Всеки един спомен се появяваше пред очите ми като в някой филм. Чувството беше ужасно, мозъкът ми трудно побираше всичката информация.

Наистина се казвах Селена Съмърс. Живяла съм в Маями с родителите си, които са бизнесмени. Завършила съм преди няколко месеца. В гимназията съм била пристрастена към наркотиците. През лятото съм посещавала рехабилитационен център и щом се връщам у дома, майка ми ме изпраща тук в Австралия, за да се правя на гадже на Джош, за да може тя да се сближи с родителите му и по този начин да спечели повече пари. Тя ме записва в колежа "Сидни", но директорът не изключва заради подкуп. Майка ми побенснява и след това взимам прекалена доза успокоителни, от които ми става лошо и ме блъска кола. С Кай се запознавам на плажа след като ме спасява от удавяне. Харесвам го, но отношенията ни се услжняват след като бива арестуван заради мое оплакване, което не съм правила. 

Погледът ми се замъгляваше с всеки един спомен. Надявах се всичко това скоро да спре. Имах чувството, че ще повърна.

-Сел, тревожиш ме, добре ли си?-чувах гласа на Кай, който вече наистина ми звучеше познат.

Опитах се да отворя очи и забелязах, че бяхме спрели извън пътя, а Кай беше отворил моята врата и в момента коленичеше пред мен, опитвайки се да ме накара да кажа нещо.

-Излез на въздух, ще се почувстваш по-добре.-каза ми грижовно и ми помогна да стана. 

С голяма мъка стъпих на краката и страшно се радвах, че имаше кой да ми помага да стоя права. За съжаление, не успях да направя повече от две крачки, и седнах на земята. Кай ми подаде шише с вода и ме напърска, за да се освежа и след това ми даде да пия. Седна до теб и усетих как ме прегръща нежно.

-Шшт.-шепнеше в ухото ми.-Спокойно. Всичко е наред.

Единственото, което можах да направя е да се хвана за главата в опит да притъпя болката и да се сгуша още повече в Кай.

Не помня колко време седяхме така, но с времето главата ми започна да се избистря и да се чувствам малко по-добре. Е, по-добре, защото болката намаля, но се появи душевната болка-от всички спомени.

-Знаеш ли, започвам да си мисля, че ми беше доста по-добре без спомените.-казах уж на шега с нотка на тъга.-Сега си спомням всичко, спомням си коя съм...и никак не ми харесва.

-Мисля, че е време да ми кажеш най-после какво става с теб.

-Не мога... Тоест, страх ме е.-Той ме изгледа въпросително.- Че ще избягаш щом чуеш истината за мен и за причината, поради която съм тук.

Усмихна ми се.

-Ако исках да бягам, досега щях да съм го направил стотици пъти.

-Добре.-отвърнах и си поех въздух.

Разказах му всичко. Още от самото начало. Той заслужаваше да научи истината, а на мен ми беше писнало да я крия.

Не помня колко време говорих, но не ме и интересуваше. Кай слушаше внималтено всяко едно нещо, което казвах и не ме прекъсваше с въпроси както повечето хора биха направили.

Щом свърших, замълчах, очаквайки да видя каква ще бъде реакцията му. Той обаче не каза нищо.

-Е...ами това съм аз и моята история.-наруших тишината.-...Май ще е добре да кажеш нещо, защото става неловко.

-Тоест, всичко това с Джош е измама?

-Да, всичко е един пъклен план на майка ми. Дори не харесвам Джош по онзи начин. И преди да ми кажеш нещо за годежа, да, разбрах, че няма такъв. Съжалявам, че се държах гадно с теб онзи ден на двора. Трябваше да ти повярвам.

Кай се разсмя.

-Един път да признаеш, че съм прав. Това е чудо.-Двамата се засмяхме още по-силно и лекичко го ударих с юмрук по рамото.

-Също така току-що се сетих за ареста ти. Виж, не знам, какво си си мислел за мен в онзи момент, но трябва да ми повярваш, че не съм била аз. Не знам кой е бил, но аз не бих направила такова нещо, знаеш го.

Очаквах отговор, но вместо това Кай се наведе и устните ни се сляха. Този път целувката беше по-страстна от предната, но все още някаква невинност в нея...и това много ми харесваше.

Сякаш времето беше спряло. Не исках да се отделям от Кай. 

-Вярвам ти, Сел.-каза ми след като се отдалечи малко, за да си поеме въздух.-Все ми е едно кой се е обадил за арестуването ми, това вече няма значение, не ме интересува.

Въпреки прекрасните думи и действия, трябваше да го питам още нещо.

-Мразиш ли ме?

Той хвана ръката ми.

-Ако те мразех, нямаше да съм тук с теб. Ясно изказах чувствата си онзи ден в полицейското управление и въпреки че бях ядосан, чувства са си все още същите.

-И аз те харесвам, Кай. Нямаш си и на представа колко. Ти си единственият, който ме разбира.

-Не съм само аз.-Той стана и след малко се върна от колата с нещо като тефтер.-Това е твое.

В този миг забелязах, че това всъщност беше дневникът ми. Чувството отново да е при мен беше невероятно. Почувствах се защитена.

-След инцидента лекарите са го намерили в чантата ти и, понеже аз бях първият, който дойде да те посети в болницата, ми го дадоха. През цялото време беше в мен и мислех, че ще те помогне, за да си върнеш спомените. Е, вече не ти е нужен за това, защото вече си спомняш, но е време да си го вземеш.-Взех го от ръцете му.-И спокойно, не съм го отварял. 

-Благодаря ти, наистина.

Кай ми се усмихна и ме целуна нежно. После се огледа и каза:

-Мисля, че ще е добре да тръгваме. Трябва да си почиваш.-Поклатих глава в съгласие.-Но, след това, искам да поговориш с Джош и с майка си. За всичко. За твое добро е.

-Знам, осъзнавам го. Ще сложа край на всичко това. Обещавам ти.

След това се качихме в колата и тръгнахме към вилата ми.

-----------

Така, искам да се извиня, че спрях да качвам глави, но просто наистина нямах никакво вдъхновение през последните няколко месеца. Може би съм разочаровала доста от вас, но все пак вече се завърнах с нови сили и съм решена да довърша историята. Остават още съвсем малко глави до края, след това ще се концентрирам и върху завършването и на другите две мои истории и след това ще започна съвсем нова.

Също така съм страшно благодарна за 101К!!! БЛАГОДАРЯ ВИИИИ!! <33