Спирахме на почти всеки етаж и постоянно влизаха и излизаха хора. Стараех се да следя дали Джош все още е в асансьора, но това определено беше трудно при положение, че постоянно ме смазваха в ъгъла.

Най-накрая забелязах, че вече спираме на партера и Джош тръгва да излиза. Започнах да се бутам с останалите и успях да изляза успешно. Джош вървеше бързо, затова и аз се забързах, въпреки че беше трудно да ходя с токчета.

Настигнах го и нарочно се блъсках в него и паднах.

-О, боже, извинявай.-каза той загрижено и клекна до мен.-Добре ли си?

Хванах се за глезена и направих болезнена физиономия.

-Да, но мисля, че глезенът ми е изкълчен.-отвърнах и прехапах устна в опит да изглеждам хем наранена физически, хем съблазнителна.-Но ще се оправя.

-Можеш ли да станеш?-Той ми подаде ръка и се изправих, неуверено стъпвайки на напълно здравия си ляв крак.-Да те закарам ли до болницата?

Усмихнах се, защото той ме гледаше не само загрижено, но и по някакъв по-различен начин. Бях успяла!

-Не боли много. Сигурно ще ми мине след няколко часа. Но благодаря. Аз съм Селена.

-Джош Хендерсън. Сигурно знаеш кой съм, родителите ми са организаторите на семинара. 

Той продължаваше да ме гледа по онзи начин и ме накара да се чувствам неудобно. Все пак го излъгах.

-Е, беше ми приятно Джош, но трябва да се подготвя за първия си ден в университета утре.

-В университета? И аз започвам утре. Ще бъда първа година! В кой университет ще бъдеш? Аз съм в "Сидни".

-И аз.

-Супер, значи ще се видим утре.-каза ми той и ми намигна.-Тази година ще бъде интересна.

От учтивост трябваше да му се усмихна отново и, накуцвайки, напуснах хотела.

Майка ми щеше да се гордее с мен, но аз не се гордеех със себе си. Щях да си играя с чувствата на това момче и това ме отвращаваше.

****

Тук явно никога не ставаше студено. Събудих се рано, може би към 06.30, а навън беше горещо. В Маями също беше постоянно топло, но все пак ми беше трудно да свикна тук.

Облякох си къси панталони и потник, сложих слушалките в ушите си и започнах да тичам по брега. Обичам да се поддържам във форма и тъй като беше твърде рано за фитнес-залата, това щеше да бъде сутрешната ми тренировка.

Слънцето вече се показваше и океанът изглеждаше много красив така осветен. Напълно отнесена от музиката и красивата гледка, за първи път забравих защо всъщност съм тук и просто се наслаждавах на момента.

По едно време спрях, за да си сменя песента и чух думи зад себе си:

-Ей, гледай да не се наложи пак да те спасявам!-Обърнах се и момчето стоеше там...отново с червени шорти и гол до кръста. -Не ме гледай така, знам, че съм готин без дрехи.

-Май ти харесва да ме дразниш? 

-Мъничко.-И двамата се засмяхме.-Да тичаме ли заедно? Смяната ми започва в осем, а сега е 07.10. Имам малко време.

Думите му ме стреснаха и погледнах уплашено телефона си.

-По дяволите, днес ми е първия ден в университета! Трябва да съм там в 07.30, ще закъснея! Сигурно съм изтървала и автобуса си!

-Ще те закарам.-предложи ми.-Да минем през вас да си вземеш нещата и да тръгваме.

Ако обстоятелствата бяха други, щях да му откажа, но сега просто нямах избор, защото майка ми щеше да ме убие, ако разбере, че съм закъсняла още първия ден. А тя щеше, защото имаше връзки.

Затичахме се към вкъщи и Кай остана видимо изумен от вилата.

-Леле, тук ли живееш? Явно си доста богата.-каза ми, оглеждайки мебелите. 

Аз бързах и напъхах няколко тетрадки в чантата си. 

-Парите не са проблем за родителите ми. Те са бизнесмени.-Затворих чантата.-Ще се кача да се преоблека.

Отидох в стаята си и се разрових из гардероба си. Грабнах една бяла лятна рокличка и набързо се преоблякох, след което се качихме в колата на Кай.

-Добре, накъде да карам?-попита ме.

-"Сидни".

Без да каже нищо, Кай запали колата и потеглихме. Беше видимо учуден, защото определено не е очаквал да уча в такъв престижен университет, при положение, че вчера ме нарече глупава.

Скоро пристигнахме. Зачудих се да не би да сме объркали мястото, защото тази сграда приличаше повече на дворец отколкото на университет.

-Е, приятно учене.-Взех си чантата и излязох.-Ще се видим пак.

Нямах идея как ще намеря моята зала, това нещо беше огромно. След голямо лутане, обаче, успях да се ориентирам и буквално нахлух в залата.

-Извинете за закъснението.-казах аз и се опитах да игнорирам всички любопитни очи.-Мога ли да седна?

Професорът, който седеше отпред не каза нищо и приех мълчанието му за "Да". Седнах до едно мургаво момиче с дълга тъмна коса. Малко по-встрани от мен забелязах Джош и той леко ми се усмихна.

Часът или както там се нариче по "университетски" мина бързо, може би защото не слушах много и просто си драсках в тетрадката.

-Май не ти се учи много, и аз съм така.-каза момичето и осъзнах, че говори на мен.-Аз съм Дая.

-Вярно е. Не изгарям от желание да съм тук. Казвам се Селена.

Покрай нас мина Джош и Дая се оттегли, за да ме остави насаме с него.

-Глезенът ти май е вече по-добре.-Усмихнах се.-Довечера правя парти на плажа, за да отпразнуваме започването на академичната година. Ще дойдеш ли?

Умът ми крещеше да си остана вкъщи и да пия какао, но думите на майка ми бяха по-силни. Трябваше да отида заради нея и глупавия й план.

-Ще видим.

Телефонът ми звънна и излязох от залата.

-Сели, как вървят нещата?-Моята "мила" майка се обаждаше.-Джош...

-Всичко върви добре. Довечера ще се оправя с Джош. Дано да си доволна, майко.

Затворих й, защото не исках да я слушам повече. Една сълза се стече по бузата ми, но бързо я изтрих. Никога никой не ме е виждал да плача. 

Време беше да продължа и да се подготвя за довечера.