Е, СЪРАТНИЦИ ВЕЧЕ СЪМ ТУК, НЯМА КАКВО ДА МИ ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО...ВСЪЩНОСТ ИМА, НО ПРЕДИ ДА ГО ПУСНА ТРЯБВА ДА СЪМ ГОТОВА ТУК И С РУШИ, ЗАЩОТО ТЕЗИ ДВЕ КНИГИ СА ВАЖНИИИ. 

ЗНАМ, ЧЕ ДОСТА ВРЕМЕ МЕ НЯМАШЕ И ЧАКАХТЕ ЗА ЪПДЕЙТ НО ОНЕЗИ ЖИВОТНИ АДЕАН И БРАНКО НЕ МЕ ПУСКАХА, ХД. 

Е, ЕТО Я И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА ЗАЩОТО Е НОВА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МИ Е СТРАННО, ЧЕ ПРИКЛЮЧИХ "ХИЩНА ПТИЦА" И ДНЕС НЯМА ДА КАЧВАМ ТАМ. 

БИГ САД. 

ЕНИУЕЕЙЙЙ ЕНДЖОЙЙЙ

*Дарина*

Краката ми все още бяха като желе след поредният оргазъм любезно предоставен ми от господин Илиев, но това не ми попречи да го изпратя до вратата защото макар и да беше събота той имаше задължения.  

- Довечера ще мина да те видя като свърша работа. - целуна ме по носа, а аз въздъхнах. Беше се минала седмица, а все още бяхме на това виждане вечер което преминаваше в секс и той оставаше вкъщи докато не дойде време да отиде на работа, аз на училище когато имам първи час с класната и този цикъл се повтаряше всеки ден, а аз вече започвах да искам повече от това. Исках с него да имаме една нормална вечеря, среща дори. Не мисля, че това беше прекалено голяма молба, нали? 

- Мислех си...- провлачих, хващайки се за коженото му яке, а той ме изгледа подозрително. - Какво ще кажеш да вечеряме заедно? 

- Ние вечеряме заедно почти всяка вечер? - една светлокестенява вежда беше вирната в моя посока.

- Имам предвид истинска вечеря...свещи, вино...

- Секси бельо? 

- И секси бельо. - добавих и завъртях очи, а той целият засия. Мъже...

- Добре. Ето ти ключове за апартамента ми в Лозенец. - бръкна в джоба на якеот си и извади връзка ключове. Махна два ключа от  и ми подаде металните предмети, които се усещаха ужасно тежки в дланта ми. - Сготви или вземи нещо на път, не знам, както ти прецениш и ме чакай там. Свършвам към седем. Ще ти изпратя адреса после. Хайде, чао! Пази се. - целуна ме по устните. - Ако има нещо ми звънни. - целуна ме още веднъж и излезе, тръгвайки към асансьора. Наблюдавах гърбът му, който се отдалечаваше и затворих вратата с въздишка щом изчезна от полезрението ми.

Днес щеше да бъде дълъг ден и нямах търпение за довечера.

Реших да комбинирам пазаруването за вечерята и разбира се новото бельо с едно бързо кафе с Василена, като разбира се първо по важност беше именно намирането на така жадуваното от Калоян бельо, което помоли да бъде черно или червено. Чак пък и претенции имаше...мъже...

- Е, какво става? Как е животът с Mr. Mafialeader? - Васи ме започна още със самото сядане отвън на терасите и аз не успях да скрия широката усмивка, която разтегна устните ми. 

- Да чукна на дърво, добре засега. - чукнах три пъти от долната страна на кръглата дървена маса. 

- Държи ли се добре? 

Пляскането и бясното чукане за наказание всеки път щом му се опълча броеше ли се за добре? За мен беше, но от обществото не знаех как ще се приеме, така че реших да си замълча. 

- През първата седмица всички се държат добре? - вирнах вежда в знак на озадачаване.

- Добре, кажи секса тогава как е! - едва не изпадна в пристъп на еуфория останалите на терасата ни изгледаха с известна доза възмущение.  

- По-тихо! - смъмрих я шептейки. Не бях от най-свенливите девойки, но не исках сексуалният ми живот да става публично достояние. 

- Извинявай. Развълнувах се. Не всеки ден се научава, че най-добратата ти приятелка ходи с Гробаря. - прошепна последната част и това ме накара да осъзная колко объркано беше моето поколение. Мамка му, ако бяхме нормални сега вместо да се радва щеше да ме хока. Въпреки че, Калоян беше безобиден...можеше да изглежда страшен пред хората, но с мен си беше нормален. Всъщност май трябваше да започна да оценявам това.

- Не е кой знае какво.  - свих рамена и засмуках сламката от която изтече лешниково лате. - А, и когато сме заедно той е просто Калоян...

- Не ме интересува какъв е, но нарани ли те ще си има работа с мен. Хубаво е и ти да го знаеш и той... - цялата шеговитост в гласа ѝ се изпари и беше заменена от груба сериозност. E, добре, това не го очаквах и затова просто я погледнах уплашено докато всмуквах поредната глътка кафе през картонената сламка.

... 

Мамка му, този моят човек имаше огромен апартамент! Още с първата крачка вътре бях като дете в магазин за играчки и попих гледката на всичко наоколо. Беше в модерен стил и изключително просторен и слънчев и просто се влюбих. Ами терасата? Беше огромна и идеална за хващане на тен и пиене на кафе сутрин! Мамка му, исках да живея тук! Да му се не види отплеснах се, а времето не беше с мен. Ако исках да успея да сготвя и да се оправя и да бъда готова преди седем, то...трябваше да съм започнала още преди час, защото разполагах с три часа време, а два сигурно щеше да ми отнеме само да се изкъпя и оправя. Добреее, хич не си бях преценила времето, но да се залавяла за работа. Свързах телефона си с Ютюб през телевизорът му и си пуснах микс на Surreal,  а първата песен беше именно и моята любима, а именно Seks, Zdravlje, Pravoslavlje и усилих почти докрай. Вързах косата си докато си танцувах и рапирах на сръбски и със същата танцувална походка отидох да си измия ръцeте и се заех с измиването на зелената салата и я оставих да се кисне.

След целият погром в кухнята бях изцедена дори и с всички три почивки, които имах. Разпаднах се на дивана с поредната чаша кафе и първата ми работа бе отворя нова си кутия цигари и да запаля една. Огледах всичко в кухнята, която вече блестеше от чистота и по нищо не можеше да се познае че в нея беше готвено

Масата беше готова още в седем без пет и аз чувствах...особено. Никога досега не бях правила подобно нещо. За никого. Но Калоян беше специален предполагам.  Нещо в него ме искаше да направя цялото това нещо - да сготвя, да се облека хубаво и да имаме една нормална романтична вечеря на свещи и с хубава музика и вино. 

Седем часа минаваше, а него още го нямаше. Не ми беше звъннал, за да ми каже че тръгва както ми беше обещал. Не беше и на линия вече три часа и вече оставах без търпение. Изкачах още десет минути преди да му звънна. Набрах го и притиснах до ухото си. Изчаквах озвъняване след позвъняване, но беше напразно защото ме отведе право към гласовата му поща. Това не ми харесваше. Никак при това. 

Оставих телефона си на масата или по-скоро го хвърлих на нея и отворих бутилката скъпо червено вино, почти пълнейки си чашата и запалих цигара, качвайки краката си на стола. 

...

Виното ми беше завъртяло вече главата, но не спирах да го пия. Бях изпила почти цялата бутилка сама и не спирах да звъня на моят любим мафиозо, който така и не намираше за нужно да си включи шибаният телефон, а вече беше толкова късно че бяха започнали езотеричните предавния по музикалната програма и понеже тази ме изнервяше реших да я сменя. 

Тъкмо гасях поредната цигара в пепелника, когато се изтропа опасно близо до вратата. Макар и почти пияна все пак ми беше останал дори и малко здрав разум, защото скочих на крака и грабнах първото нещо, което видях на път към входната врата и това се оказа кухенски нож. Ех, щеше да свърши работа. Чух дрънкане на ключове, но който и да беше явно не можеше да влезе защото почука на вратата. Добре, това беше странно. Свъсих вежди. 

- Кой е? 

- Аз съм, Дарина. Кой друг може да е? 

Офффф. 

- Ох, бе глупако. - оставих ножа на масичката до вратата и побързах да отключа.

- Ооо, ти си жив. Радвам се да го разбера. 

- Не започвай и ти и без това съм бесен. - мина покрай мен и аз си прехапах езика почти до кръв. Заключих вратата и се обърнах. Седеше точно на прага на дневната и гледаше все още неоправената маса. 

- Виж съжалявам. Знам какво значеше за теб тази вечеря. 

- Не, не знаеш. Ако знаеше щеше да дойдеш. Или поне щеше да си вдигнеш телефона. 

- За Бога, Дарина! Много добре знаеше с какво се захващаш в момента в който се съгласи да бъдеш моя, така че изобщо не се прави че не разбираш за какво става дума.  Изникна ми среща в последният момент нямаше как да не отида, а телефоните ми бяха изключени за да не ги подслушват.  Знаеш как стоят нещата в нашият свят. До скоро и ти беше в него.  Не беше сякаш просто ми скимна да не се прибера, когато знам че ме чакаш и цял ден си готвила за нас и си се нагласила. 

Честно казано нямах сили да се разправям с него точно в момента. Бях прекалено изморена, спеше ми се, бях гладна и виното ме беше хванало. И беше прав колкото и да не исках да изрека на глас. Можеше да беше прав, но това не значеше че нямаше да се цупя. Не падах лесно по гръб и той трябваше вече да го знае.  

- Просто ми се искаше да вечеряме заедно и да е опознаем. Нищо повече. 

- Все още можем да го направим. Не искам целият ти труд да отиде на вятъра. Виж, съжалявам наистина, но нямаше как. Не можах и да те предупредя, защото Царя дойде изневиделица. Знам, че се сърдиш но ще се реванширам. 

- Нима? И как по-точно? Ще сготвиш ти другият път? - вирнах вежда в негова посока с ръка на хълбока ми. 

- Не ми се иска да те карам в болница после. - засмя. - Имам си и други начин за реванширане. 

- О, не, не, не. Преди дори да ме пипнеш с пръст трябва жестоко да ми се подмажеш. 

Хитра момчешка усмивка изгра на лицето му и преди да се усетя бях придърпана в обятията му. Леко подскочих щом ме плесна по задника и цялата настръхнах когато зъбите му закачиха меката част на ухото му, а комбинацията от това и  парещият му дъх вече започваше да ме кара да забравям за какво изобщо се цупех. По дяволите, ставах безгръбначна станеше ли въпрос за него и това никак не ми харесваше. Трябваше да съм изпаднала в нервна криза но той беше прав. Знаех с какво се захващах. Знаех какъв беше светът му. Все пак бях в него до скоро макар и да не бях толкова навътре в схемите или да бях толкова важна клечка. Бях просто дилър - нищо повече, но беше достатъчно че да имам някаква бегла представа как се случваха нещата. 

- Кога да започна с подмазването? Преди или след вечеря?