3 месеца по-късно

Намерих си място на една от последните редици и седнах на стола. Всички около мен - деца, родители и учители - говореха въодушевено и се поздравяваха.

Това беше денят на дипломирането на Рос.

Сред толкова много хора не можех да намеря нито него, нито някой друг познат като Селена, примерно. Единствено успях да мярна Вайлет да седи и да разговаря с баща си - онзи, с когото правих сделки за наркотиците. При спомена за всичко случило се се усмихнах, въпреки че нямаше точно за какво да се смея.

След малко директорът излезе на подиума и започна с дългата си реч. Слушах го само в началото и ми стана скучно,  затова наострих уши чак когато започна да раздава дипломите на учениците.

Директорът обявяваше имената на всеки едно по едно и съответния човек отиваше да си вземе дипломата, за която се е мъчил 4 години.

Не познавах повечето ученици. Никога не съм и искала де. Сега вече нямаше смисъл да запомням имената им, защото си тръгваха и нямаше да ми послужат за нищо.

Минаха Люк, Вайлет, а после и Селена. Всички ученици бяха облечени със онези сини роби и шапки на главата. Едва можех да различа кой кой е. Не ми се искаше и аз да обличам това след две години.

Всички вече почти минаха, а Рос все още не беше повикан. За миг си помислих, че няма да се дипломира, въпреки че резултатите му от изпитите бяха много добри.

-Рос Шор Линч.-каза директорът и въздъхнах облекчено.

Рос стана от стола си на третия ред и с бавни крачки се запъти към подиума. С тази роба явно не се вървеше лесно. Директорът го поздрави, стисна му ръката и му подаде дипломата. Той вече е официално завършил.

Скоро, след още няколко имена, церемонията свърши и настана същия хаос като в началото. Тръгнах да търся Рос в тълпата и го мярнах на края на училищния двор да говори по телефона. Реших да не му се меся и да го изчакам.

Изведнъж до мен дойде Селена. На нея робата и шапката й седяха най - странно, защото никой не беше свикнал да я вижда облечена по този начин.

-Здрасти, Хейли.-поздрави ме.

-Хей. Поздравления за завършването.

-Благодаря. И теб те чака едно такова след две години.

-Не ми напомняй.-казах и разтърках уморено лицето си.-Не вярвах, че ще го кажа, но тези две години ще са много скучни без теб и останалите.

-Да, и на мен това място ще ми липсва много. Колкото и да мразим училището, то е едно от най-хубавите ни преживявания. Осъзнах го днес.

Усмихнах й се. Може би наистина беше права.

-Имам нещо за теб.-казах й и бръкнах в чантата си. Извадих един дневник и й го подадох.-Направих го за теб. Дори го украсих с кристали и брокат, защото знам, че обожават лъскави неща.

-Не мога да го приема.-Беше на ръба за се разплаче.-Благодаря, но просто...

-Вземи го. Приеми го като подарък за завършването. Аз записва в своя дневник всяко едно преживяване - и добро,  и лошо. Сега е твой ред да го направиш. Сигурна съм, че те очаква един вълнуващ и интересен живот, който заслужава да бъде описан тук, за да може след 50 години да прочетеш всичко написано и да се чудиш дали да плачеш или да се смееш.

Тя бавно го пое в ръцете си и ми се нахвърли. Прегръдката й беше толкова силна, че чак се затруднявах да дишам. Въпреки това се усмихвах и й отвръщах.

-Много ти благодаря, Хейли.-каза ми след като ме пусна.-Невероятно е, че си направила това за човека, който те тормозеше.

-Човекът, който ме тормозеше не е никак лош.-отвърнах й, наблягайки на "човекът".

-Е, аз трябва да вървя. Имам някои неща за вършене. Късмет с последните две гимназиални години и с Рос!

Тя започна да се отдалечава от мен и ми махаше едната ръка, защото в другата държеше дневника. Аз също й махах. Това момиче щеше да ви липсва!

Махането ми беше прекъснато от Рос, който бягаше щастливо към мен.

-Хей, поздравления!-казах му.

-Не бързай толкова с поздравленията. Имам страхотни новини!-Лицето му сияеше от радост.-Току-що разбрах, че са ми приели в Кралската академия в Лондон и ще уча музика там!

-Значи това е било "нещото", което си криел от мен. Поздравления, много се радвам за теб!

Обвих ръце около врата му и го целунах.

-Но заминавам скоро и много ще ми липсваш.

-Не се тревожи, някой ден ще дойде да те посетя и ще се качим заедно на Лондонското око.

Отново се надигнах на пръсти да го целуна, но бяхме прекъснати от клаксона на колата на татко. Щеше да ме води в дома на Габи.

-Трябва да тръгваш.-каза ми Рос и ме пусна.-Ще ти се обадя утре.

-Добре. Чао, Рос!-почти крещях заради шумотевицата.

-Чао, Холи!-отвърна ми и се засмях като спомена това име. Вече не ми беше неприятно.

-Не можеш да ме дразниш вече с това. Харесвам името!

Качих се в колата на татко и започнах да махам на Рос докато баща ми не запали двигателя и на потеглихме. Зад гърба ми останаха училището и приятелите ми.

Извадих моя дневник от чантата си и чак сега забелязах, че остава само една страница от него.

Мило дневниче, явно това е последния път, в който пиша в теб, защото вече съм те изписала. Затова искам да обобщя с няколко думи всичко. Преживях най-невероятната си учебна година! Сблъсках се с толкова много неща, навлязоха нови хора в живота ми, но в същото време и загубих един много важен. Срещах любовта с момчето, в което дори не съм предполагала, че мога да се влюбя. Намерих си едни страхотни приятели също. Не знам какво ме очаква нататък в живота, но съм развълнувана и искам да разбера!

-Хейли, пристигнахме.-предупреди ме татко и осъзнах, че вече сме пред блока на Габи - онзи,  от който исках да скоча. Стана ме смешно колко глупава съм била тогава.

Последната страница от дневника ми беше изписана. Затворих го и го прибрах. Никога нямаше да го оставя, дори сега, когато вече нямаше място за писане!

Излязох от колата и се запътих към входа, за да се срещна с най - добрата си приятелка и да й разкажа всичко.

------------------------

Това е! Направих го! Завърших първата ти книга и съм невероятно щастлива, но и малко тъжна! Дано краят да ви е харесал! На мен лично ми хареса и съм доволна от това, което направих! :)

Сега за втората книга! Гласовете за Сел бяха повече, така че тя ще бъде от нейно име (затова Хейли й подарява дневник) и ще продължа да я пиша тук. Името й ще бъде "Дневникът на една тийнейджърка 2:The girl behind the mask (The story of Selena)". Ще пусна резюмето съвсем скоро!

А сега искам да чуя пълното ви мнение за историята на Хейли, защото това е първата ми история в живота, която завършвам напълно и наистина ще се радвам да кажете какво наистина мислите (ако нещо не ви е харесало, кажете!). Благодаря безкрайно много на всички, който четяха и дано и втората книга ви хареса!!!!! Обичам ви!!!!!!!!!