Седях мирно на леглото на Вайлет докато тя слагаше сенки на очите ми, от които се чувствах с килограм по - тежка.

Казах на Габи и останалите, че съм се прибрала у дома, но всъщност дойдох с Вайлет в дома й. Все още не ми беше ясно какво точно иска от мен, но нямах добро предчувствие.

-Готова си!-каза въодушевено и отворих очи.-Сега изглеждаш горе - долу красива.

Станах от леглото и отидох до огледалото, което седеше до вратата на стаята й. Щом се погледнах... Видях едно непознато момиче. Носех къси черни панталони, черен прилепнал потник и черни обувки на висок ток, с които едва ходех. Бях намацана с грим, а ярко червеното ми червило по устните ми приличаше на кръв. На главата си вместо да видя кестенявата си коса, този път видях по раменете ми да се спускат смолисто - черни кичури. Носех перука. 

-Приличам на някоя от околовръстното. Не разбирам защо ми е всичко това и какво ще правя.-казах, обръщайки се с лице към Вайлет, която си слагаше гланц.

-Толкова ли искаш да знаеш?

-Да.

Тя въздъхна и се приближи към мен, което ме накара да замръзна на място.

-Дрогата ни свършва, Холи!

-Дрогата? Ти се дрогираш? И как така на нас?-започнах на питам с разширени от учудване очи.

-Естествено, че го правим. Аз, Селена, Люк, Рос...

-Рос?-прекъснах я.-И той ли...?

През ума ма минаха спомените как седеше с измъчено лице в кухнята, онази сутрин след дискотеката. После и като се видяхме на улицата. Това лице е било от дрогата..или от липсата й?

-Да. Но отскоро започна да отказва. Сигурно заради теб. Е, няма значение. Аз съм тази, която купува за всички, но съм под името Сали Прайър. Но проблемът е, че имам предложение от най- добрия наркодилър,  но не мога да отида на срещата довечера, защото той е баща ми. Излъгах, че съм извън града и казах, че ще пратя приятелката си Кет... Схващаш ли?

-Искаш да ти купя дрога и да се представям човек, който не съществува?!

-Да. Довечера в 00:00 ще отидеш на срещата, за да преговаряте за цената. Искам да я свалиш до два милиона.

-Няма начин!-казах ясно и скръстих ръце.

-Имахме сделка, Холи. Пък и имаш шанса най- после да направиш нещо вълнуващо.-Замълчах и прехапах нервно устна.-Надявам се да умееш да играеш роля.

                                  ****

Нервно поклащах крак докато Вайлет ме караше към уговореното място. Навън беше пусто и зловещо. Но едва ли по - зловещо от това, което ме чакаше.

Спряхме пред една стара сграда, която бе спряла да се използва още преди години. Разкопчах колана и сърцето ми заби силно.

-Късмет.-каза ми Вайлет с просторена усмивка, а аз просто извъртях очи и излязох от колата й.

Доближих се до сградата и отворих вратата. До нея седеше едно момче. Високо, мускулесто, черна коса, сини очи.

-Ти си?-попита строго.

-Кет... Кет Адамс.-опитах на звуча уверено.-Идвам от името на В...Сали. От името на Сали Прайър.

-Аз съм Иън.

Той ме изгледа от глава до пети и видях да прехапва долната си устна. Почувствах се неудобно.

-Ела насам.-каза накрая и отмести очи от мен.

Тръгнахме по коридора, които беше слабо осветен и ми показа една стая.
"Просто играй"-казах си на ум и влязох с уверена стъпка в стаята, въпреки неудобните обувки.

Зад мен Иън затвори вратата. В стаята, в която се намирах имаше една слаба лампа, която висеше от тавана, два стола и една маса. На единият стол стоеше мъж. Изглеждаше на 40.

Отидох да масата и бутнах назад стола, за да мога да се подпра на масата пред мен.

-Казвам се Кет. Сали не можа да дойде днес и изпрати мен.-казах.-Мога ли да знам името ви?

-Маркъс Дженинкс.-каза с дрезгав глас.

Очевидно не се криеше под фалшиво име, защото фамилията на Вайлет беше Дженинкс.-Да говорим по същество. Казваш, че приятелката ти иска да стоката ми. С удоволствие ще й я продам, но първо искам да знам цената.

Дръпнах стола и седнах на него. Така можех да гледам право в очите му. Почувствах се странно,  никога не съм била толкова уверена. Може би, защото сега не бях себе си.

-Два милиона.-казах.

-Шегуваш ли се?-разсмя се силно той.-Виж какво, малката, сигурен съм, че си просто една тийнейджърка, която си няма никаква идея какво значи бизнес. Аз няма да си продам стоката за някакви си два милиона. Искам пет!

-Сали няма да ти даде толкова.

-Тогава нека Сали си гледа работата. Искам да говоря с нея!

-Не мисля, че ще се радвате да я видите.-смъмрих.-Какво ще кажеш за три милиона? Сали ще се ядоса, ако не се съгласиш. А тя е доста опасна, когато не получи това, което иска.

Той замълча за малко и проговори:

-Три милиона. Искам ги до петък. Пак по същото време тук.

След тези думи стана и излезе навън. Аз останах на масата, търкайки челото си с ръце.

-Добре ли си?-попита Иън и влезе вътре.

-Не!-извиках и станах бясно.-Не съм добре! Чувствам се отвратително! Не мога да повярвам в какво се забърках!

-Извършила си услуга на приятелка. На Сали.

-Тя не ми е приятелка!-Веднага се осъзнах, че все още съм Кет, а не Хейли.-Тоест, тя ми е повече от приятелка. Като сестри сме.

При последното изречение едва не повърнах. Вдишах и издишах бавно, за да се успокоя. Завъртях се към стената и подпрях уморено ръцете си. Иън се доближи до мен и сложи ръце на талията ми. Доближи се толкова близо, че дори усетих дишането му във врата си.

-Имам нещо, което ще ти помогне.-прошепна в ухото ми. След това извади едно шишенце с хапчета от джоба си.-Вземи две и ще се почувстваш по - добре.

Погледнах предпазливо към двете хапчета, които беше извадил и вмомента държеше в ръката си.

-Спокойно, всичко ще е наред.

Без повече да мисля ги взех и ги глътнах. Отначало се погнусих от вкуса им, но после наистина ми стана по - добре.

-Е, как е?-попита ме с усмивка. Аз се засмях в отговор.-Прав бях, нали?

Изведнъж започнах да се хиля като луда. Чувствах се невероятно. Не изпитвах болка или нещо друго. Все още някакъв глас ми казваше, че не е правилно това, което върша и го знаех, но просто се опитах да го игнорирам.

Разхождах се из стаята и се хилех.

-Толкова е хубаво!-казах силно на Иън, защото си помислих, че е в другия край на стаята, но той вече беше плътно до мен.

-Не колкото теб!-отвърна тихо и се намерих притисната между стената и тялото му. Целуваше ме и му отвръщах.

През ума ми мина Рос, но беше за кратко.

-Кет, да останем тук още.-каза когато прекъсна целувката за малко въздух.

-И без това нямам дом.

-Тогава ела у нас. Не бих те оставил на улицата.

-Добре.-съгласих се и излязохме навън.