Е, МИЛИ МОИ, СЛЕД СЕДМИЦА СЕ ЗАВРЪЩАМ С ПОРЕДНАТА ГЛАВА И НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОПЛАЧЕТЕ ОТ ДЪЛГО ЗАБАВЯНЕ!
ИЗХОДНИ, КЛАСНИ И МЪКИ ВЕЧЕ МИНАХА (НЕ СА ОЦЕНЕНИ, НО МИНАХА И ВЕЧЕ ПОЛОЖЕНИЕТО Е "К'ОТ ТАКО'А") И СЕ НАДЯВАМ ДА ЗАЧЕСТЯ КАЧВАНИЯТА ОЩЕ ПОВЕЧЕ (ТУК ТРЯБВА ДА ВМЪКНА, ЧЕ НЕ ГО ОБЕЩАВАМ, ОБАЧЕ)!
С ТОВА КАЗАНО ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ЧАСТ И СТИСКАМ ПАЛЦИ ДА ВИ ХАРЕСА!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Огнян

— Мирише страхотно. — Кари се надигна на пръсти зад мен, за да надникне през рамото ми. — Какво е?

— Тайна рецепта. — намигнах ѝ и върнах вниманието си към соса, който не трябваше да спирам да бъркам. Нищо тайно нямаше в него. Миналата година случайно ми бе попаднал в някакъв готварски сайт  докато си търсех нещо, с което да експериментирам, тъй като ми беше скучно. Просто обичах да я занасям от време на време, а и обожавах нацупеното ѝ лице, когато ми се връзваше. — Малко преди да извадя телешкото от фурната ще го залея с това и ти гарантирам, че няма да остане нищо.

— Идват Мартин и Марио. И принцеси да им сервираш, пак няма да остане. — усмивка трепна на лицето ми, но побързах да я прикрия и да изгледам любимата си обидено.

— Опитваш се да ми кажеш нещо ли?

— Че не мина номера. — засмя се и се надигна на пръсти, подарявайки ми бърза целувка, която можеше да мине и само за леко потъркване на устни в моите. — Знаеш, че обичам да ми готвиш.

— Не се подмазвай. — махнах касеролата от котлона и я сложих настрана, за да изстине малко, преди да добавя съдържанието ѝ към месото. — Вече каза каквото имаше за казване. Оттук нататък ти ще готвиш.

— Изчакай поне да избутам и тази година, за да ти окажа първа помощ. — смехът ми завибрира в гърлото и този път не си направих труда да го преглътна. Обичах чувството за хумор на Карина, почти колкото обичах нея самата. Това, че любовта на мъжа минава през стомаха беше пълна глупост. Ако беше така, вероятно никога нямаше да погледна Кари с очите, с които я виждах сега, а това щеше да е най-голямата ми грешка в живота. Преди нея нямах усещането, че нещо ми липсва, но откакто тя бе моя чувствах, че в мен се беше запълнила една огромна празнина, сякаш уголемявала се с години.

— Обичам те, звездичке. — поставих ръце на ханша ѝ и я дръпнах към себе си за целувка.Първоначално започна сладка и нежна, но това се промени в момента, в който вплете пръсти в косата ми и разтвори устни, предоставяйки ми достъп. Вкусът ѝ пропи сетивата ми и сложих ръка на кръста ѝ, дръпвайки я по-близо, а това движение я накара да се изкикоти срещу устните ми. — Знаеш как ще реагирам и продължаваш да го правиш. — изръмжах и вложих цялата си воля в това да се отдръпна, разбира се, не и преди да я целуна един последен път. — Продължавай така и гостите ти ще останат гладни.

— Гостите ни. — натърти. — Нашите гости. Чуй колко хубаво звучи само. — усмивката ѝ караше пеперудите в стомаха ми да пърхат всеки път, без изключение.

— Нашите гости. — потвърдих. — Идват в нашия дом и седят на нашата маса. — целунах косата ѝ, за да избегна случая отпреди малко, защото не гарантирах, че ще намеря сили да се отдръпна втори път, но и не можех да държа ръцете си далеч от нея. Този аромат на дъжд и свобода ми носеше невероятно спокойствие и ако трябваше да избера едно единствено нещо, което обонянието ми да усеща цял живот, нямаше да се замисля преди да посоча Карина.

— Много те обичам. Знаеш, нали?

— Знам, звездичке. И аз много те обичам. — за добро или зло, звънецът ни прекъсна и тя тръгна към вратата, а аз извадих телешкото от печката и надигнах алуминиевото фолио, за да добавя соса.

— Къде е солта? — от доброто настроение на Кари не бе останало много, когато се върна с пуфтене.

— Ето я. На кого му трябва? — подадох ѝ буркана, а тя отвори нечия солница, за да я напълни.

— Познай от три пъти. — извъртях очи при думите ѝ. Вчера бабите пред блока на бяха видели, докато качвахме куфарите и онази отсреща явно бе решила, че е време да провери какво става и да тества границите на възпитанието ни.

— Просто не ѝ давай обяснения. — посъветвах я. Марио от неудобство всеки път разговаряше с нея и тя бе решила, че вече са добри приятели, които обичат да си клюкарят. Затова и прецизно бе разучил часовете, в които е най-малко вероятно да я срещне и гледаше да идва в тези пролуки от време.

— Ще ѝ отговоря на точно три въпроса, преди да тръшна вратата. — погледна ме сериозно, от което ми стана ясно, че не се шегуваше. Истина беше, че старата змия я оглеждаше, сякаш се чуди дали да я купува, всеки път, когато се засичаха, но онова дяволче на едното ми рамо ми нашепваше да оставя всичко, за да гледам как Карина затваря вратата под носа ѝ. Възпитанието ѝ нямаше да го позволи и въпреки това бях готов да си платя, за да го видя.

— Ще те извикам след една минута, за да ми помогнеш. — тежката ѝ въздишка бе паралелна със завъртането на капачето и се надигна на пръсти, за да остави целувка на бузата ми.

— Обичам те.

— И аз теб. — засмях се, когато лепна изражението на войник, запътил се към огнева зона, и тръгна обратно към коридора. Поклатих глава и след точно минута Кари се върна с червено лице и пара излизаща от ушите. — Не може да е било толкова зле. Почти не се заседя. — погледът, който ми метна, бе способен да накара всеки да поиска да си върне думите назад и да ги изяде.

— Ако тази жена падне по стълбите, сигурно ще я прескоча и ще продължа по пътя си. — изръмжа сърдито и се наложи да впрегна всичките си сили, за да не се изсмея.

— И двамата знаем, че ще ѝ помогнеш. Ако не друго, поне професията ти го изисква.

— Да, бе! Само да ти кажа, че не съм полагала Хипократова клетва. С нищо не съм ѝ длъжна. — скръсти ръце и се облегна на плота, поглеждайки ме изпод свъсени вежди. — Знаеш ли какво ми каза?

— Какво ти каза?

— Каза ми, че едно време си е имало име за жените, които спят в едно легло с мъж, който не им е дал фамилията си. — ченето ми увисна и вероятно щеше да ме заболи от удара му в пода, ако кръвта във вените ми не бе кипнала дотолкова, че да притъпи всяко друго усещане. Проклета старица. Щях да отида и да ѝ вдигна луд скандал, ако не ме беше страх, че ще получи инфаркт. Не, че щях да плача за нея, когато си замине, но не исках да ми тежи на съвестта. Макар и да не изглеждаше като на нея да ѝ тежи, че ни вгорчава живота.

— Това вече е прекалено. — стиснах зъби, налагайки си да внимавам с езика. Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за някой, не казвай нищо изобщо. — думите на баба ми прозвучава в главата ми и въздъхнах. Защо не можеше всички да са разбиращи като нея и най-вече да не си навират носа навсякъде? Тя не даваше вид, че изпитва затруднения с това. — Ще поговоря със сина ѝ, когато дойде следващия път. Наистина прекрачва границата.

— Недей да занимаваш човека. — прибра солта обратно в шкафа и хвана ръката ми. — Просто ще се правя, че не я виждам и толкова. — преплете пръстите ни, а аз повдигнах опакото на дланта ѝ към себе си и целунах меката ѝ кожа.

— Това не пречи да разменя няколко думи с Антон. — отвори уста, за да каже нещо, но звънецът я прекъсна и тя отново тръгна към вратата.

— Нищо няма да разменяш с Антон. Разговорът не е приключил. — провикна се от коридора и половин минута по-късно влезе след Мартин и Ирина.

— Добър вечер. — блондинката остави телефона си на плота и го заобиколи, за да ме прегърне с най-широката усмивка, която бях виждал на лицето ѝ. Не бях повярвал в плана на Марио и за миг, но можех само да се радвам, че успя, защото не бях виждал приятелите си по-щастливи. С всеки следващ ден сякаш сияеха все повече в любовта си, а откакто имах своята половинка, с ръка на сърцето можех да кажа, че именно това беше смисълът. — Вчера не успях да се обадя, но честито. — стисна ме силно. — Вече официално живеете на семейни начала.

— Ние. Ами вие кога? — засмях се щом я пуснах. — Похвалиха ми се, че от три дни не е имало дрязги в семейство Павлови.

— Вече са четири. — намигна ми заговорнически. — А и аз все още съм Василева.

— Не си казала, че искаш, не съм те направил Павлова. — Мартин се обади.

— Ха! Остана аз да ти казвам и за това. И пръстена ли да си купя или това можеш и сам? — предизвикателство блесна в сините погледи и на двамата, сякаш две вълни бяха напът да се блъснат една в друга. Погледнах Кари многозначително, а усмивката, която накара трапчинките ѝ да се появят, разтопи сърцето ми. Не знам доколко беше здравословно да обожавам всичко в нея и само представата за тази жена да има силите да поддържа усмивка на лицето ми цял ден, но не ми пукаше. Държах на всичко в нея с цялото си същество и щях да платя дори с живота си, ако това означаваше да съм сигурен, че винаги ще е щастлива.

Обичам ги. — оформи само с устни, а очите ѝ грееха като най-красивата звезда.

Обичам те. — отвърнах и изчервяването, което плъзна по лицето ѝ, бе достатъчно, за да знам, че е разчела правилно.

Звукът от звънеца се разнесе в апартамента и Кари на практика се втурна към вратата, преди да съм успял да мигна.

— Аз ще отворя.

— Как е с новия съквартирант? Аз не останах възхитен от пребиваването ни под един покрив. — Ирина удари рамото на Мартин, карайки го да се засмее.

— Аз съм предоволен. — свих рамене.

— Друго смееш ли да кажеш? Нали ще спиш на изтривалката. — дори да не бях видял влизането на Марио, щях да го позная, ако не по гласа, то по сърдечния поздрав.

— И аз се радвам да те видя. Защо не доведе "Плюс един"? — захапах го на свой ред.

— Съпругът ѝ държеше да излязат заедно тази вечер. Знаете ме, сърце не ми даде да му разваля срещата. — поклатих глава отчаяно и посочих масата, решавайки да не нагазвам в тези води.

— Добре дошли. Моля, заповядайте. — Мартин се подсмихна и преметна ръка през раменете на Ина, когато тръгнаха към другия край на стаята, а аз залепих целувка в косата на Кари, преди да се наведа, за да проверя какво става във фурната.

Никога не се бях смятал за нещастен, но едва сега чувствах какво е истинско щастие. Любимата ми беше до мен, а на масата ми седяха хора, които обичах и които ме обичаха. Този живот не бе създаден, за да го живеем сами. Беше, за да го споделим и точно в този момент бях най-богатият човек на света.