Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, но при мен явно не беше така. Колкото и да ми беше тежко, все още смятах, че бях постъпила правилно с Кай снощи. 

Отново закъснявах за лекции. Влязох в последния момент и заех мястото си до Дая, която едва държеше главата си изправена и дори не ми отвърна на поздрава. След снощното й лудо пиене на партито, направо се чудех как е успяла да се домъкне дотук.

По едно време някои ме потупа по рамото и се обърнах. Някакво непознато момче с червена коса ми подаде листче и се зачудих от кого ли може да е.

Отворих го и с доста разкрачени букви беше написано следното: "Да се видим след лекцията. Съжалявам, че не ти обърнах внимание снощи.-Д."

Крадешком погледнах към Джош, които седеше малко по-встрани от мен и ми намигна. Чудех се дали това трябва да ме успокои, че може би ще успея с плана или да ме притесни, защото се забърквам в големи проблеми.

****

С радост изхвърчах от залата, защото нямаше да изтърпя още и минута да ми говорят за числа. В края на коридора забелязах Джош. Усмихнах се широко и се насочих към него, въпреки че краката ми постоянно ме дърпаха назад.

-О, Сел. Радвам се, че дойде. Отново се извинявам за снощи, поканих те на партито, а дори не те поздравих. Дано не ми се сърдиш.

-Няма нищо, бил си зает.

"С всички онези момичета, които ти се натискаха."-довърших изречението си наум.

-Е...-обадих се, за да наруша тишината-...какво ти се прави? Да хапенем по нещо след лекциите? 

Той прибра телефона в джоба си и се оттласна от стената. Всъщност изглеждаше доста атлетично момче, фигурата му беше добра.

-Не мисля, че ще мога.-Опитах се да попитам защо, но той ми отговори веднага.-Брат ми се върна преди няколко дни от Париж, където изучава архитектура, и родителите ми нямат търпение да вечеряме най-после заедно като семейство. Но, хей, имам една идея. Искаш ли да се присъединиш към нас? И това не е покана, а молба. Иначе ще е много скучно.

-Да, защо не? Ако вашите нямат нищо против, разбира се.

-Спокойно. Ще те чакам довечера на кея.-Намигна ми.-До скоро.

****

Доста интересно ми стана защо трябваше да го чакам точно там, но после ми стана ясно. Вечерята нямале да у тях или в ресторант. Щеше да е на яхтата им.

Определено беше най-голямата, която бях виждала на живо. И моите родители имаха, но не можеше да се мери с тази. На палубата беше поставена голяма маса, отрупана с всякакви вкусотии. Доста уютен вид придаваха няколкото свещи и фенери.

-Здравейте.-поздравих семейството на Джош и те станаха, за да дойдат при мен и да ме прегърнат.-Аз съм Селена.

Първо дойде да ме прегърне младеж, горе-долу на възрастта на Джош, очевидно брат му. След това се поздравих с баща му, а накрая с майка му. Изглеждаха мили хора, за разлика от моите роднини.

-Джош, не знаех, че си си намерил приятелка.

Той се прокашля и отвърна:

-Не ми е приятелка, не и такава, за каквото си мислиш. 

Започнахме с вечерята. Не можах да повярвам колко лесно може да се общува с такива хора. Всички бяха невероятно дружелюбни и весели. Вкъщи на масата дори нямах право да говоря.

-Вечерята харесва ли ти?-попита ме бащата на Джош.

-Да, прекрасна е, господин Хендерсън.-казах, сдъвквайки поредната скарида.

-Има ли още шампанско?-обади се Джеръми-братът на Джош.

-Не, но ей сега ще дойде.

Противно на очакванията ми госпожа Хендерсън да стане и да отиде до кухнята за още, тя просто направи знак на някого вътре в яхтата и оттам се появи не кой да е, а Кай.

Сякаш кръвта ми се смрази. Неговото изражение също не беше по-различно, но, за разлика от мен, той успя да се съвземе за части от секундата и да насочи вниманието си към госпожа Хендерсън.

-Още една бутилка шампанско, моля.

Веднага изтича вътре, а аз опитах да се съвзема от шока и се надявах никой да не е забелязал притеснението ми. Съвсем скоро Кай се върна и наля на всички. Въпреки упорството ми, че не съм жадна, госпожа Хендерсън не се отказа и в крайна сметка тя победи и Кай, като джентълмен, се наложи да ми налее.

Остатъкът от вечерята мина спокойно, въпреки, че моите мисли постоянно се рееха из облаците. Знаех, че трябва да се концентрирам върху Джош и тъпия план на майка си, но просто не се получаваше.

-Извинете ме, къде е тоалетната?-попитах най-накрая, защото просто вече не издържах тук.

-Да те заведа ли?-предложи Джош, но поклатих глава отрицателно.-Слез по стълбите и ще я намериш.

Така и направих. Слязох долу, където вече не можеха да ме видят и веднага се натъкнах на Кай. Точно него търсех.

-Защо си тук?-попита ме.

-Ами ти? Беше спасител, какво, по дяволите, правиш тук? Преследваш ли ме?

Беше напът да каже нещо на висок тон, но бързо се осъзна, че не сме сами.

-За разлика от теб, семейството ми не разполага с много пари исе налага да работим. Родителите ми през свободното си време работят и като частни готвачи, а когато аз съм свободен им помагам. За тази вечер сме наети от Хендерсънови. Твой ред е. Нали ми каза да не те доближавам, защото си такава и онакава, но все пак на Джош си му позволила!

Мислех как да му отговоря на словестаната атака. Той беше ядосан и донякъде наранен, личеше си. 

-Той ми е приятел от университета.-казах простичко.-Това е просто вечеря.

-Видях как те гледа, Сел, не е "просто" вечеря!-Покалти глава разочаровано.-Какво ти става? Винаги си толкова различна. В един миг си спокойна и весела, а в следващия...не знам.

-Сложно е, повярвай ми.

-Вярвам ти!-В този миг той доста скъси разстоянието помежду ни. Ръцете ми се озоваха в неговите и ме гледаше в очите толкова настоятелно, че направо се почувствах прозрачна.-Можеш да ми кажеш какво става.

Зад нас се чуха стъпки и на мига се оттделихме един от друг, въпреки че вече беше късно.

-Хей, какво става тук?-Беше Джош.-Какво правихте?

Като човек от по-силния пол, Кай се обади:

-Нищо сериозно. Приятелката ви просто ме питаше откъде може да си купи от скаридите, които имаше за вечеря. Съжалявам, ако сте си помислили нещо друго.

Джош дойде и ме хвана за ръката.

-Този път ти е простено, но внимавай да не се повтори. Не се доближавай до нея.-заплаши го и ме завлачи отново на палубата.

Представите ми за Джош тотално се обърнаха, мислех го за нормален, но е същият властен човек...точно като майка ми. А за Кай не знаех какво да мисля.

Не исках да мисля, нито да се усмихвам фалшиво още час пред всички. Исках у дома!

--------------------------

Най-после ми дойде музата! :) Мнения? <3