Влязох по възможно най - тихия начин. Беше още 05:30 и баба и дядо спяха. Оставих чантата в стаята си и влязох в банята.

Оставих водата да тече върху мен. Исках да помисля на спокойствие и единствено тук можех да го направя. Чувствах се слаба! Всичките неща се случиха толкова бързо... Баба беше права, че не съм готова за излизане вечер.

Излязох от банята и подсуших дългата си кафява коса. Нямах сили да си търся пижамата, затова грабнах един потник и едни шорти, които бяха на пода, облякох ги и си легнах.

Въпреки че бях страшно изморена, не можах да заспя. Въртях се поне един час. Извадих дневника си от раницата и седнах.
Мило дневниче,
Откъде да започна...? Никога не съм предполагала, че ще вляза доброволно в дискотека. Но го направих. Че дори и се напих. Ни помня ясно всичко, целувах се с Люк и щом той поиска още...Рос го спря. И не само това, той се погрижи за мен. И ме нарече с истинското ми име, а не Холи. Възможно ли е да не е толкова лош?
-Хлапе!!-чух глас и паднах от леглото си.

Очевидно съм заспала докато съм писала. След като се озовах на земята, погледнах нагоре и видях дядо, който се превиваше от смях.

-Ха - ха, много смешно.-изрекох саркастично и той ми подаде ръка да стана.

Двамата седнахме на разхвърляното ми легло и забелязах, че часовника на ръката му показваше 10:40. Доста съм спала значи.

-Е, не те чух да се прибираш. Нито баба ти, въпреки че беше будна до 03:00.-започна дядо. Някак си тревогата е доста типична за баба и хич не се изненадах като чух това.

-Оу, аа... Ами заспах в библиотеката.-Това беше първото нещо, което ми хрумна.-Да, ъм... Историята не е един от най - интересните предмети. Щом се върнах, вие спяхте. Не исках да ви събуждам.

-О, добре. Слизам да кажа на баба ти преди да е откачила напълно. Чакам те на закуска.-каза и излезе.

За първи път ми се налага да ги лъжа. Просто не мога да им кажа "Хей, снощи вместо да уча в библиотеката, ходих на дискотека, пих, натисках се с почти непознато момче и се събудих в леглото на онзи, който ме тормози цял живот".

Днес беше неделя. Реших да се концентрирам върху уроците, но определено не се получи. През цялото време седях над тетрадките с надеждата, че ще свърша нещо за училище, но в главата ми беше Рос! Той и само ТОЙ! Щях да се побъркам! Тази разрошена руса коса, лешниковите му очи, кристалната му усмивка...

-Нее! -извиках изведнъж. Надявах се никой да не ме е чул.

Трябваше ми въздух, оставих всичките си неща на бюрото и излязох навън. Бях все още по потник и шорти, но го осъзнах чак след като студения ноемврийски вятър докосна кожата ми. Не се върнах да се преоблека.

Вървях бързо по улицата, не знаех накъде. Вятърът ми рошеше косата и цялата бях настръхнала.

Не гледах пътя си през повечето време и това ми изигра лоша шега. Уж излязох, за да се разсея, но буквално се сблъсках с причината за всичките ми проблеми. Той...