През целия ден в училище бях като замаяна. Все още не можех да повярвам, че снощи с Рос признахме чувствата си. Постоянно очите ми шареха из коридора, но всеки път го виждах около Селена.

                                  ****

Влязох у дома и заварих баща ми на дивана да чете...дневника ми.

-Как си позволяваш??-казах бясно и почти скочих, за да грабна по - бързо дневника.-Това е лично!!

-Интересна книжка си имаш.

-Какво искаш?

-Ами снощи наминахме всички, но разбрах, че си излязла.

-Така беше.-казах тихо и въздъхнах, припомняйки си за пореден път снощните мигове - всеки жест, всяка целувка, всяко докосване.-Ако си тук да ме разпитваш за личния ми живот, нямаш късмет. Не искам да споделям нищо с теб!

-Докога ще се държиш така? Искам да започнем на чисто.-рече и стана.

-Дори и да започнем, това няма да ме накара да забравя миналото! Върви си и не искам да те виждам.

Нямаше какво друго да направи и излезе. Не искам да познавам този човек.

Какво да правя сега? Исках да се видя с Рос толкова много! Звъннах му, но не вдигна. Набрах го отново след половин час - пак същото. Най - накрая се включи гласовата поща.

-Хей, Рос. Хейли е. Това снощи... Иска ми се да преживеем всичко отново.-Засмях се.-Обади ми се или... не знам. Чао засега.

                                   ****

Дойде следващият ден. Не получих обаждане. В училище дори не ме забелязваше. Започнах да се чудя дали не съм просто поредната му жертва?

По едно време получих съобщение. Беше от Рос и гласеше "Звезди. Довечера." Отначало не разбрах, но после ми стана ясно, че говореше за плажа. Написах едно единствено "ОК".

                                  ****

Една човешка фигура седеше на пясъка. Отново бяхме сами, никой не би дошъл на плажа толкова късно...и то през ноември.

Щом чу стъпките ми, се обърна.

-Мислех, че няма да дойдеш.-каза и ме покани да седна.

-Трябваше да довърша едно домашно. Не бих пропуснала да дойда.-Оставих си обувките и легнах, той също.

Отново тези звезди...

-Мислех, че си ме забравил.-казах тихо.

-Невъзможно! Не мигнах след последната ни среща. Исках да ти се обадя, но изникна нещо.

-Селена?

-Не. Родителите ми се върнаха и...ами имахме отново караници. За тях съм едно разочарование.

-Не е вярно. Ти си невероятно момче!-казах и седнах, за да го виждам по - добре.-Наказаха ли те?

-И още как. Но се измъкнах заради теб. Не ме пука дали ще загазя повече, свикнал съм. Днес е петък. Утре не сме на училище, иска ми се да прекарам нощта някъде другаде.

-И ме извика за това?-попитах с усмивка и вдигнах вежда.

-Да.-Надигна се и хвана ръката ми, която се отпускаше на пясъка.-Какво ще кажеш да прекараме уикенда заедно? Мечтая си да се измъкна от вкъщи.

-Нещо като да избягаме? Баба и дядо ще се тревожат. Особено баба! А и какво ще правим?

-Ще се разхождаме, ще се забавляваме. Без родители, без Селена... Никой няма да ни притеснява.

Много ми се искаше да го направя, но никога досега не съм нарушавала правилата. Е, освен в последните дни.

-Виж, не те насилвам. Няма да ти се сърдя, ако ми откажеш. Казах ти, че не искам да те нараня. Имам силни чувства към теб, Хейлс. Преди не го осъзнавах, но сега го знам.

-Ами ако ни обявят за издирване? Ако Селена заподозрее какви ги вършим?-продължих с въпросите си.

-Не ми пука! Селена никога не е била част от живота ми. Не я понасям, да върви по дяволите! Ако родителите ми продължат да се държат толкова гадно с мен, късам с нея на мига и не ме интересува бизнеса им! А това с издирването... Ако искаш им остави бележка. Ще те разберат.

Осмислих още веднъж всичко. Това е първото ми приключение досега. Но няколко дни без мислене и тормоз могат да ми се сторя хубави.

-Да. Ще дойда с теб!-казах решително и той ме целуна нежно. След това станахме и тръгнахме към вкъщи, за да се подготвя.