Сърцето ми започваше да бие все по-усилено с всяка изминала секунда. Обикалянето в кръг в стаята никак не ми помагаше. Всъщност, единственото, което щеше да ми помогне е най-после майка ми да дойде и да й кажа всичко, което искам да й кажа.

Точно в този момент на вратата се звънна и това беше тя. Дърпаше със себе си голям куфар на леопардови шарки, който все се чудех защо го мъкне след като почти не се задържа тук за повече по един ден.

-Селена!-каза ми и ме стисна силно в прегръдката си, която беше толкова "истинска", колкото и скулите й след поредния ботокс.

Наложи се да я отблъсна точно както направих с Джош. Писна ми да правя, че разни неща ми харесват.

-Радвам се, че си добре, мила. И щом спомените ти са наред, значи вече знаеш за какво съм тук. Трябва да измислим какво ще правим с Джош. И също така да те върнем в университета и да се научиш да не си отваряш устата и да говориш неща, които не бива да се споделят.

-Вече е късно. Разделих се с Джош и му казах всичко за плана ти. Съжалявам, но този път няма да се случи така както ти искаш. Няма повече да бъда пионка в твоята игра.

Изражението й след тези мои думи ме накара да настръхна, но същевременно да се почувствам страшно горда със себе си. Отстоявах мнението си, а това беше нещо ново за мен. Вътрешно се усмихнах широко.

-Не ми говори така. Стига си приказвала простотии, трябва да се захващаме за работа.

Скръстих ръце.

-Не! Ти прави каквото си искаш. Аз не искам това. Всъщност...ти дори не знаеш какво искам! Никога не си ме питала!

В главата ми изникнаха думите на Кай от онази вечер на плажа-трябва сами да начертаем своя път. Той наистина беше прав!

-Не осъзнаваш ли, че аз нещо повече от марионетка? Аз съм ти дъщеря и никоя майка не бива да се отнася с дъщеря си така както ти се отнасяш с мен. Разбери това, майко. Да, не съм перфектна и все още не знам коя съм аз, но мога да намеря сама своя път...без твоя помощ.

Изведнъж видях нещо в очите й. Сълзи? Не, не беше възможно да са сълзи. Тя никога не плачеше.

-Съжалявам.

Това беше най-искреното "съжалявам", което някога бях чувала от нея.

-Обсебена съм от жажда за пари, забелязала съм го. И винаги стигам до крайности. Просто...може би всичко идва от моята майка-баба ти. Тя винаги ми повтаряше, че трябва да си намеря добра работа и ако искам да успея, трябва да изкарвам много пари. Набиваше ми това в главата всеки божи ден. И ето че заради нейните постоянни повтаряния, злоупотребих с дъщеря си. И се мразя за това.

-Това, че твоята майка ти е промивала мозъка, не значи, че и ти трябва да промиваш моя.-отвърнах й кратко.

-Сел, благодаря ти, че ми каза всичко. Че се опълчи срещу мен. Че ме накара да разбера грешката си. Гордея се с теб.

-Време беше и аз най-накрая да постъпя правилно.

-Е, след като всичко с Джош пропадна, смяташ ли да се задържиш тук? Какво ти се прави?

Поех си въздух и казах:

-Искам да пътувам, мамо. Искам да посещавам нови места и да опозная света. След това искам да вляза в някой университет, но този път по честен начин, и да уча. Не знам какво, но още има време да реша. Единственото, от което се нуждая е твоята подкрепа и разбиране.

Майка ми ме гледаше приятелски и все още не ми се вярваше, че току-що се бяхме помирили.

-Откога стана толкова мъдра?-попита ме, а аз само се изчервих.

-Срещах добър човек, който ме накара да се замисля за много неща.

Само мисълта за Кай ме накара да се усмихна широко. Наистина бях влюбена. И то много.

-Бих се радвала да чуя повече за приятеля ти и може би и да се запозная с него.

-Мамо, по - бавно!-засмях се.-Не бързай толкова!

След още няколко думи двете излязохме навън да се разходим.

Всичко се подреди най-накрая. Радвах се, че вече можех да съм самостоятелен човек и да вземам решения сама. Също така можех да имам връзка, с когото аз си реша.

Наистина бях развълнувана за бъдещето си!

-----------
Последна глава!!! Надявам се всичко да ви е харесало, включително и края! :)

Качвам епилога съвсем скоро! <3