ТАЗИ ГЛАВА ПАК Е ГОЛЯМА, А УЖ Е РАЗДЕЛЕНА, НО ПРЕДПОЛАГАМ ЩЕ МИ ПРОСТИТЕ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЪМ ЛУДНАЛА ПОКРАЙ РАБОТАТА И ПОПРАВКИТЕ, КОИТО МИ ПРЕДСТОЯТ. ТУК МИ СЕ ИСКА ДА СЛОЖА ЕДНО ХД, АМА УВИ НЯМА ДА СЕДИ НА МЯСТО. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Калоян*

Много бързо това, което бе планирано за спокойна вечер се превърна в бурен купон, а Дарина и нейната приятелка бяха превзели дансинга, като дори си бяха направили импровизирана сцена върху зиданото огнище и се надпяваха. Съседите до нас пък ни правеха конкуренция, но двете с Дарина успяваха да надвият. И двете бяха повече от приятно почерпени, както и повечето от нас с изключение на мен. Пиех, но алкохолът не ме ловеше и бях единствения трезвен. Просто си седях на масата и ги гледах. Гледах по-скоро само нея. Харесваше ми да я гледа такава – весела, отпусната, а гласът ѝ, Божичко, гласът ѝ беше прекрасен. По-рано през деня я бях чул да си припява тихичко и тогава мислех, че има мощен глас, но сега...сега беше нещо съвсем различно. И пееше толкова добре на гръцки, че човек би могъл наистина да я обърка с гъркиня. В момента, в който хвана микрофона и даде воля на гласа си, просто не бях способен да откъсна поглед от нея. Сякаш протегна ръка и ме хвана за гърлото, забранявайки ми да мърдам и откъсна очи от нея. Гледах само нея. Дори забравих за присъствието на другата. Не чувах и гласа ѝ, толкова бях погълнат от Дарина.

Докато я слушах времето минаваше бързо. Докато я слушах не мислех за абсолютно нищо освен за този кадифен глас. Бях чувал много добри певици досега, но това...това...всяка друга бледнееше пред нея. Бях запленен от този глас и майсторлъкът, с който украсяваше всяка една фраза. Всички слушахме само нея. Не можех да откъсна очи от нея и не знам какво не беше наред с мен, но ме хипнотизираше. Беше грехота, че светът не бе чул този глас, защото тя го заслужаваше. Заслужаваше да стане певица, да покори всички сцени и да стане номер едно.

- Хайде, ставай! – дойде до мен и ме хвана за ръцете, но на мен някак тази вечер не ми беше до забава. Изцъках, а тя се намръщи. – Хайде де, забавлявай се, живни малко!

- И така ми е добре. Ти се забавлявай и за двама ни. – уверих я с усмивка, но тя не приемаше не за отговор.

- Хайде де, моля те!

- Злато, наистина, не ми се танцува.

- Ама, липсваш ми.

- Ами, седни при мен тогава. Да се видим, да си говорим.

- Ох, Калояне, никак не си забавен. Само ми убиваш настроението, да знаеш. – пусна ръцете ми и се фръцна ядосано пред мен, а аз въздъхнах. Нямаше да ѝ се връзвам на думите. Нямаше да ѝ се връзвам на думите. Това си повтарях докато тактувах нервно с крак и запалих цигара. Вперих поглед в далечината, за да не я гледам и не се ядосвам и видях, че другата приятелка на Дарина си говореше с някого от съседите, които ни правеха конкуренция през оградата.

След малко същите онези съседи решиха да се присъединят към нас и това никак, ама никак не ми хареса. И съдейки по погледа на брата на приятелките на Дарина, чието име също не помнех, на него също не му. Двамата с него се погледнахме и само с очи си казахме, че тук щеше да стане проблем.

...

По принцип не се смятах за ревнив, още повече, че с Дарина не бяхме никакви, но да я гледам как танцува с друг ме побъркваше. Свивах юмруци, стисках челюст до толкова, че ако не беше силната музика зъбите ми щяха да скърцат и ми идеше да обърна цялата маса, но знаех, че нямах право на това. Дарина не беше вързана за мен. Нито пък аз бях вързан за нея, но някак си не можех да си представя да танцувам с друга пред нея по този начин. Танцуваше с него, така както танцуваше с мен снощи и онази вечер на яхтата и, Бога ми, идеше ми просто да си взема пистолета от горе и да го гръмна. И докато ги гледах вече глътката ми се беше отворила. Но вече не можех и да ги гледам. Затова и изпих останалата половина от бирата ми наведнъж и загасих цигарата си нервно преди да стана от масата. Не казах нищо, а се скрих вътре.

Хванах се за главата и ако имах коса щях да я оскубя. Въртях нервни кръгчета около дневната докато накрая стената отсреща не се запозна с юмрука ми. Откачах. Не можех да мисля трезво. Главата ми бе пълна с картинки как пребивам онзи. Извивах му ръцете само за дето си бе позволил да я докосне, а нея...нея щях да я науча на едно-две неща. Никога преди това не съм изпитвал нещо подобно. Усещах как шибаният зелен цвят ме превзема целия и не се побирах в кожата си от ревност. И бях наясно с факта, че това бе ревност, което значеше само едно – аз чувствах нещо към тази жена. И това ме плашеше. При това много, защото аз не бях за нея. Бяхме от два противоположни свята и тя беше последната жена към която трябваше да имам чувства, защото това единствено би ме наранило. Може би и нея, ако само за момент приемем за възможно тя да изпитва нещо към мен. Трябваше да приемем фактите. Аз бях просто едно лошо момче, към които тя имаше тръпка и я чуках така както онези глезени богати момченца не можех. Това бях аз за нея - една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да стъпче с марковата си обувка без проблем. И така и трябваше да си остане. Не трябваше изобщо да позволявам мисли за нещо повече да преминават през главата ми. Беше за доброто и на двама ни, но ето ме тук, удрящ шибаната стена сякаш това щеше да реши всичките ми проблеми. За жалост стената изобщо не ми помагаше в това да потуша гнева си, но бе за предпочитане пред това да изляза и да счупя от бой онзи мазен черногорец, а последното нещо, което исках беше да правя сцени.

- Калояне? – чух гласа ѝ зад мен, но дори не се и обърнах. Беше по-добре да не го правя. Най-добре щеше да бъде, ако си вземех багажа и тръгнех от тук преди да направя нещо, за което после щях да съжалявам.

- Калояне? – повика ме отново и я усетих вече зад мен. Сложи длан на рамото ми, но това вместо да ме успокои, ме ядоса още повече. – Виж, извинявай, аз просто – речта ѝ леко заваляше и вече не издържах и се обърнах. Очите ѝ бяха помътнели, а зениците разширени и едвам си стоеше на краката и това...това изобщо не беше красиво. Не можех да си изкривя душата, не беше красиво. Да, когато беше подпийнала беше забавна, освободена, но сега...сега не беше така.

- Дарина, сега не е моментът. Остави ме.

- Не, моля те, наистина съжалявам. – очите ѝ се насълзиха и колкото и да се мъчех да не падам на тази манипулация, не можех. Никога не съм обичал да виждам сълзи в женските очи и Дарина не бе изключение – колкото и пияна да беше. - Знам колко грозно е изглеждало отстрани. Наистина съжалявам. Аз съм ужасна. – загуби битката със сълзите и първият плач отекна из стаята. Въздъхнах и я прегърнах. Това не значеше, че ми бе минало, но нямаше как тя да плаче, а аз да стоя отстрани като идиот с емоционалността на камък.

- Стига. – стиснах я облегнах брадичката на главата ѝ, а тялото ѝ се тресеше цялото и плачеше с глас, което отдавах на алкохола.

- Извинявай за всичко тази вечер, аз съм глупачка.

- Стига, престани. – шептях в ухото ѝ докато разтривах гърба ѝ утешително. – Искам да се успокоиш, чуваш ли?

Не чуваше нищо от това, което ѝ говорех, а продължаваше да повтаря, че съжалява, хълцайки и затова се принудих да я вдигна на ръце и да я занеса горе. Боя се, че купонът за нея тази вечер бе свършил. Успях да отворя врата, на стаята в която спяхме и я затворих след себе си. Изведох я директно на терасата, защото имаше нужда от въздух. Сложих я да седне на стола, но тя отказваше да ме пусне.

- Злато, отивам да ти донеса вода. Тук съм, окей?

Все пак ѝ бе останало малко разсъдък, защото ме чу и кимна. Отделих се от нея и влязох вътре. Взех бутилката вода от нощното шкафче и без да искам съзрях и стека ѝ цигари на скрина. Захапах вътрешната страна на бузата си. Нямаше какво толкова да му мисля. Взех една кутия и се върнах при нея. Беше спря да плаче и единствено се взираше в една точка, но сълзите не спираха да падат от очите ѝ и сърцето ме стегна в гърдите. Клекнах пред нея и отворих бутилката вода. Приближих я до устата ѝ и я придържах, давайки ѝ да пие на малки глътки. Отдръпна се сама, когато се почувства напита и аз я затворих. Продължаваше да гледа в една точка и беше стиснала зъби дотолкова, че чак скърцаше със зъби и чак тогава се загледах в очите ѝ. Хванах брадичката ѝ с пръсти и нагласих главата ѝ, за да видя по-добре.

- Друсала ли си? – попитах докато се взирах в очите ѝ и по-конкретно разширените зеници. Не каза нищо, а опита да извърне глава, за да се скрие от мен, но аз не ѝ позволих. – Дарина, питах те нещо. Друсала ли си? – повторих въпроса си. – Ще те питам само още веднъж и после ще откача, гарантирам ти го.

Единствено кимна и аз се изправих. Свих юмруци и си поех дълбоко дъх.

- Какво си взела и кой ти го даде? – отново замълча и аз ударих с юмрук по масата. – Майка му деба, Дарина! Не ми мълчи, а ми кажи от кой нащастник какво си взела, защото ме влудяваш!

- Амфети.

Не, тя наистина беше луда.

- Кой ти го даде? Искам име, веднага.

- Едно от момчетата, които дойдоха. – най-накрая призна. – Онзи с когото танцувах, не му помня името.

- Ама, как може да взимаш от непознати? Ти нормална ли си? Мислиш ли с тази глава?

- Ти като нямаш и той ми предложи и ангелът ми е слаб.

- Аз и да имах, пак нямаше да ти дам!

- Първият път как ми даде?

- Тогава си беше за тогава! Мислех, че ще си просто поредната богата курва на която ще продавам!

И сега се псувах за това.

- А, сега не съм ли просто поредната богата курва?

- Ако беше така щях ли да откача толкова само като те видя да танцуваш с друг или щях ли да бъда тук и да ти крещя в лицето за глупостите които правиш? Ти даваш ли си сметка какво може да стане? Ти знаеш ли каква гняс може да има вътре? Ставай! 

Не само, че не се знаеше какво точно е взела, ами на всичко отгоре беше и пила и трябваше незабавно да изкара всичко от организма си.

- Калояне –

- Ставай ти казах. – не ѝ оставих място за спор, а я дръпнах за ръката. Тя се олюла и аз я взех на ръце. Тръгнах право към банята и я накарах да коленичи пред тоалетната.

- Не, Калояне, моля – използвах момента докато говори, за да пъхна пръсти в устата ѝ. Притиснах езика ѝ с пръсти и тя се закашля. И така няколко пъти докато тя не се преви на две. Извадих пръстите си и дръпнах косата ѝ назад докато тя се облекчаваше и се давеше. А, да видим сега дали ти беше много хубаво и дали ти беше забавно. Ще си помислиш друг път преди да взимаш от непознати. Преди да взимаш от когото и да било всъщност. От снощи я режех на тази тема, защото и аз самия продавах боклуци. Един път ѝ бях дал, но това бе първият и последният път, в който го правех.

Накрая, вече с празен стомах и изпотена облегна глава на ваната, която бе в непосредствена близост до тоалетната. Пресегнах се и пуснах водата, а тя едва държеше очите си отворени.

- Защо ми го причиняваш? Мразя да повръщам. - каза задъхано и с изнемощял глас, но мен това грам не ме трогна. Бях го направил за нейно добро. По-добре да си изповръща червата, както и стана отколкото да не знам дали ще преживее нощта или не. 

- Или беше това или да те карам в токсикологията.

- Не, моля те, без болници. Нищо ми няма вече.

- Повръща ли ти се още?

Единствено поклати глава изнемощяло.

- Искам единствено да си измия зъбите и да легна.

Докато тя си миеше зъбите и я придържах с една ръка с другата писах на Кики и му обясних ситуацията. Казах, че носят боклуци с цел да предупреди останалите, защото всичко бе възможно в крайна сметка и ако и другите бяха взимали нещо щеше да бъде добре да знаем.

Вече беше готова и я взех на ръце, а тя не се противи. Положих я на леглото и се заех с това да я съблека, защото ме помоли. Мразела да си ляга с дрехите, с които била навън.

- Кала? – промърмори.

- Мм? – погалих скулата ѝ, а е зелените очи се появи известна доза тъга.

- Много съжалявам за по-рано. Наистина. Беше много глупаво и неуважително от моя страна. Може да не сме във връзка, но все пак спим заедно и не е окей.

- Остави това. Ти ми кажи, защо се надруса. Ей това искам да разбера. Защо го правиш? Здрава си, имаш си всичко, за какво ти е да го правиш?

- Всичко започна с Рафаел, бившия ми. – въздъхна. – Първоначално просто ми ставаше хубаво, но после разбрах, че ме кара да се чувствам свободна. Всичко спира да съществува и само тогава се чувствам себе си.

- Злато, това не е начинът. Ти разбираш ли каква гад е това? Колко бързо се привиква? Искаш да се самоунищожиш ли, какво? Изобщо умът ти побира ли докъде можеш да се докараш с тях? Не е шега работа.

- Знам. Опитвала съм да ги спра, но после пак се ядосвам на нашите и отново посягам.

- И ти така тях ли наказваш или себе си? И не говоря само за наркотиците, а и за алкохола, защото ти започваш да пиеш веднага след като си изпиеш кафето. Да, добре, на море сме, хубаво ти е, но ти пиеш наистина много. Зарежи това на плажа, одеве нали те гледах като слязохме долу. Ръцете ти трепереха, за да си сипеш, а това не е добре. Само на двадесет и две си, ако продължаваш така като остарееш докъде ще се докараш? Злато, всичко това ти го говоря за твое добро. Не те упреквам или нещо подобно.

- Знам.

- Виж, далеч съм от мисълта да ти налагам каквото и да било. Готов съм да ти помогна, ако ти самата искаш, защото не искам да съм някакъв, който ще ти брои чашите и ще те спира от това да се забавляваш. Не искам да изглеждам като някакъв токсичен пуяк. Ако ти го искаш, съм готов да ти помогна, като човек на човек. Може да изглежда лицемерно, защото аз самият подхранвам зависимостите на хората и изкарвам пари от това, но с теб не мога да го направя. Не мога да те гледам как се съсипваш точно защото знам до какво води това. Нямаш си на представа какви неща съм виждал, на какво са готови хората за няколко грама и не искам да те виждам така. Не искам да се докараш до това положение, когато мога да направя нещо, за да го спра.

Сълзите ѝ отдавна я бяха преборили и се стичаха от очите ѝ. Беше засмукала устни и подсмърчаше. Хванах ръката ѝ и я стиснах, а това я накара да изплаче, а мен гърдите ме стегнаха.

- Стига, моля те, не искам да плачеш. – воден от някакъв инстинкт се приведох и я прегърнах, но това не успокоя, а напротив. Зарида още по-силно и се вкопчи в мен. – Стига, Дарина, престани. Няма защо да плачеш в момента, стегни се.

- Много ме е срам от себе си. – изхълца.

- Стига ти казах. Престани да го мислиш. Нищо толкова не е станало. Ние нито сме заедно, нито нищо. Да, стана ми тъпо, но не е сякаш си ми изневерила. Пък и за да ми изневериш, за това е нужна връзка, нещо което с теб нямаме.

- Но това не значи, че трябва да танцувам с всеки при това пред теб. Просто като съм пила и друсана не мисля какво правя. Не е оправдание, но е факт. Калояне, аз бях пияна и при първата ни среща. Ако Милица не се беше появила тогава, честно ти казвам щях да ти скоча, а имах приятел тогава. Ами, на яхтата? Пак бях пияна и друсана. Не искам да го казвам, но ако ти не беше тук сега аз сигурно щях да си легна с онзи и тази мисъл не ми понася. Преди не бях такава. С Рафаел така се случи, сега и с теб. Какво правя? Това не съм аз, кълна се. Аз не съм такава по принцип.

- Подтисната си и трупаш всичко в себе си, а когато пиеш или се друсаш всичко това избива.

- Искам да се променя, наистина. Не искам да продължавам така.

- Ще се оправиш, ще видиш. – промърморих и я целунах по рамото. – Стига да го искаш и да имаш волята, ще се оправиш.