Седях стъписана. Рос също. Момичето също.

То не беше от популярните, но определено не беше и задръстено. Беше малко по - високо от мен с дълга кафява коса, която беше малко бухнала. Пред гърдите си държеше учебник.

-Вие...-започна най - накрая.-Изневеряваш на Селена?

-Умолявам те, не казвай на никого.-замолих се аз.

-Нямам интерес да клюкарствам. Успокойте се.

-Благодаря ти.-каза Рос.

-Спокойно, нищо не съм видяла.-каза, намигайки и си тръгна.

Двамата с Рос си отдъхнахме едновременно.

-Права беше, не е безопасно. Да се видим после?

Вайлет знае всичко. Баба ми каза да не се виждам с него. Сега беше моментът да му кажа всичко.

-Не мога. Не...бива.-започнах да заеквам.

-Как така?

-Ами...

Звънецът би и трябваше да влизаме вътре. Ако започнех да му разказвам всичко, щеше да ми отнеме много време. Затова реших просто да му спестя тези неща. Засега...

-Днес няма да мога. Заета съм.-излъгах.-Трябва да влизаме.

Вместо отговор, получих целувка. Исках да се отдръпна, но не можех! Мислех със сърцето, а не с мозъка си!

                                   ****

Играех си с пилешкото със сос по време на обяд. Сама на масата, както винаги.

По едно време до мен дойде онова момиче.

-Свободно ли е?-попита.

-Винаги.

Седна срещу мен и остави таблата си на масата. Пъхна в устата си един пържен картоф.

-Аз съм Габи.-представи се.

-Хейли.

-Момичето, което всички наричат Холи?

-Мхм. Виж, за преди малко...

-Не се извинявай. Стъписах се просто, защото за първи път виждам Рос с някоя...

-Смотана?-довърших изречението й.

-Нормална. Не знам защо всички ти се подиграват. Е, не че съм любопитна, но откога двамата...-Погледна към масата на готините и ми посочи Рос.

-Не знам всъщност. Миналата седмица.

-Май доста сте се сближили. Като ви видях как се целувахте. Вече правихте ли...?

Отначало не схванах за какво говори, но после се сетих.

-Не. Не! Не е такъв, всъщност.

-Той си играе с момичетата. Когато Селена не е около него, се мотае с други момичета. Разбира се, за една нощ. Нали не си поредната?

Не отговорих, защото не знаех отговора. Държеше се с мен много добре, но...

-Няма значение. Това са си ваши работи. Искаш ли днес да излезем?

-Не мога.-казах.

-Разбирам, имаш среща с...

-Не! Дядо ми е в болницата. Ще го посетя. Благодаря за поканата иначе.

-Някой друг път, нали?

-Да.

Имам си приятелка! За първи път!

                                    ****

Готвех се да почукам на вратата, но баба отвори и излезе преди да го бях направила.

-Не влизай. Сестрата му бие инжекция.-каза ми сърдито. Още беше ядосана от вчера.

-Как е?

-Добре. Ще го изпишат след няколко дни.

Май аз трябваше да бъда ядосана, не тя.

-Защо не ме предупреди, че вече няма да живеем сами?-попитах и скръстих ръце.

-И какво щеше да се промени, ако ти бях казала? Пак щеше да откачиш и да крещиш. Разбрах за скандала, които си вдигнала на вечеря снощи. Как не те е срам!

-Не ме е срам! Време е и аз да започна да си имам собствено мнение!

-Преди няколко седмици бях толкова горда с теб. Имаше добри оценки,  държанието ти беше много хубаво. А сега си едно...разочарование!

При тези думи усетих сълзи в очите си, но стиснах зъби и не им позволих да излязат. Не исках да плача! Исках да се боря за мнението си!

-Не разбирам какво лошо има в това да се изкажеш. Или да се позабавляваш.

-С момче! Забавлявала си се с момче! За бога, ти си на 16!

-Не съм правила нищо забранено!-разкрещях се.-Искам да ме оставиш на мира! Онази нощ, когато не се прибрах, бях на дискотека и Рос ми помогна да се съвзема. Той ме изслуша и ми помогна да се разсея когато татко се прибра. Той ме караше да се усмихвам истински! Единствено той!

-Видях го да се целува с друго момиче, Хейли!-каза ми.

-Знам. Нещата са сложни, но аз искам да бъда с него, въпреки всичко.

-Не ме интересува какво искаш, ще се разделите! Днес не му каза?-Замълчах.-Не си, нали?...Ти не си същата Хейли. Прави каквото искаш, не се връщай вкъщи. Не се мяркай пред очите ми вече. Не искам да те виждам повече!

-Изритваш ме от вкъщи?-попитах с насълзени очи.

Замълча за миг и после каза спокойно:

-И без това Ема се нуждае от стая. Вземи си нещата и напусни къщата ми.

Тя влезе вътре в стаята, а аз останах на същото място още няколко минути. Нима вече нямам къде да живея?