КАКА ДЖИДЖИ ОТНОВО СЕ ЗАВЪРНА, МОИ МИЛИ!

ДНЕС ВИ РАДВАМ С ЕДНА ДЪЛГА ГЛАВА И ВИ РАДВАМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ С НОВИНАТА, ЧЕ СЛЕДВАЩАТА Е ПОЧТИ ГОТОВА!
(ТОЗИ ПЪТ НАРОЧНО ИЗЧАКАХ, ДОКАТО ИМАМ НЕЩО ПОВЕЧЕ В РЕЗЕРВ.)
НО Е ПОЧТИ ГОТОВА, А ЕСЕТАТА МЕН ЧАКАТ И НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ СТИГНЕ ДО ВАС ЧАК В КРАЯ НА СЕДМИЦАТА.
(ЕТО ВИ ЕДИН СТИМУЛ ДА СЕ МОЛИТЕ ЗА МЕН ДА ПРИКЛЮЧА ПО-БЪРЗО С ТЯХ И ДА ДОВЪРША СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ!)

С ТОВА КАЗАНО ВИ ОСТАВЯМ С ТОВА, КОЕТО Е НАИСТИНА ГОТОВО!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Огнян

Сложих сака в багажника и затворих вратата. Едва преди осем часа бяхме на масата, когато внезапно Ирина изтърси идеята да запази стаи в някой хотел и да прекараме уикенда във Велико Търново. Можех спокойно да кажа, че това беше най-бързото ми планиране на ваканция в живота. Когато се прибрах взех душ и поспах няколко часа, преди отново да стана и да нахвърлям два ката дрехи в един сак. Беше около седем сутринта и чак ме болеше да си призная, че беше малко вероятно да съм буден по това време в събота, ако не беше заради Кари. Но вълнението ѝ от предложението на Ина, ме бе накарало да се съглася по-бързо, отколкото бих го направил при други условия.

Извадих телефона от джоба си когато звънна и вдигнах на Марио.

— Споделете. — казах вместо поздрав и се качих в колата.

— Мартин ми писа, че е тръгнал към Ирина и пита дали някой от нас може да вземе Кари.

— Аз ще ида, няма проблем. — думите ми избягаха по-бързо отколкото успях да асимилирам неговите. — Но защо?

— Веднъж е имал шест часов преход с тях двете в една кола и нямало да си го причини отново. — засмя се. — Знаеш къде се чакаме.

— Пиши като стигнеш.

— Добре, бейби. И умната, не се бавете много.

— Майната ти. — отрязах го и кикотът му стигна до слуха ми, преди да му затворя. Идиот. Пъхнах ключа в стартера и потеглих към дома на семейство Павлови с надеждата, че родителите ѝ не са от ранобудните.

...

— Убиваш ме. — поклатих глава през смях, когато Карина ми разясни в подробности защо брат ѝ отказва да пътува отново, заедно с нея и Ина.

— Беше си много забавно.

— За вас двете, със сигурност. — усмихнах се широко, докато пусках мигач и последвах примера на Мартин, когато изпревари костенурката пред нас. — И какво? Ирина знае как се планира ваканция?

— Много ѝ се отдава. С нея нещата никога не са на педал и има време за всичко. Предвид, че настаняването ни няма да стане до обяд, сигурно вече е измислила как да си оползотворим сутринта.

— Хубаво е в групата да има по един такъв. Аз определено не ставам за това.

— Нито пък аз. — сви рамене. — Почти съм сигурна, че ако ме пуснеш на права улица, ще се изгубя. Как ли пък няма да седна и да планирам кое и кога да посетим, за да е най-удобно?

— За сметка на това си способна да ме убиеш за секунда. Залагам пари, че можеш да натиснеш правилната артерия без да гледаш.

— Нека за момента да се придържаме към спасяването на човешки животи. — вдигна ръце пред себе си, след което подложи лакът на барчето между нас и облегна брадичка на дланта си. — Знаеш ли какво се сетих? Никога не си ми казвал дали обичаш да пътуваш.

— Обичам. — отвърнах категорично. — Но когато компанията е добра и има какво да се види. — позволих си да сваля поглед от пътя за миг, насочвайки го към нея. Очите ѝ бяха приковани в мен и ме слушаше с интерес. Отдавна не бях ставал обект на такова внимание и във всеки друг случай бих се почувствал некомфортно, но с нея не беше така. Даже напротив, харесваше ми да знам, че нещо в мен я привлича по някакъв начин. Защото между нас наистина имаше привличане, макар и двамата да се правехме, че не го усещаме. — Ако всичко, което се изисква от мен е да лежа на шезлонг и да се наливам с бира, на четвъртия ден ме хващат лудите. Харесва ми да обикалям градовете и да слушам историята им. Може би затова Италия никога не ми омръзва.

— Обичам Рим, но Египет ми е мечта. — въздъхна.

— Ще ти хареса там. — уверих я, а тя се изправи на седалката развълнувано.

— Бил ли си в Египет? Леле, така ти завиждам! Разкажи ми. — хвана рамото ми с две ръце и ме побутна като дете, молещо майка си за нещо. Засмях се на реакцията ѝ и поклатих глава.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко! Каза, че не обичаш да бездействаш. Какво си правил? Къде си ходил? — усмихнах се на бързото ѝ говорене и си позволих да замълча за секунда, представяйки си какво би било ако тогава се познавахме и беше дошла с нас. Всички щяха да я заобичат на мига.

— Имахме два дни в Кайро със свободна програма, но за пирамидите, сфинкса и музея имаше екскурзия от хотела и се записахме. Втория ден се разхождахме сами и после заминахме за Шарм ел-Шейх. Любимата ми част със сигурност е когато плувахме с делфините. Отделно изпробвахме всички възможни атракции, които хотелът предлагаше, на това не може да се сравни с нищо. — обобщих. Искаше ми се когато тя отиде там да няма очаквания, също като мен. Така всичко ми се стори в пъти по-хубаво и не бих го заменил.

— Ама аз наистина ти завиждам, да знаеш. Никак благородно при това. — смехът ми се надигна в гърлото и не си направих труда да го спра. Поне беше откровена. — Много хора ли бяхте?

— Не бих казал. Имам братовчедка в Испания. Женена е за българин, но се установиха там. Бях с тях, Марио и племенницата ми.

— Адриана, нали? Пиленцето, което ми показа на снимка веднъж.

— Тя, да. — кимнах с усмивка. — Този септември тръгва на училище и не знам как се чувствам от това.

— Може би стар? — предложи усложливо, карайки ме да извъртя очи.

— Благодаря ти.

— Само казвам, че ти си бил на двадесет когато детето се е родило. Аз съм била на петнадесет. — пресметна набързо. — Ти си ѝ вуйчо, аз съм кака.

— Логиката ти ме убива.

— Но е желязна. — натърти. Беше права за това, но никога нямаше да ѝ го призная. Все пак бях мъж и гордостта ми нямаше да го позволи за нищо на света.

— Даяна толкова би те заобичала. — казах вместо това. С братовчедка ми се чувахме рядко и се срещахме още по-рядко, но когато това се случваше не се чувстваше по-различно от времето, в което бяхме деца и прекарвахме по цели лета при баба и дядо. Обичах това, че макар вече всеки от нас да бе поел по собствения си път, все още сме сплотени. Още повече, че тя бе най-близкото до сестра, което съм имал.

— Виждате ли се често?

— Не бих казал. Но когато го правим си създаваме спомени като за години напред.

— Много е хубаво, че не сте се оставили на разстоянието да ви отдалечи. — звучеше впечатлена. — Аз нямах търпение Мартин да се изнесе, защото си мислех, че ме мрази.

— Че те мрази? — гласът ми се пропи с изненада.

— Бях десетгодишна, не ме съди. — защити се. — Той показва любовта си по по-особен начин. Не е от типа братя, които ще дойдат и ще те прегърнат просто ей така или ще ти направи комплимент за новата рокля. Трябваше ми малко време, докато разбера, че той ме обича по някакъв странен негов си начин. — замислих се над казаното от нея. Никога не бях виждал да я прегръща и често се заяждаше с нея, но със сигурност можех да кажа, че много я обича. Ясно си спомнях онзи случай, в който бяхме навън по мъжки тримата с Марио и се заговорихме за тормозените деца в училищата. Тогава Мартин ни каза, че веднъж чул някакъв съученик на Кари да я обижда и накрая се оказал в дирекцията, защото го пребил. Тогава изрично ни предупреди, че за този случай знаят само той и баща им и не трябва да казваме нищо пред нея. Отделно всички знаехме и историята, в която самата тя бе ходила да го прибира от районното, отново защото не бе понесъл да слуша приказки по неин адрес.

— Но сега знаеш, че няма нещо, което брат ти не би направил за теб, нали? Никога не бива да се съмняваш в него.

— Звучиш сякаш знаеш нещо повече от мен.

— Казвам ти го като мъж, който познава друг мъж. Ти си неговата слабост.

А вече и моята. — добавих наум. — Защото преди теб така и не бях успял да разбера какво иска да каже баща ми с думите "Твоята жена ще я познаеш преди да я познаваш. Или я обичаш, или не. Годините познанство с друга няма да имат значение пред онази, която си срещнал преди месец."

— Предполагам, че си прав. — каза, докато намалявах зад Марио. — Боже, ама ние стигнахме. — засмях се на изненадата в очите ѝ.

— Благодаря, че направи това пътуване толкова кратко, звездичке. Резервирам те за пасажер и на връщане. — изчервяването ѝ не се забави, но предпочетох да се престоря, че този път не съм забелязал и излязох от колата, заобикаляйки, за да ѝ отворя вратата.

— Ей, не я учи така. После ще очаква и от мен да го правя. — Мартин ми подвикна, докато успоредно с това самият той подаваше ръка на Ирина, за да излезе от колата му. Блондинката удари рамото му, а той дори не мигна.

— Наистина си гадняр. — поклатих глава, когато Кари ми метна поглед "Не ти ли казах?".

— Такъв е. Първо да закусим и ще отидем до Царевец, още не са отворили. Ще разгледаме на спокойствие и после ще се настаним в хотела. След това ще го мислим. — Ина изрецитира графика до обяд. Погледнах часовника си. Беше малко след осем и половина, така че имахме предостатъчно време за всичко. Влязохме в заведението и се настанихме на една от свободните маси. Обстановката беше приятна, мястото не бе много голямо и предположих, че е нещо като семеен ресторант. Още няколко маси бяха заети предимно от по-възрастни хора или такива с малки деца. Момичетата, разбира се, веднага се отправиха към тоалетната, преди дори да дочакат сервитьора да ни донесе менюта, оставяйки ни сами за няколко минути.

— Не ти наду главата, нали? — Мартин отвори менюто си разсеяно.

— Ни най-малко. Знаеш, че обичам да си говоря с нея. — последвах примера му и отгърнах на произволна страница.

— Мъ-хъ, да си говорите. — сритах Марио, когато чух какво измърмори, а Мартин се засмя.

— Не, сериозно, какво става между теб и сестра ми? — сините му очи, близки до нейните по нюанс, ме фиксираха. — Наричаш я с мили имена, постоянно си гукате двамата, гледате се в очите сякаш няма и едно нещо, което не знаете един за друг. Шегата е едно, но тя май развива някакви чувства и искам да знам ти какво мислиш.

— Не бих казал, че мисля много-много около нея. — признах си и изведнъж салфетката ми се оказа невероятно интересна. — Знам, че мога да ѝ споделя всичко и го правя. Колкото до чувствата, смятам, че е рано да лепя такива етикети, но–

— Влюбен е. — Марио отряза категорично.

— Престани. — изръмжах, тъй като това не беше първия път, в който го пуска просто така.

— Влюбен си. — повтори също толкова непоколебимо, колкото и преди секунда. — Не ти го казвам за пръв път. Последния бяхме сами, сега сме тримата, не ме карай да потретвам пред Кари.

— Ти посмей. — проскърцах със зъби.

— Нареди си мислите и ако Марио е прав по-добре се задействай. — думите на Мартин ме шокираха. По-скоро го имах за онзи тип брат, който би те фраснал право в носа, ако му кажеш, че си метнал око на сестра му. — Не ми се мръщи, първата една година не се наканих да призная чувствата си на Ирина и сега нито един момент не ми се струва удобен. Не прави моята грешка. Но и не се гаври със сестра ми.

— По-скоро бих си нарязал вените с нож за масло.

— Защо ще си режеш вените? — Ирина седна от едната страна на Мартин, а Кари от другата.

— Нали снощи пих само една чаша, предлагат ми да продължа от където спрях. — като по команда двете извъртяха очи едновременно, очевидно повярвали на малката ми лъжа. Погледнах Мартин, а той ми кимна със сериозно изражение. Дали това не беше начин да ми каже, че едва ли не имам благословията му?