Нямах много дрехи...особено такива за официални случай. Реших да избера къси бели панталонки и широк кремаво - розов пуловер. Обух розови обувки тип балерина.

-Миличка, вечерята е в 19:00.-чух баба да влиза в стаята ми.

-Не, всъщност излизам, ще пропусна вечерята.-каза аз и пооправих за последен път косата си.

-И къде ще ходиш? Напоследък доста често излизаш.

-Ще хапна с един приятел. Но спокойно, не е среща.-отвърнах, въпреки че и аз не знаех какво е.

На вратата се почука и веднага изхвърчах от стаята. Отворих и Рос ме чакаше. Изглеждаше много добре - скъсани дънки, бяла леко намачкана риза. Зад мен се появиха баба и дядо.

-Здравейте. Аз съм Рос.-каза учтиво и им подаде ръка.

-Грета.-представи се баба и се здрависаха.

-Аз съм Стивън. Хейли ми разказа за теб.-обади се и дядо, а аз се изчервих. Защо все някой трябва да ме злепостави?!

                                   ****

Вървяхме по улиците на Маями. През цялото време Рос ми разказваше някакви тъпи вицове и двамата се заливахме от смях.

-Е, къде ще ядем? Моля те, кажи ми, че няма да ходим да ядем китайска храна. Жалка работа съм с пръчиците!-каза аз.

-Добре тогава... Какво ще кажеш да ядем с ръце? Пица?-предложи и посочи една пицария в края на улицата.

Влязохме и се настанихме на една свободна маса.

-Какво ще си поръчаш?-попита ме той.

-Не знам.-казах, разглеждайки менюто.-Пеперони може би. Ти?

-И аз съм за нея.-Сервитьорът дойде.-Значи две малки Пеперони, студен чай за мен и... Какво искаш?

-Ягодово-бананов шейк.-поръчах си.

-Обичаш такъв шейк?

-Обожавам! Любим ми е!-отговорих и се засмяхме.

След малко вече и двамата ядяхме пиците си. Въпреки че моето беше повече цапане. Забелязвах от време на време как на Рос стискаше устните си, за да не се изсмее, но знаех, че не ми се подиграва.

-Имаш малко пица на лицето си.-каза най - после и се ухили.

-Къде?

-Навсякъде!-Взе една салфетка и забърса ъгълчето на устата ми.-Така е по - добре,  но мини през тоалетната да се измиеш преди да излезем.

Взех салфетката от ръката му и изтрих устата си. Той ме гледаше весело, но гласът му стана сериозен.

-Знам, че искаш отговори. За много неща. Питай каквото пожелаеш.-каза той.

-Не знам откъде да започна. Но защо започна да ме тормозиш?

-Защото всичко е част от измамата. За да бъдеш със Селена, трябва да правиш каквото и тя. А аз трябва да бъда с нея заради онези бизнес планове на родителите ни. Разбира се, Селена не знае за това. Пък и те прецених грешно. Не си смотлата, за която всички те мислят.

-Ами...благодаря.-Не знаех как да отговоря. Знаех само, че не ме мрази.-А онова снощи? Ако не ни бяха прекъснали? Щяхме да се...целунем.

-Да, съжалявам ако съм те накарал да се чувствах неудобно. Дори мислех, че ми се сърдиш заради това. Щеше ли да се отдръпнеш?

-Не мисля, че щях да мога.-Усмихнахме се и двамата леко.-Не си лош. Даже си много мил.

-Благодаря ти. Хей, искаш ли да те заведа на едно място?-предложи той.

-Да, къде?

-Ще видиш!

Не знаех дали да се радвам, или да се тревожа, но платихме сметката и излязохме навън.

                                   ****

Намерихме се на плажа. Беше пусто, чуваше се само шума на вълните. Държахме обувките си в ръцете и се наслаждавахме на водата, която мокреше краката ни. Рос крачеше по - бързо от мен, а аз се опитвах да го настигна.

-Къде отиваме?-попитах за пореден път.

-Хайде, вярваш ли ми?-каза той и ми подаде ръка. Аз я хванах предпазливо и ме задърпа напред.

След още малко вървене, той пусна ръката ми и се отдалечи от водата. Хвърли обувките си и легна на пясъка. Аз направих същото. Погледнах го, за да го попитам какво точно правим тук, но той гледаше съсредоточено в небето. И аз погледнах и чак сега забелязах колко много звезди има.

-Много са красиви, нали?-каза без да ме поглежда.

-Да. Много красиви.-отговорих. Блестяха толкова спокойно.

-Много често идвам тук. Когато съм тъжен, самотен, наранен. Гледам многобройните звезди. Погледни ги, толкова са величествени,  но и самотни. Аз съм същият - правя се на велик, но съм просто едно самотно момче. Не се чувствам толкова самотен когато ги гледам. Защото знам, че и те изпитват същите чувства като мен.

-Повярвай ми, знам какво е да си сам.

-Да. Май не сме много различни, а?

-Не. Също като мен обичаш и да четеш "Ромео и Жулиета".-казах, а той ме погледна въпросително.-Трябваше да правя нещо докато те чаках снощи.

-Исках да споделя това място с теб. Никой не знае за него.

-Не си водил Селена?

-Ама ти сериозно ли мислиш, че тя ще легне на този пясък без плажна кърпа?

Засмяхме се. Рос ми сподели толкова много неща. Това прави ли ме специална за него?

Продължихме да гледаме звездите. Това беше вече нашето място. Скоро усетих да хваща ръката ми. Чак сега забелязах, че ме е зяпал почти през  цялото време след като спряхме да говорим. Обърнах главата си към него.

Поне две минути седяхме така. Исках времето до спре сега! Да останем така завинаги! Придърпа ме по - близо до себе си и сложих глава на гърдите му. Никой не продума, защото ни беше ясно, че няма нужда от тях. Разбирахме се прекрасно само с поглед.

Вдигнах глава към него и отново само сантиметри ни деляха един от друг. Започнахме да се доближаваме бавно, а аз затаих дъх. Усетих устните му върху моите. Почувствах се...магически! Прекарах пръсти през косата му, а той ме придърпа през кръста. В този момент осъзнах, че чувствата ми към него са по - силни отколкото очаквах. Много по - силни!

Едната му ръка се плъзна по крака ми, а целувката стана още по - дълбока. Изведнъж той прекъсна всичко, застана в седнало положение и разроши косата си.

-Съжалявам.-каза тихо.-Не биваше да го правя. Не трябваше да те насилвам.

-Рос, всичко е наред. Не направи нищо лошо.-казах аз и го докоснах по рамото.

-Трябваше да се овладея. Просто досега никога не съм изпитвал толкова силни чувства, такова желание за целувка.

-И аз се почувствах така.-отвърнах и пеперудките се появиха в стомаха ми. Той се обърна към мен и ме погледна някак тъжно.

-Не исках да те нараня. Никога не съм искал. Много те харесвам, Хейли.

-И аз също.-казах, задържайки писъка в гърлото си.-Ще вървим ли?

Станахме и затърсих обувките си в тъмното. Почти нищо не виждах, но усетих как Рос слага едната си ръка на кръста ми, а другата на врата ми. Придърпа ме към себе си и този път целувката беше по - страстна дори и от предната.

-Ами ако някой ни види?-казах задъхано като се отдръпнахме за малко въздух.

-Не ми пука.-прошепна ми тихо и продължихме целувката.

Една вълшебна нощ!