A/n В края на текста има средно графично вадене на стрела от кожа, в случай, че имате нещо против.
 Докато те се трансформираха, което отнемаше учудващо много време, Кас и Вив изтичаха до стаята. Най-добрата ми приятелка се върна с оръжията на брата и сестрата ди Анджело и жезъла си. Стрелите на Бианка бяха драстично намалели. Акинакът ми беше в джоба ми. Чак сега забелязах, че се е озовал в мен. Това обяснява защо не е останал на острова на Синис.
- Не е добре да седим тук – съобщи Нико. – Ще ни блъснат в стените. Нека да излезем.
Вив го погледна недоверчиво, но го послуша. Останалите излязохме също. Касандра все още я нямаше. Ама разбира се, че ще се скатае! Почувствах как руменина избива по лицето ми. Вив ме стисна по ръката и ме погледна все едно „Бел, успокой се или ще ти шибна един!", а повярвайте ми, няма нищо по-страшно от ядосана Вив. Нико ни издърпа навън.
- Момичета, бягаме от чудовища! – обясни той разпалено и размаха ръце. – Не може просто да седите в...
Никога няма да разберем къде сме седели според него, защото гласът му беше заглушен от силен вятър. Явно трансформацията беше приключила. Замислих се как се биеш с вятър. Докато се чудих най-добрата ми приятелка реши да разбере. Както са казали мъдрите хора: „Това, което психично стабилният човек само си мисли, лудият вече го е направил". Така де. Нищо. Извади една медна кама от нищото и я хвърли по-тях. За наше съжаление, те бяха създадени от въздух, камата просто мина през тях, заби се в стената зад тях и затрептя. Вентите се изсмяха и я блъснаха назад. Чу се тъп(с извинение към интелекта на Вив) удар и тя беше изгубила съзнание.
-FAEX! – изкрещя синът на Хадес, а сестра му хвърли лош поглед. Стоях като закована. Как се побеждаваш нещо нетелесно?!?

∆

Бианка стреля по него, явно се надяваше, че металът на стрелите като по-различен ще действа. Чух свистене и стрелата се заби в лява ръката ѝ. Ловджийката изпищя. Нико погледна шокирано. Сестра му беше левичарка. Тя седна на земята и заплака горчиво. Брат ѝ, забравяйки, че сме в опасност, хвърли меча си на земята и хукна при сестра си. Вентите ни наобиколиха. Озъбиха се. Фулмин ме погледна и викна:
- Това не е дъщерята на Евър!
Въздъхнах. Дори чудовищата са разочаровани от мен. Просто не знам вече. Нико погледна към мен и ми каза нещо с устни. Добрите новини? Вентите не можеха да четат по устни. Лошите? Аз също не мога.
- Бел. – чух в главата си гласа на Вив. – Акинака!
- КЪДЕ Е!? – извика Фулмин. Вентý сви рамене. Тогава проумях какво ми каза най-добрата ми приятелка. Забих го в нищо подозиращия Тундéр. Той се разпадна като статуя от пясък. Фулмин скочи към мен. Тогава Нико скочи, грабна меча си и го заби в него и Вентý едновременно.
- Благодаря! – измърморих.
- За нищо – казах. – Можеш ли да вадиш остриета?
- Не. Но мисля, че Вив може.
Синът на Хадес кимна. Помогна ми да свестим дъщерята на Бастет. Двамата настаниха Бианка на един стол на верандата. Младият ди Анджело извади аптечка от един зелен шкаф в коридора и чист парцал.
- Седни да гледаш – заповяда ми. Аз седнах на един от дървените столове. – Дай си акинака. – аз го послушах. Нико даде обезболяващо на сестра си. След пет минути, той счупи дръжката на стрелата.
- Вив, ако обичаш, приготви малко от онова мазило.
Дъщерята на Бастет го извади и го помириса. Направи отвратена физиономия. Синът на Хадес разряза внимателно месото от двете страни и подсушаваше с парцала кръвта, която струеше от ръката на Бианка.
- Сестричке, това може да заболи – предупреди той. Нико си намаза пръстите с мазилото, което беше във Вив, и започна да върти острието на стрелата в опит да го изкара. След 5 минути успя. Взе игла и конец и внимателно започна да зашива раната. Сетне приключи, подсуши от кръв и седна.
- Няма да мога да рисувам! – оплака се сестрата ди Анджело. Брат ѝ се засмя и каза:
- Радвам се, че това ни е най-големия проблем!