кашля подобно на мен и бе възвърнала класата и авторитета си. И Бога ми, щом Бранимир чу тези две думи, целият засия сякаш бе малко дете и е получил мечтания си подарък.

В това време дойдоха и техните напитки и Бранимир благодари на сервитьора ни.

- Какво стана, Груйч? Донесоха ти истинската ти любима и не устоя на гледката? – Калоян се заяде с него, сочейки с поглед към чашата.

- Друже, не се заяждай и не се прави на интересен пред жените, ако обичаш. – сърбина го погледна лошо с черните си хищни очи, а после отново обърна цялото си внимание върху Милица.

- Наздраве за едно прекрасно запознанство. – вдигна чашата си към нея.

- Наистина си странен. – тя все пак вдигна чашата си и несигурно я чукна в неговата.

- Тепърва предстои да разбереш колко. – намигна ѝ. После се обърнаха и към нас, но Калоян единствен се чукна с тях, тъй като аз не пиех. – А! Ти не пиеш ли?

- Не, отказвам алкохола. – осведомих го с леко доза заяждане, а той просто кимна и отново се обърна към Нейно Величество Сеньорита Милица.

- Ти с какво се занимаваш иначе?

- С идиоти предимно. – придърпа пепелника по-близо до нея и тръсна пепелника от цигарата си. Ха, това беше добро, сестро. Едва не се изсмях гласно и от сърце. – Иначе съм завършила актьорско майсторство. Пея, играя, професионално режа арогантни мамини синчета.

- Е, Слава Богу, че не попадам в графата, която режеш. Аха, ето от къде си ми позната значи. Виждал съм те в някой филм, или в някой клип. Ако не си на нашата сцена ще бъда дълбоко съкрушен.

- Нямам песни на български все още. Но и това ще стане скоро, Дай Боже. А, ти какво правиш, за да живееш?

Сериозно ли, ма, овца? Ти какво правиш, за да живееш? Дишаше и се хранеше предполагам. Това ми напомни на госпожата ни по биология, която полудяваше всеки път, когато ни попита „Защо дишаме?" и ние отговорим „За да не умрем." Не знам как се сетих за това, но предполагам това бяха рисковете на това да страдаш от Дефицит на внимание и хиперактивност.

- Не говоря за българската сцена, а за Сърбия, кукло. Иначе съм предприемач, имам един хотел, дискотека, не мога да се оплача.

- Бреей! Така ли си изкарваш парите, друже? – Калоян изглеждаше истински шокиран докато аз просто си мълчах и се наслаждавах на шоуто.

- Ти тихо! – Бранимир му се озъби. – Аз така ли се обаждам, като си гукате с Дара?

- Че той няма възможност да си гука с Дарина...– подчертах името си. -...защото, когато дойдеш не спираш да мелиш. И ще ти се обидя да знаеш, много бързо забрави за привличането си към мен. – захапах го и аз, а Милица просто повдигна вежди, въздържайки се от коментар. Бранимир изцъкли очи и с поглед ме умоляваше да замълча.

- Никога не съм бил привлечен от теб, а дразнех Калоян и ти много добре знаеш това. – намръщи се. – Кукло, какво ще кажеш да отидем някъде насаме, а? От тези двамата не можем и две приказки да си кажем.

- Ааа, тате ми е казал с непознати никъде да не ходя. Тук оставам. – облегна се назад и погледите ни се срещнаха. Засмях се единствено и побързах да скрия устата си с ръка. Забавлявах се страшно много и не можех повече да го крия.

- Ние не сме непознати, кукло. Познаваме се вече.

- И как да съм сигурна, че не си някой сериен убиец? Не очаквай да се кача в колата ти и да ти разправям за мечтите си докато хвърчиш с двеста.

Тази наистина ли спомена един от най-шантавите си сънища, заради който никой мъж не можеше да я впечатли? Не, много беше зле. Просто беше безнадежден случай. Идеше ми да се скрия под масата просто. Бранимир навири вежди и се усмихна на думите ѝ.

- Хмм. Ужасно конкретен сценарий. А, дали случайно тогава съм те качил на автостоп и съм те карал към Белград понеже си бягала от вашите? И ако това е така, тогава бях още по-непознат.

- Прощавай? Не те разбрах? – Милица навъси вежди заедно с мен. Да, прощавай? Ти от къде знаеше за нейните сънища? Божичко, това вече започваше да ме плаши. Какво се случваше тук? Тези двамата май се познаваха и сега играеха цирк пред нас. Това бе единственото ми обяснение, но ако тази моята скъпа приятелка беше тръгнала точно с него просто щях да я оскубя. При това много жестоко.

- Нищо, нищо. – едва за секунди разочарование се изписа на лицето му, но бързо прочисти гърло и се отърси

- Аз, обаче, ще се намеся и няма да се извинявам, но не мога да не попитам вие познавате ли се.

- Нали току-що се запознахме? Пред вас най-малкото. – Бранимир се обърна към нас.

- Така като питате и двамата, Бранимире, знаеш ли, че май съм те виждала преди? – вгледа се в него и той отново се озари целият от надежда. Милица беше присвила очи и го гледаше втренчено, явно опитвайки се да се сети къде го бе виждала. – Да не би да сме се виждали в театъра в Белград? Бил ли си на мое представление?

За Бога, Мицо, какъв театър те гони? Видя го онази вечер пред дискотеката му, когато Калоян, Кико и Светльо нахълтаха и бързахме да излезем преди горилите му да са дошли и да ни направят проститутки, както моят красавец се беше изразил тогава. 

Нещо се случваше в главата му съдейки по замлъкването му. Просто мълчеше и я гледаше. И докато той мълчеше и мислеше в главата ми зазвучаха щурци.

- „Фолк, секс и пищови"?

- Звучи ми познато, но не съм го играла. – моята приятелка поклати глава след като се замисли за няколко секунди и изведнъж посърна. – Може и двамата да сме били в публиката?

- Може. – промърмори и можех да се закълна, че виждах съкрушението си. Боже, това си беше напълно безплатен цирк. И като се замисля, че имаше вероятност да не излезем.

- Със сигурност съм те виждала някъде. – поклати глава и я виждах как се изнервяше от факта, че не може да се сети. – Кой хотел държиш? Може да съм отсядала.

- M&B Regency.

- Наистина ли? Ходя често там. Поздравления. Гледката на sky bar-а е просто прекрасна. Екзодията и тя ли е твоя или е под наем?

- Радвам се да го чуя. – усмихна ѝ се. - Моя е, кукло. И ресторантът е мой. Всичко е мое.

Еее, добре, господин Гъзарин. Защо не кажеш направо и че цяла София е твоя? Може пък да я впечатлиш повече. Едвам се въздържах от това да не завъртя очи.

- Този защо е толкова смирен и възпитан? – Калоян прошепна в ухото ми, а аз поклатих глава и не спирах да ги гледам.

- Май наистина я харесва. – беше ми странно да го изрека, но беше факт. Познавах Бранимир едва от месец и то защото се бяхме засичали, когато с Калоян излизаме. Не беше сякаш си бяхме говорили, защото обикновено той ме сваляше пред Калоян, а аз го режех безмилостно. Знаех кой беше, защото Калоян ме бе просветлил, но дотам. Но наистина я харесваше. Виждаше се. Той дори не го и криеше. Не бях сигурна, че можеше и подобно нещо да се скрие дори.

- Имаш нещо в косата. Чакай. – пресегна се и махна листото от косата ѝ, а глупачката, която ми се водеше най-добра приятелка се изчерви. Не! Как ще се изчервяваш, ма? Ти добре ли си? Не, това беше, край! Загубихме я! Падна в боя!

- Благодаря. – навярно се усети, защото прочисти гърло и побърза да сложи дистанция помежду им, но бузите ѝ бяха все така зачервени и дори и лекият ѝ грим не можеше да го скрие. Бранимир единствено се подсмихна и хвърли листенцето в пепелника, но не спираха да се изпиват с очи. Бях сигурна, че в момента се чукаха умствено и ако ние не бяхме тук щяха да се награбят.

...

В момента водех вътрешна борба със себе си. От една страна знаех какъв беше Бранимир и той беше последният човек, който исках близо до най-добрата ми приятелка, но път от друга той наистина имаше интерес към нея и се виждаше. И тя също имаше интерес, съдейки по начина, по който го режеше безпардонно, но виждах в очите ѝ, че се забавляваше. И вътрешната ми борба се изразяваше в това, че същевременно ми се искаше да ги оставим насаме, но и не исках, защото се притеснявах за нея. Да, наясно бях с факта, че моят приятел също бе от другата страна на закона, но Бранимир имаше много по-голямо влияние от Калоян. Калоян доскоро бе просто дилър, а пък Бранимир ръководеше всичко. Той бе дясна ръка на Кръстев все пак. Затова и реших да се консултирам с моя любим. И без това ние бяхме излишни тук и общо взето те двамата си говореха и ние с Калоян не съществувахме.

„Да ги оставим ли?"

Вирна вежди докато четеше съобщението ми.

„Няма да оставим Милица сама с този."

„Виж ги, че се харесват."

„Дарина, той е опасен."

„Виж го, че прави всичко възможно, за да ѝ се хареса, да я впечатли. Може да е опасен за всички други, но пред нея е като голдън ретривър."

„Именно това ме притеснява. Никога досега не съм го виждал така. Плашещо е."

„Може пък наистина да я харесва. Знае ли човек? Всичко е възможно на този свят."

„На теб ще ти бъде ли спокойно, ако я оставим сама с него?"

„Не знам. От една страна не искам да им светим, но от друга предвид това, което съм чувала от теб, леко ме е страх. Признавам си. Затова те и питам теб. Ти го познаваш много по-добре от мен."

„Не знам. Наистина."

„Ти ли ще говориш с него или аз?"

„Аз ще говоря."

„И умната, ей."

„Спокойно. Знаеш, че няма да направя нещо, което би ви изложило на опасност."

- Любима, ела с мен до тоалетна. – оставих телефона си и прекъснах разговора на Милица и Бранимир. Най-добрата ми приятелка леко се намръщи, но въпреки това стана и ме последва към тоалетните.

- Искам да ми отговориш на един въпрос, ама честно.

- Слушам?

- Нарочно ли го направихте това?

- Кое? – погледнах я объркано на влизане в тоалетната.

- Твоят болен мозък ли роди гениалната идея да не сватосаш с него?

- Моля?! – намръщих се. – Мога да ти гарантирам, че нямам нищо общо. С Калоян седнахме и те чакахме и той се появи случайно. – осведомих я и се заключих вътре, а тя остана вътре да ме чака. Смених си тампона и бях готова. Когато се върнахме Калоян и Бранимир си говореха, при това съвсем спокойно, ако мога да вметна и вътрешно отпратих хиляди благодарности към Господ.

- Какво изпуснахме? – седнах обратно до Калоян, а той ме прегърна и аз го целунах.

- Нищо. Говорихме си за работата. – усмихна ми се. Отвърнах на усмивката му и отново го целунах, неспирайки да се усмихвам. Усетих очи върху себе си и извърнах поглед само, за да видя Бранимир, който ни гледаше със странна малка усмивка на лице. Веднага се намръщих и странна топлина обзе лицето ми и изведнъж ме досрамя. Скрих лице в рамото на Калоян, а той ме прегърна още по-силно. – Какво става? Ако ти е лошо да си вървим? – приех това като отговор на казуса ни и измрънках.

- Много ми е лошо. Искам да си лягам. – промълвих. Това не бе изцяло лъжа по принцип.

- Хайде. – целуна ме отново и разтри рамото ми утешително. Поех си дъх и надигнах глава. Облякох си сакото и започнах да прибирам нещата си в чантата, а Милица се намръщи.

- Тръгваме ние. На Дарина ѝ е лошо и иска да си ляга. – Калоян ги осведоми и освен тревога в очите на Бранимир четях и благодарност. Калоян извади портфейла си и тръгна да вади пари, но Бранимир го спря.

- Хайде, не се излагай, ако обичаш. Прибери си парите, аз черпя.

Калояне, само да си посмял да му откажеш. Стрелнах го с поглед, който му каза всичко, което си мислех и той се отказа да спори. А, така. В крайна сметка това е най-малкото нещо, което може да направи предвид факта, че ни се натресе.

- Е, добре. – в крайна сметка той се съгласи. – Само ще те помоля да изпратиш Милица до тях. Не ми се иска да се прибира сама посред нощите.

- Разбира се, можете и двамата да разчитате на това. – кимна и ни увери, като нещо в погледа му ми подсказа, че можем да му вярваме. Не знам дали си го въобразих за собствено успокоение, но беше така.  Изправи се и хвана ръката ми, като я стисна и с това още повече ме увери, че можех да му разчитам. Дори ми и кимна докато го правеше и това беше в отговор на предупреждението, което му изпратих с очи. „А, си ѝ направил нещо, а съм те убила." После с Калоян също си стиснаха ръцете, защото той тръгна за една от онези мъжки прегръдки, но моят хубавец я отбягна.

- И умната. – прошепнах на Милица, когато тя се изправи, за да се прегърнем. – За пръв го виждам толкова вглъбен в разговор с някого, не го режи твърде остро.

- Може да си помисля.

- И да ми пишеш, като се прибереш.

- Хайде, беше ни приятно. – помахахме им за чао и когато се бяхме отдалечили достатъчно им метнах един поглед. Говореха си. Смееха се. Всичко изглеждаше нормално.

- Този как успя да те убеди да си тръгнем? – погледнах към Калоян докато вървяхме към тротоара.

- Даде ми мъжка дума. Казах му, че ще го убия, ако ѝ направи нещо. И ми се извини за онази вечер.

- Извинил ти се е?

- Да. Извини ми се. Не е знаел, че става въпрос за вас и дори ми обеща, че лично ще се погрижи за онези тримата, които са ви се слагали.

- Брей! – възкликнах докато отключвах черния му Cayenne. Тази му кoла беше от Барона, тъй като разбрах, че моят хубавец  беше продал предишната си, за да може да му се отчете, тъй като  беше похарчил всичко в Черна гора. Ето го и сега, за три седмици бе събрал някъде около двадесет хиляди и какво беше направил? Купи си нов телефон и мислеше да ходим на почивка. Вместо да събира, за да си купи жилище – щяхме да ходим на почивка. Бях спорила с  него в продължение на два дни, но накрая ми писна, защото говорех със стената общо взето. То си беше за него така или иначе. 

- Ти представяш ли си, ако тези двамата вземат, че се харесат и се съберат и трябва да излизаме четиримата? – Калоян запали цигара още веднага щом се качихме. Дадох на контакт и той си отвори прозореца, а аз свалих моя също, за да влиза малко повече въздух и изчаках около минута преди да запаля. Конете под капака изпръхтяха и аз подадох мигач, за да изляза от паркомястото си. Дадох газ по иначе спокойния булевард, а Калоян барникаше по мултимедията и след малко се чу моя микс и увеличи. Усмихнах се и започнах да си барабаня и припявам първата песен, която бе една изключителна балада, в която бях влюбена още откакто излезе и затова и реално я бях включила.

Увеличих почти докрай звука, защото сега идваше любимата ми част.

- Min akouseis oti ki an sou poun. Zileia ehoun osoi den mporoun. Na ehoun oti emeis. Gia auto kai mas zilevoun. S'agapao tin kardia mou allou de spatalao. Giati ego eho monaha esena. Ki an m'agapas na min akous kanenan. Akou kala kai valto sto mialo sou. Eimai paron ki ohi to parelthon sou. S'agapao tin kardia mou allou de spatalao! – запях с цяло гърло и дори изкарах ръка през прозореца, напълно вживяна в песента. Ударих по кормилото, а Калоян единствено ме гледаше и се усмихваше. Обърнах се към него и сложих пръсти под брадичката му, пеейки му, но това бе само за секунди, защото все пак трябваше да си гледам пътя. Той се приведе и ме целуна по бузата, а аз набръчках нос заради лигавата целувка, но въпреки това се усмихвах и не спирах да пея. Спря ми микса и аз го зяпнах невярващо.

- Е, бива ли така сега?

- Само колегите ми слушат песните докрай. – разсмя се. – Сега искам да те поздравя с една песен.

Спрях на червения светофар и се възползвах от това, за да изровя цигарите си от чантата и запалих една. Моят хубавец пишеше съсредоточено по телефона си накрая намери това, което търсеше, защото остави телефона си от доволен по-доволен и някаква много стара песен започна. Намръщих се и намалих.

- Калояне, какви са тези ревливи кръчмарски песни? - той единствено се засмя и увеличи отново песента. 

- Не е тази обич като всички други. Не бледнее лесно любов от сто годинии! – започна да пее, влагайки толкова патос, че направи ме притесни. – Не е тази обич като всички други. Не бледнее лесно любов от сто годиниии! Тез' очи зелении, дяволски обичааам, дали са ми верни всеки ден се питааам! Дали са ми верни всеки ден се питааам! Тез' очи зелени, що ли ги обичам? Тез очи зелеени дяволски обичааам! Дали са ми верни, всеки ден се питааам! Дали са ми верни всеки ден се питааам! Тез' очи зелении, що ли ги обичааам? – хвана ръката ми, преплитайки пръстите ни и аз единствено го гледах, клатейки глава през смях, но нямаше да лъжа, пеперудите в стомаха ми пърхаха ли, пърхаха. Не знам как беше възможно да се влюбвам все повече и повече в този мъж с всеки изминал ден, във всеки един момент може би, дори, но бе факт. Бях влюбена до уши в него. Дори...дори смеех да кажа, че го обичам.