-Благодаря за вечерята.-казах на Джош, който ме изпращаше до вилата ми.-И нека забравим случилото се преди малко с онзи...непознат.

Отново играех роля. Ролята на марионетката на една от най-успелите жени в Щатите. 

-Просто се притесних да не ти направи нещо. Това е. 

Не ми се вярваше много. Помнех много ясно с такъв властен и заплашителен тон произнесе думите си срещу Кай. Не разбирам защо всички си мислеха, че ме притежават?

След още няколко думи влязох вкъщи. Бях обещала на майка ми да й се обадя веднага след като започна да имам някакъв напредък. Естествено, това и сторих.

-Сел!-Вдигна ми веднага след първото позвъняване, сякаш е чакала това обаждане цял ден.-Как върви?

-Запознах се с родителите му. Мили хора са, засега.

-Супер! Спомена ли им са мен?

-Защо всичко трябва да се върти около теб?-изкрещях й изведнъж и сама се изненадах от силата на гласа си.-Не си център на вселената! И не, не съм, говорихме си за нормални ежедневни неща и се опознавахме. Не всичко е бизнес!

-Мери си думите, ясно? В гимназията беше много отворена и никога не съм имала нещо против това, но пред мен ще мълчиш!-каза ми строго, а аз стиснах телефона здраво, готова всеки момент да го запратя в стената.

-Ясно.-отвърнах, стискайки зъби.

-Така, сигурна съм, че малкото им момче вече е влюбено до уши в теб и искам връзката ви, или каквото е там, да се развие бързо. Ако това стане, а то ще стане с твоя чар, родителите му ще поискат да се срещнат с мен.-Някой сякаш й каза нещо.-Срещата ми започва, до скоро, мила.

И преди съм баламосвала други момчета, но сега беше различно. Лесно е да манипулираш когато не чувстваш нищо. Проблемът беше, че аз чувствах нещо, но не към Джош, а към Кай. И това може би щеше да попречи на плана.

****

Най-после свободен ден от университета. 

"Хей...никога не съм се чувствала по-зле. Цялото напрежение ме смазва. Майка ми, момчетата, а да не говорим и за първите изпити, които са много скоро. В гимназията всички си мислеха,  че живея в приказка,  но не е вярно. По-скоро живея в някакъв филм на ужасите. Имам чувстовото, че ти си единственото нещо, което ме разбира. Хейли беше права... Всъщност и тя много ви липсва. Липсват ми старите времена..."

На вратата се звънна и се зачудих кой ли може да е, защото почти никой не знаеше къде живея. Станах и се дотътрих да отворя. Не бях ставала от дивана от няколко часа и чувствах краката си като от гума.

-Кай? Какво искаш?

-Просто да се извиня. Не е моя работа с кого ходиш и не биваше да се намесвам.

Гласът му звучеше тъжно.

-Е, няма проблем, с Джош сме наред.-отвърнах колкото се може по-ведро, но той сякаш разбра, че го лъжех, затова реших бързо да сменя темата.-Не си ли на работа?

Той погледна към плажа, сякаш да се увери, че всичко е наред.

-Трябваше да съм, но шефът ми даде почивен ден, най-вече, защото някакъв нов искал да ме замести. Ами ти какво правиш?

"Оплаквам се от живота си."-ми се искаше да му кажа, но просто отговорих с "Нищо".

Поседяхме още малко така на вратата докато той не предложи идеята да отидем да хапнем заедно. Усмивката се появи върху лицата и на двама ни. Не знам дали моята беше от факта, че не бях яла от сутринта, или защото щях да излизам с Кай насаме.

Качих се горе, за да приготвя чантата си и бързо слязох долу. Дори не си направих труда да си слагам грим. Не знам защо, сякаш вече не се нуждаех от него, а и знаех, че Кай също няма да има нищо против, ако изглеждам естествено.

Обиколихме целия град и той ми показа някои забележителности, които определено ми се сториха интересни и се заклех, че някой ден ще ги посетя. Но въпреки хилядите ресторанти, покрай които минахме, нито един не ни се хареса.

И, както винаги, съдбата ни ни заведе на плажа. Купихме си хот-дози от една количка на улицата и седнахме да ги ядем на пясъка. Тази част от плажа беше почти безлюдна, така че можехме да се насладим на тишината и спокойсвието.

За съжаление, моят ум не спираше да работи. Харесвам ли Кай? Ами Джош? Майка ми?

-Помниш ли онази вечер?-започна той, след като приключихе с обяда.-Защо беше всичко това да стоя далеч от теб? Искам да знам. Да не си някоя серийна убийца?

И двамата се засмяхме.

-Виж какво.-В ума ми изникна една идея и трябваше да я кажа на мига.-Какво ще кажеш да забравим всичко досега? Да започнем всичко отначало, все едно нищо не се е случило. 

Той се загледа във вълните и след малко поклати глава. 

-Ще е хубаво, но проблемът е, че аз не искам да забравям нищо. Щом всички тези неща са се случили, значи е имало някаква причина. А и защо да забравяме всичко, нищо лошо не се е станало. Плюс това сме само приятели. Нали?

Не бях сигурна. Чувствата ми към него бяха повече от приятелски, но реших все още да не споделям това.

-Естествено.-отвърнах му.

След по-малко и от минута, зад нас се чуха стъпки. Двамата с Кай  се обърнахме и видяхме към нас да се приближават двама полицаи. Веднага станахме от пясъка. Не видях как изглежда неговото лице, но моето сигурно е било доста разтревожено.

-Госпожица Селена Съмърс?-попита по-дребния от тях, а аз поклатих положително глава.-Получихме оплакванието ви.

Преди да успея да попитам за какво точно става дума, другият полицай сложи белезници на Кай, който не беше наясно със ситуацията, точно като мен.

-Не се безпокойте, този господин тук няма да ви тормози повече. Арестуваме го.

------------------------

Качвам рядко, знам, дано не ме мразите. хохо

От бързане все забравям да ви кажа колко много ви обичкам и БЛАГОДАРЯ за четенията, гласовете и коментарите! Достигнах 56K, което си е направо лудост! <3 :*