Все още понакуцвах, но горе - долу глезена ми беше минал. Вървях към училище, въпреки че не ми се искаше да знам какво ме очаква там.   Дневникът ми беше в раницата, имах толкова много за казване, но нещата започнаха да се случват твърде бързо и не насмогвах с писането.

По едно време покрай мен мина една кола и спря.

-Да те закарам?-провикна се шофьора на колата. След като осъзнах,  че говори на мен, се вгледах малко по - добре и разпознах баща си.

-Не, винаги ходя пеша.-Точно в този момент не ми се вървеше заради глезена, но не исках прекарвам време с него.

-Хайде де, ако искаш дори ще слезеш малко преди училището. Знам, че не искаш приятелите ти да ме видят.

-Ха.-изсмях се горчиво. Той наистина не ме познава.-Няма да се кача в тази кола и не искам да идваш у нас.

-Но децата искат да те опознаят. Особено Ема!-продължи той.-Ако ги опознаеш, ще разбереш, че всъщност са много добри.

-Да, дано не са като баща им!-отвърнах силно и махнах с ръце.-Остави ме, махам се!-казах и тръгнах бързо напред.

Не забелязах колата да ме преследва и намалих темпото.

Скоро пристигнах в училище и се вмъкнах незабелязано. Огледах се тайничко за Рос, но не го забелязах из коридорите. Останах малко разочарована, защото исках да го опозная още повече...и да поговорим за онова преди Селена да дойде и да развали всичко.

Отново имахме история и с пуфтене си седнах на мястото.

-Връщам ви тестовете!-каза учителя строго и започна да минава покрай всеки с листове в ръката.

Дойде и моят ред. Остави ми листа на чина и ме изгледа лошо. Така гледаше всеки провалил се. Взех листа и поех дълбоко въздух... 3-! Имах 3-! Останах разочарована от себе си, знаех, че мога повече, но и донякъде се зарадвах задето имах нещо вярно.

Започнахме нов урок, а аз извадих дневника си и се пренесох в моя свят.
Мило дневниче,
Щях да ти пиша, но доста неща се случиха наведнъж. И то неща, които коренно промениха живота ми! Семейството ми се "събра" и също така съм напът да се забъркам и в големи неприятности с популярните. Всички тези неща ме побъркват! Мога да кажа само три думи-"Аз мразя гимназията"!
                                  ****

Не усетих кога часът свърши. Тъкмо си затварях дневника, когато в стаята влетя като ураган Селена и блъсна на чина ми.

-Ти!-каза ми ядосано.-Ти снощи се беше промъкнала в дома на гаджето ми, нали? Чух как някой скача от дървото, а щом отворих вратата, забелязах да бягаш с мръсните си кецове!

-Не знам за какво говориш.-излъгах. Точно от това се опасявах...

-Не ми се прави на божа кравичка! Знам, че си била ти!

-Остави ме, не се интересувам от Рос, за да нахлувам в къщата му.

-О, добре! Как ще обясниш тази превръзка на ръката си?-продължи да се заяжда.

-Ами одрасках се на един пирон в гаража на дядо. Още обяснения да искаш?

-Ти си малка кучка и лъжкиня!-каза Селена и се усмихна победоносно, мислейки си, че ме е наранила. Стана ми смешно как описва себе си. Спала е с целия град и нарича мен "кучка"? Хах, жалка е!

-Какво каза??!-появи се Рос през вратата и дойде до нас видимо потресен.-Какво става тук??

-Тя е долна лъжкиня! Преследва те, напълно ми е ясно, че снощи се е опитвала да се промъкне в стаята ти!-започна Селена.

-Говори каквото искаш, не ме интересува.-обадих се и се усмихнах гадно също като нея.

-Ако пипнеш гаджето ми и с пръст, ще те се втъжни живота! Ясно ли ти е, Холи?-заплаши ме тя и задърпа Рос навън, който се обърна по пътя, за да ме погледне с поглед "Съжалявам".

Не можах да се сдържа и се изсмях. Толкова ми харесваше да я виждам бясна...но сега като се замисля, знам че е способна на много неща щом узнае за якето, това снощи, вечерта след дискотеката. О боже...

                                   ****

Влязох в гаража на дядо след училище. Той поправяше колелото си и почти не ме забеляза като влязох.

-Хей! Какво си правиш?-казах весело, въпреки че хич не ми беше забавно.

-Здравей, хлапе! Поправям това бебче.-отвърна той и махна очилата си, за да ме погледне.-Какво й е на ръката ти?

-Ъм...-Започнах да се разхождам нервно и да пипам всяко нещо, което е около мен.-Паднах по физическо и...си ударих ръката. Помисли си, че съм паднала от дърво ли?-засмях се фалшиво. Не ме бива в лъжите.

-Не ти вярвам, но ще се престоря, че нищо не е станало. Снощи се държа странно като се върна, къде беше? Можеш да заблудиш баба си, но не и мен.-Колко добре ме познаваше!-Кое е момчето?

-Пф, няма никакво момче!-казах аз повече на себе си отколкото на него. Не можех да свикна с мисълта, че може би си падам по Рос.-Откъде ти хрумна тази тъпотия?

-Ами оценките ти се понижиха, прибираш се късно и очите ти веднага заблещукаха щом споменах думата " момче". Не ме лъжи, хлапе. Обещавам да те не издавам, това ще си е нашата малка тайна.-каза той, а аз се усмихнах.

-Името му е Рос Линч.-каза и се заиграх с една отверка. За първи път ми се случва да говоря с някого за момче.-Не знам дали го харесвам по този начин, но той е...различен. Бих искала да о опозная повече. Въпреки че двамата доста се сближихме.-Изкикотих се.

-Малкото момиче на дядо порасна. Знаех си, че скоро ще си намериш истински човек за приятел. Дневникът винаги ще е с теб, но ти трябват и хора, които да те правят щастлива.

-Как винаги намираш точните думи?-изсмях се силно. Толкова е мъдър, не знам какво щях да правя без него.

-Идва ми отвътре.-засмя се и той.

-Качвам се горе.-казах и го прегърнах.

Баба пак беше на пазар и се настаних на дивана с една купа пуканки. Току що признах на глас чувствата си...Значи ли че са истински? Извадих си телефона и се загледах в телефонния указател. Записах номера на Рос, реших, че може да ми потрябва. Е, сега ми трябва! Исках да се видим, но се срамувах. Ако ми откажеше, ако беше зает със Селена? Без да мисля, натиснах името му и...му звъннах! Съжалих за това, но той вдигна веднага и нямах шанса да затворя.

-Здравей.-чух от другата страна на телефона.

-Рос, здравей. Аз...-започнах да заеквам, не знаех какво да кажа.

-Първо искам да ти се извиня за днес. Знаеш каква е...-каза той.

-Да, но не за това се обаждам. Дори не знам защо ти звъннах! Просто искам да поговорим.

-Давай, не съм зает. Палачинките ще почакат.-отвърна и се чу поставяне на чиния. Луднал е по тези палачинки!

-Не, имам предвид... Не е за по телефона. Искам да се видим.

-Добре, ела у нас.-предложи.

-Не! Не искам да става като снощи.

-Добре, какво ще кажеш за вечеря довечера? Да те взема в 18:00?

-Да, става. Значи до довечера.-казах с усмивка.

-Да. А сега, ако ме извиниш, палачинките ме зоват!-каза той и двамата се изсмяхме. Затворих телефона.

...Да не би току що да си уговорих среща с Рос? Среща между приятели ли е или нещо повече? Какво щях да облека? Ами ако някой ни види? Какъв въпрос ще му задам първо? Не знам, но мога да направя цял списък!

Дано всичко до мине добре...

-------------------------

До края на седмицата пускам следващата! Благодаря, че следите историята! :)