Хей...защо всичко трябва да е толкова трудно? Защо трябва да правя това, което не желая? Нямам отговор на тези въпроси. И честно казано, не искам да разбирам, защото ме е страх. Тази вечер трябва да сваля Джош и той да ми падне в краката. Коя майка би накарала детето си да върши такива неща? Моята, естествено. Понякога забравям, че съм дъщеря на Сатаната.

Въздъхнах и оставих дневника настрана. За втори път ми беше от помощ, но щом се сетих, че трябва да направя всичко това, което описах, се почувствах зле отново.

От доста далече се чуваше музика, което значеше, че партито беше започнало, затова се заех с подготовката. Облякох бял топ и дълга розова пола от приятна материя и на главата си сложих венче от цветя. Гримът ми не беше много силен, все пак това беше плажно парти и не исках да прекалявам.

Бавно, без да бързам, се дотътрих до мястото. Беше пълно с танцуващи и крещящи хора, чиито мозък вече определено не работеше нормално заради надвишеното количество алкохол. Направих се, че се забавлявам и се усмихвах на всички, въпреки че дори не ги познавах.

-Сел!-извика ми някой и забелязах идващата към мен Дая.-Много яко парти, нали?

Само поклатих глава и измърморих едно "Мхм". 

-Хайде, забавлявай се!-каза и ми подаде чашата.

Поех я и изпих течността до дъно. За моя голяма изненада, оказа се пунш, а не алкохол. След секунди до нас дойде едно момче, което буквално завлече Дая на дансинга и аз останах сама.

Заоглеждах се за Джош, но винаги го виждах в компанията на други момичета и ми беше неудобно да отида при него. Най-вече защото въобще не го харесвах по онзи начин.

Времето минаваше, а на мен така и не ми се даваше възможност да говоря с него. Даже вече се замислях дали да не си отида у дома и да се наспя като хората за утрешния ден. 

Скоро осъзнах, че това с Джош няма как да стане тази вечер и реших да си тръгвам, но вече съвсем към края на "парти-зоната", ме спря Кай.

-Хей, поканен си на партито?-попитах го.

-Не. Шефът ми ме изпрати да наглеждам обстановката, да не би някой да тръгне да се дави. Не съм по купоните и определено не ми е приятно да съм някъде, където не познавам никого.

-Е, познаваш мен.

Медената му коса блестеше на лунната светлина, но се опитах да не мискя за това.

-Да, и май така като гледам, ти си единствената трезвена тук.

Светох глава. Не защото се срамувах, а защото беше болезнено да си спомням за онези мигове, в които мислех само за вредни вещества.

-Аз не пия. Вече не.-Заиграх се с пръстите си.-Дълга история.

Около минута седяхме просто така, безмълвни и гледахме останалите. 

-Прибираш ли се? Ако не-искаш ли да се разходим?-предложи, а аз започнах да мисля извинението, с което ще се измъкна.

В крайна сметка, нищо не ми хрумна, освен да питам дали няма да е по-разумно да остане тук и да наглежда останалите.

-Е, да се надяваме, че в следващия половин час никой няма да влиза във водата.-отвърна и ми се усмихна.-Да вървим.

Нямаше какво повече да направя и тръгнах с него. Разхождахме се по брега и се наслаждавахме на шума от вълните, който беше много по-приятен от силната музика на купона.

-Харесва ли ти тук в Австралия?-попита ме, за да наруши мълчанието, което ни беше обгърнало.

-Много е красиво. И Сидни също ми харесва, въпреки че не е Маями.

-Значи си от Маями? Супер, чувал съм, че е страхотен град. Липсва ли ти?

Замислих се. 

-Донякъде. Но и тук не е зле. 

-Спомена, че не пиеш. Каза, че е дълга история, сега можеш да ми кажеш.

"Сериозно, от всички въпроси на света, които можеше да ме пита, той избра точно този?!"

-Ами преди употребявах много алкохол, наркотици и цигари.-казах, скривайки болката от въпроса.-Малко преди да дойда тук постъпих в клиника, за да ми помогнат. Вече се чувствам много по-добре, въпреки че от понякога пак използвам цигарите като успокоително.

Гледах пясъка, по които вървяхме, а не Кай. Не исках да виждам изражението му след всичко, което казах. Същи така се надявах в тъмнината и той да не вижда моето. Не знам защо, но имах някакво предчувствие, че всеки момент ще избяга.

Но не се оказах права, защото той продължи да върви така до мен.

-Добрата новина е, че вече се чувстваш много по-добре. Хубаво е, че си преборила пороците си и не си се оставила да те повалят. Никога не бива да се оставяме на съдбата, сами трябва да начертаем живота си.

Последните му думи се повториха като ехо в ума ми и се запаметиха там. Мисля си, че той продължаваше да ми говори разни неща, но сякаш това едно изречение беше много по-силно и се чуваше два пъти по-високо в главата ми.

-Сел, слушаш ли ме?-доволих най-после думите му и се обърнах към него изненадано.-Попитах те нещо.

-Ами аз... Съжалвам, не чух, просто съм уморена от днес. Едва стоя на краката си.-казах му.-Но можем да повървим още малко.

Продължихме разходката си по брега. От време навреме си казвахме по нещичко, колкото да поддържаме разговора. Но по едно време усетих нещо странно. Кай ме хвана за ръка и я погали.

Веднага се отскубнах от него и се отдалечих.

-По-добре стой далеч от мен, Кай.-предупредих го тихо, а той продължаваше да ме гледа объркано и да се чуди къде е сгрешил.

-Защо?

Случиха се толкова много неща, правила съм толкова много простотии, слушала съм толкова много обидни думи за себе си, които са излизали от устата на собствената ми майка... Мразех се и нямаше да допусна никого до себе си и да промени това!

-Защото съм зла, манипулативна и жалка.-казах през зъби.-Повярвай ми, не искаш да си част от моя свят.

Можех да кажа още нещо, но усещах бучката в гърлото си и избягах. Сълзите не биваше да излязат преди да затворя входната врата.

Бягах с всичка сила, оставяйки Кай зад себе си. И се надявах да е завинаги.

-----------------------

Последните дни ми бяха доста натоварени и съжалявам за закъснението. Нямам мира от домашни и контролни... Все едно, как ви се струва главата? <3