Седях на масата вкъщи. Около мен бяха баща ми, Вивиан, Кейлъб и Ема. Побутвах граха в чинията си, които беше сготвен от Вивиан. Така и не го опитах.

-Харесва ли ти, Хейли?-попита ме Вивиан, която седеше срещу мен на масата.

-Не съм гладна.-отвърнах. Погледнах към всички останали, които ядяха с апетит.-Вижте, добре съм, не е нужно да стоите тук с мен. Можете да си ходите.

-Че къде има да ходим?-засмя се татко.-Все пак вече живеем тук.

Изплюх студеният чай в чашата си.

-Какво? Как така?!

-Баба ти не ти ли каза? След като се случи инцидента с дядо ти, тя ми се обади и каза да дойдем тук и да те чакаме, ако се появиш. Като я попитах дали можем да останем, тя каза, че винаги сме добре дошли тук и можем да се настаним.-обясни ми той, а аз седях с отворена уста. Баба определено не е била добре онзи миг.

-Тоест...вие ще живеете тук?-попитах най - накрая. Просто не си представях да живея под един покрив с тях.

-Да. Ще бъде много забавно!-обади се Кейлъб. Това беше първият път, в които го чувах да говори.

-Аз ще съм с Вивиан в стаята за гости, Кейлъб иска да бъде в работното ателие на дядо ти, а с Ема, дано не възразяваш, ще си делите твоята стая.

Напълно изгубих контрол!

-Не стига, че идвате в дома ми, но на всичкото отгоре трябва да си деля стаята с някой друг? Как може да сте толкова нахални?! Поне да ме бяхте попитали!-разкрещях се и станах от стола.

-Миличка, успокой се.-опита се да ме успокой Вивиан, но не се получи.-Мислехме, че знаеш.

-Не знаех, но дори и да знаех, пак нямаше да скачам от радост.

След тези думи се качих горе.

Влязох в стаята си. Не знам как днес не съм забелязала розовия сак на Ема. Била съм твърде притеснена за дядо.

Винаги съм смятала стаята си за мой собствен свят. Където мога да изглеждам като себе си, да се държа като себе си, да бъда себе си. Да деля този свой малък свят с друг човек ми се струваше нереално.

                                    ****

Седях по пижама на леглото си и пишех в дневника си. Толкова бях задълбочена, че не забелязах Ема да седи до вратата ми с кукла в ръка. Гледаше ме толкова невинно. Дали не се страхуваше от мен?

-Влизай.-казах й мило и тя затвори вратата след себе си. Настани се мълчаливо до мен на леглото.-Ема, виж... Трябва да ти се извиня за това преди малко. Не искам да ме мислиш за лош човек. Просто имам много проблеми, повярвай ми, не е лесно да си в гимназията. Искам да знаеш, че нямам нищо против теб или Кейлъб. Но съм сигурна, че ако беше на моето място, и ти би реагирала на новината по този начин. На новините по - точно. Знам, че обичаш татко, но за мен той е един чужд човек. Той ме изостави.

Ема ме гледаше с големите си детски очи и сякаш попиваше всяка моя дума. Не знаех дали разбира какво приказвам, но изглеждаше заинтересована от мен.

-Хей, тази кукла ми е позната.-казах накрая за да сменя темата, пък и без това тя нищо не каза след "речта" ми.

-Тя е твоя.-отговори ми с детското си гласче и ми я подаде. Поех я и я огледах отблизо.-Тате ми я даде.

Нещо прищрака в главата ми. Спах с тази кукла като малка. На сутринта когато видях бележката от татко, нея я нямаше. Помислих, че съм я изгубила, но очевидно той я е взел.

Оправих леко роклята й и се усмихнах. Името й беше Сара.

-Знаех че все някога ще я намеря. Толкова ми липсваше, Сара.-говорих на куклата аз.

-Исках да ти я върна.-каза Ема.

Усмихнах се и я погалих по главата.

-Много мило, благодаря... Но не мога да я взема. Тя вече е твоя.

Щом й я подадох в ръцете, очите й засияха. Може би деленето на стая с нея няма да е толкова зле.

-Къде беше? Обещавам да пазя тайна.

-Бях на...пътешествие с приятел.

-Кой?

-Просто един приятел. Време е да спим.

Махнах дневника от леглото си, станах, изгасих лампата и легнахме. Прегърнах Ема.

-Лека нощ, мила.

-Лека нощ, Хейли.

                                    ****

Събудих се преди алармата. Измъкнах се колкото се може по тихо, за да не събудя Ема. Тя спеше като ангелче.

Слязох долу и Вивиан вадеше мляко от хладилника.

-Добро утро! Искаш ли да ти направя закуска?-попита.

-Не, благодаря. Не съм гладна.

-Да те закарам?

-Предпочитам вървенето. Има ли новини от баба?

-Не още. Къде е Ема?

-Горе е. Не исках да я събуждам. Е, чао!

Излязох навън, отивайки от семейната драма в другия си кошмар.

                                   ****

Влязох в класната стая. Селена беше надула музиката до дупка и се кефеше с приятелчетата си.

Както винаги, се настаних на последния чин, отворих учебника и се направих, че чета.

По едно време пред мен се появи Вайлет.

-Холи, искам да ти кажа две неща.-Не й обърнах внимание.-Ало, на теб говоря!-каза, щракайки с пръсти пред лицето ми. Погледнах я.

-Какво?-попитах раздразнено.

-Искам да знаеш, че знам малката ти мръсна тайна.-Коремът ми се сви.-Знам, че двамата с Рос имате нещо. Видях ви миналата седмица в онази пицария. Не съм ви преследвала, просто минах оттам и видях как се смеехте, той ти избърса устата със салфетка. Не се тревожи, не съм казала на Сел... Още не. Само чакам подходящия момент.-Намигна ми зловещо.-Също така учителката е болна. Имаме свободен час.

Чак след като си отиде осъзнах, че не съм дишала почти през цялото време. Тя знае всичко. Нещата стават все по - зле!

Нямах намерение да седя тук, имах нужда от въздух. Взех си нещата и излязох.

Тръгнах да обикалям около училището. Нямаше никой и това ми харесваше.

По време на поредната обиколка, чух гласа на Рос зад себе си. Той ме настигна и аз се облегнах на стената.

-Защо избяга?

-Имаме свободен и мислеше, че ще седя вътре с тях и ще слушам как си правят купон ли?-отвърнах.

-Кажи ми какво стана вчера?-каза и хвана ръцете ми.

-Дълго е за обяснение. Не искам да говоря за това. Или за нещото, което се случи след това.

-Защо просто не ми кажеш, Хейли?

-Не искам да мисля за тези неща. Моля те, не ме карай да говоря за тях.

-Добре.-съгласи се накрая. Аз се усмихнах леко.-Тази усмивка ми липсваше.

Усетих устните му върху моите.

-Не тук.-предупредих го.

-Никой няма да ни види. Всички са в час, а тези, които не са - купонясват вътре със Селена.

Реших да се отпусна. Точно от това се нуждаех вмомента. Оставих ръцете му да докоснат кръста ми и увих своите около врата му. Прокарах пръстите си през косата му и се уловихме в една страстна целувка.

Не знам колко време се целувахме, но бяхме прекъснати от някакво момиче, което изникна зад ъгъла.

Ние се отдръпнахме един от друг паникьосани, а то седеше срещу нас вкаменено от гледката, на която беше станала свидетел току що.

--------------------------

Хей! Искам да предупредя, че от другата седмица ще съм втора смяна (ужас). Обещавам, че ще правя всичко възможно да пускам некстове по - често, но все пак... :)