Касандра полежа още десетина минути. Изведнъж скочи.
-Окей. Да тръгваме-рече.
-Къде?-питах я.
-През реката-отвърна тя невъзмутимо. Това нямаше как да стане.Реката беше твърде бурна. Сестра ми ни поведе до реката. Стъпи пак във въздуха и отиде от другата страна на реката. Очите ѝ бляскаха самодоволна.
-Бианка, скачай!-извика сестра ми в опит да надвика реката. Дъщерята на Хадес я послуша, Касандра я хвана и Бианка стъпа на земята.
-Благодаря, Анди!-измърмори тъмнокоската. Сестра ми трепна едва забележимо. 
-Скачайте!-извика Касандра. Вив поклати глава. Удари водата с жезъла си и там се образува път.
-Чудото на Мойсей!-ахнах.
-Нищо особено-рече пренебрежително дъщерята на Баст.-Минавайте.
Двамата с Нико я послушахме, когато стъпахме от другата страна, магьосницата застана до нас.

∆

-От другата страна на хълма-заобяснява близначката ми.-Има село. Ще помолим да пренощуваме там.
-Кас, ти къде нощуваш, попринцип?-попита Бианка.
-В пещера, принцесо.
 Замълчахме и закрачихме из високата трева.
 Късата черна коса на Вив беше полепнала по лицето и врата ѝ, потника ѝ беше накъсан на места. Дънките ѝ не бяха в по-добро състояние. По ръцете ѝ имаше зелени синини, които изглежда не бяха особено болезнени. Предположих, че ги е получила от жезъла си, когато е плувнала.
 Нико също беше плувнал в пот. Блузата му беше полепнала и можехме да видим ребрата му. По краката му се виждаха ожулвания, явно от пясъка на острова на Синис.
 Косата на Бианка беше заплетена и приличаше на разплетена дамаджана. Тъмносинята ѝ рокля беше в пясък и морска сол. Клинът ѝ-накъсан. По краката ѝ се виждаха драскотини, най-вероятно, от когато бягахме от стигийското куче.
 Косата ми беше мазна. Мнооого мазна. (Защо не я постригах?!) Блузата ми беше изгоряла на места, дънките ми бяха избледнели, а обувките ми изглеждаха на минимум 500 години. Всъщност, ако кажа 6 000 месеца звучат по-стари. Както и да е. Акинакът седеше в колана ми почти не използван. Сега се запитах "Но, Бел, защо караш другите да ти спасяват задника, като имаш оръжие?". Вместо отговор си напомних сръчните ми моменти.
 Кас от друга страна беше бодра, не миришешеш на пот(за разлика от нас), дрехите ѝ бяха чисти и здрави и си подсвиркваше "Белый плащик"(Защо всички толкова слушат t. A. T. u.?). Ескалибур кръжеше край нас и ни подбутваше развълнувано.
-Искам почивка-измънках уморено. Вив кимна положително.
-Добре. Почивка-заяви Кас. Изведнъж се разтършува в джобовете си и си сложи очила и се обърна с гръб към нас. Ама естествено. Защо да не се направи на готина?
 Кас поседя известно време с гръб към нас и препичащото обедно слънце. 
 - Значи.... Баща ми е с мъж? - попита невярващо Нико, докато си играеше с пръстените си.
 - Да - отвърна Кас, без следа от сарказъм.
 - Къде беше обидата, която пропуснах? - недоумя синът на Хадес.
 - Никъде. Изморена съм. Като си почина ще ти го върна, ди Анджело. Ще видиш.
 Вив се загледа в Кас и промълви тихо:
 - الصداع النصفي؟
 - الصداع النصفي - съгласи се Кас. Не разбрах какво каза. Прозвуча като ал-сада ал-насфи. Не можех да разчета емоциите на Вив. Просто бе застанала с онова непроницаемо изражение, когато някой ѝ дадеше пица с ананас. Никога не ядеше с нас. Така че не разбрах защо гледа така. Вив извади манго от раницата си.
 - Взех го от Синис - захапа го и задъвка. Изплю се. - Отвратителнo.
 Кас ни вдигна. Знаела къде имало староприемница. Вив превърна раницата си в амулет със символа на Баст, сложи го, превърна се в котка и се качи на раницата ми. Какво друго да очакваш от котка? Завървяхме.
- От колко време са заедно? – попита Нико, играейки нервно с пръстена си.
- Близо три хилядолетия – отвърна безцеремонно Кас.
Синът на Хадес погледна шокирано. Логично, той толкова отричаше.
- Искаш да кажеш – започна Вив. – Че Хадес е изневерил на Персефона с Евър и после е изневерил на Евър с майката на ди Анджело?
Касандра кимна и слънчевите ѝ очила подскочиха на носа ѝ.
- Голям играч – оформи с устни дъщерята на Баст. Продължихме да ходим и никой не каза нищо в следващия половин час.

∆

Стигнахме до ниска тухлена страноприемница наречена „Tempesta". Сестра ми влезе и излезе чак след 15 минути.
- Хазяите казаха, че ще сме единствените гости – съобщи Касандра. – Държана е от трима братя – Фулмин, Тундéр и Вентý Темпеста. Корсийци. Така че. Влизайте!
Послушахме и минахме под дървеният надпис. Страноприемницата приличаше повечеше на нечий дом от колкото на място, в което отсядат хора. Сестра ми ни поведе към не висока зелена врата в дъното на белия коридор. В стаята имаше пет легла (Слава на боговете!), маса, която Вив сложи като параван в един ъгъл и още една зелена врата в дъното. Вероятно тоалетната или банята.
- Дайте да се изкъпем, тъй и тъй имаме възможност – рече Вив. Тя обича да командори. – Ще играем на камък, ножица, хартия.
Вместо да го направим, Нико се писа доброволец, взе хавлията, сложена на леглото скри се зад масата и след малко влезе в банята.
- Къде си израснала, Кас? – полюбопитства Бианка. – Съмняваме да е в пещерата.
- След като Митра ни оставил до цветната река- започна сестра ми. – Когато сме били на 3, двете с Бел... - обърна се към мен. – Мога да те наричам така, нали?
Замълчах. Тя го прие за да.
- Та с Бел – продължи. – Сме решили да скочим в течението. Тя скочила първа. Аз съм последвала примерът ѝ, но когато съм се пото...
- Искахме да знаем къде си израснала, не автобиографията ти – прекъсна я грубо Вив. Десет точки за нея.
- Добре де! – сопна се Касандра. – Израснах в двореца на Евър. Представете си яркочервен дворец са кръжи над България. Да нямаш страх от височини.
Нико освободи банята, загърнат с бялата хавлия. Той започна да рови из раницата си, търсейки дрехи. Нещо не му хареса, защото се напрегна. Започна да хвърля дрехи на пода. Розови джинси, блуза на дъгички, бял анцуг с надпис „Gay as hell", лилава плисирана пола и розова рокля. Вив хихикайки се скри зад паравана и след малко влезе в банята. Нико метна блуза със снимка на Уил на земята. От нея падна бележка. Подадох му я и без да исках я прочетох:

„Have fun!
J. Weeks"

Синът на Хадес изруга и измънка:
- Мъртъв си, Уийкс!

∆

Бианка взе дрехите и грижливо ги сгъна.
- Вземи ги, ако искаш, Бианка – рече отчаяно Нико. Сестра му взе всичко без джинсите, които синът на Хадес прибра в раницата. Брат ѝ взе някакви дрехи и се скри зад масата. След малко дойде по хавайска риза и розовите джинси. Касандра понечи да каже нещо хапливо, но Нико я отряза:
- Нито дума!
Вив излезе от банята и Бианка зае мястото ѝ. Приятелката ми нямаше същият проблем като брата ди Анджело и се премени с бяла рокля. След десет минути и Бианка излезе. Тя облече захвърлените от Нико тениска и анцуг.
- Прекрасна си, принцесо – каза сестра ми, изпрати въздушна целувка на дъщерята на Хадес и двете избухнаха в смях. Влязох в банята, взех си бърз душ и се облякох. Когато излизах, за малко да се блъсна в чакащата Касандра.
- Ще ядем – заяви тя. – Предложиха безплатно, ако бъдем тихи.
Кимнах. Вързах мократа си коса. Излязох от банята. Другите явно ни чакаха. Сестра ми ни заведе в друга стая, тя също беше със зелена врата. Имаше масичка с наредено за трима . До нея бяха хазяите. Еднакви бледи лица, еднакви зелени очи, приличащи на стъкло, еднакви къси черни коси подстригани по войнишки, еднакви усти с цвят на рози. Единствената разлика бяха татуировките на бузите им. На единият беше мълния, на вторият – криви черти, а на третият – прави черти. Може би бяха тризнаци. Те заговориха в един глас, обърнати към Нико и сестра ми.
- Чакахме ви, figilia di u ventu di l'Est, figliolu di l'Aldilà.

∆

- Ко речи? – попита Касандра. Този с мълнията пристъпи напред.
- Чакахме ви, дъще на Източния вятър, сине на Отвъдното – преведе той.
- Виж ся. Осиновена съм, но мерси за тази чест – кимна тя.
- Аз съм Фулмин, изгарящият души...
- Въпрос. Как ги изгаряш? В смисъл те са нетелес...
Фулмин я замери с най-близкия нож от масата, но сестра ми се наведе.
- Имам друг въпрос – продължи тя. – Защо не съм чувала за теб?
- НИЕ СМЕ ВЕНТИ -изкрещяха братята Темпеста, които вече ме съмняваше да са братя.
- Аха... Затова имате толкова лоши имена...
Съществата изръмжаха и започнаха бавно да се трансформират.

Здравейте, мои читатели, ако има такива! Учудващо писах. Ако някой следи с интерес книгата ми, моля да иде да благодари на Rada21tod, че ми напомня да пиша!