Да затънеш в калта надали е детската мечта на някого, но се случваше на хората постоянно. Тези, които бяха родени в нея, обаче, не се притесняваха от червеите. Самите те бяха червеи. Това бях и аз – една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да стъпче с марковата си обувка без проблем. Но това не ме спря да се влюбя в нея.

Битката и без това бе загубена преди началото. Никога не съм имал шанс пред този зелен поглед и меките устни, които вече бях вкусил веднъж.

Бях се заклел да не припарвам към боклуците, които продавах, а накрая се пристрастих към нея.

Охолният живот ми беше чужд, но за да я имам, трябваше да ѝ го дам. Трябваше да се изтупам от пръстта и да изградя империя върху нея. Можех да го постигна, достатъчно бе тя да държи ръката ми.