*Дарина*

- Чичо Психо ще ви гледам малки Мафия кидос и няма и да даде косъм да падне от красивите ви главици. А който посмее да ви пипне ще режа пишки. - Петър запя докато си играеше с близнците и аз присвих очи срещу него.

- Хайде, не говори глупости пред децата, ако обичаш.

- Споко де, шефкем те не разбират. Какво се впрягаш толкова?

- Ще те видя и теб, като имаш деца. Ще дойдеш на нашето. - заклатих глава заканително към него.

- Ишки! - чу се детски глас и аз се обърнах моменталически, за да разбера кой от двамата го бе казал. Всъщност, нямаше шанс да бъде Неса. Тя никога не би казала подобно нещо, така че я изключвах от класацията. Най-много ме беше яд за едно...първата дума на Алекс трябваше да бъде точно "пишки". Не мама, тате или пък дори топка, а пишки...

- Алекс!

Нищо. Никаква реакция и от двамата. Нада. Алекс беше зает да си играе с плюшената си количка, а Неса си смучеше палеца. Повдигнах вжда и изхъмкха подозрително и се обърнах към Петър, който просто щях да убия с поглед.

- Ишки, ишки, ишкиииии......- обърнах се отново и от това, което видях едва не получих инфаркт. Неса се кикотеше и се биеше с малката си бебешка ръчичка по бедрото. Не! Господи, не! Защо трябваше да бъде точно Неса? От Алекс по-щях да го приема, защото беше момче, но Неса...

- Петре, мъртъв си!

- Е, е, шефке съжалявам. Ще ги науча на нещо друго, обещавам. - вдигна ръце във въздуха.

- Петреее! - нададох писък, от който сигурно цялата къща се разлюля. Калоян се улете от офиса си с пистолет в ръка.

- Какво става тук? Бебчо, защо крещеше?

- Хайде, Петре кажи му защо пищях.

- Ицам ишки. - отново се чу бебешкия глас на дъщеря ни и аз просто поклатих глава и седнах на дивана. Не можех повече.

- Това първите ѝ думи ли бяха? Какво каза тя току-що? Хайде, тати повтори. - Калоян попита объркано, но не можеше да скрие усмивката на лицето си. Ох, скъпи само почакай да разбереш какво дъщеря ни казваше и определено нямаше да ти бъде толкова забавно.

- Ицам ишки. - Ванеса повтори.

- Амиии май може и да съм казал думата "пишка" пред нея. - Петър отвърна шепнешком и Калоян се изправи с гневен поглед насочен към него.

- Мъртъв си. - бръкна в панталоните си и извади пистолета си, насочвайки го към него, а аз дори не се и опитах да го спра. Петър си го заслужаваше и държах да знае, че не блъфирах. - А, ти млада госпожице ще бъдеш наказана докато не навършиш четиресет.

- А, не не, Кала, стига де. Не беше нарочно. Заклевам се.

- Психо, давам ти десет секунди да офейкваш от тук!

- Кала, стига плашиш децата. - смъмрих го щом диванетата започнаха да негодуват.

- Тата. - Неса се усмихваше доакто дъвчеше една от играчките си.

- Какво каза току-що, миличка? - Калоян свали пистолета си и отиде до децата на дивана.

- Тата. - отново повтори и с Калоян се спогледахме. И двамата имахме широки усмивки на лицата си.

- Ела, тук маймунке малка! - Калоян започна да я гъделичка и да издава смешни звуци върху телцето й. Алекс вдигна поглед и ни изгледа объркано преди да попълзи до мен и да изхленчи нещо. Хайде поне ти кажи първо "мама", защото ако и твоята първа дума беше някоя глупост или тата нямаше да го понеса. Никак при това.

- Какво става, миличка? Чух ви чак отвън. - Мая влезе вътре.

- Нищо, майче. Просто някои хора решиха да ме дразнят. А внучката ти току-що каза първата си дума.

- Нима? И каква е тя? Мама?

- Друг път. - Калоян се изсмя подигравателно. - Каза тата.

- Не е вярно. Това го каза в последствие, а реално каза нещо съвсем различно.

- Шът, не завиждай. - Калоян ме изгледа строго и кълна се, ако около нас нямаше деца досега сто пъти да съм му показала среден пръст.

- Вие няма ли да тръгвате? Ще си изпуснете резервацията.

- След малко тръгваме. А, ти ми обещай да не разрешаваш на Петър да ги учи на глупости.

- Разбира се, че няма да му разреша нали после ще ме обезкостите. - Мая все засмя. - Хайде, тръгвайте че Стефчо ви чака на летището.

...

Когато стъпихме на сръбска земя и се настанихме в хотела на Бранко никой от нас не можеше да повярва, че сме отишли някъде без децата за повече от няколко часа. Но беше по-добре, защото с деца на сватба щяхме да се видим в чудо. Особено както беше и в Сърбия.

- Боже, бях забравил какво е да си в хотел. - Калоян се засмя докато сушеше косата си с кърпа на излизане от банята. Беше гол до кръста, само с хавлия прикриваща любимата ми час от неговата анатомия и облизах устни. Разбира се, това не остана незабелязано от него, защото се подсмихна и хвърли кърпата на леглото. - Виждаш ли нещо, което искаш, малката? - използването на прякора му към мен от самото начало на връзката ни навя спомени. Сетих се и за първият ни престой заедно в хотел. Боже, сякаш се бе минала цяла вечност откакто бях виждала тази негова доминантна страна. Онзи Калоян, който обичаше да ми казва кога да свърша, връзваше ме за леглото и ме пляскаше сякаш беше изчезнал в дън земя и честно да си призаная - липсваше ми. Липсваше ми грубият, мръсен секс който само с него можех да правя.

- Къде се отнесе?

- Никъде. - отвърнах и се излегнах по гръб.

- Какво има, злато?

- Нищо няма. - взрях се в очите му и го погалих по лицето. Той затвори очи и се притисна към дланта ми преди да изврти глава и да притисне устните си към нея. - Просто се замислих за това какви бяхме в началото на връзката ни.

- Имаш предвид, когато ти беше луда, а аз откачен? - засмя се и положи глава на гърдите ми. - Или когато аз бях този, който чукаше анонимната трапърка, която беше и столична дилърка

- И ето ни тук днес три години по-късно с две деца на ръце и вече не съм анонимна трапърка, а едно от младите имена на поп-фолка. Не е за вярване докъде може да ни отведе живота, а? - засмях се.

- Особено щастлив съм от посоката, в която ни отведе.

- Аз също. - усмихнах му. - Никога няма да спра да те обичам. Дори и когато започна да остарявам и имам бръчки по лицето, а ти си един загорял дъртак който гледа млади мацки и е на коктейл Виагра.

- Не се тревожи, злато мое. Няма да заглеждам млади мацки. Ще желая единствено и само теб.

- Дори и когато започна да се сбръчквам и циците ми увиснат?

- Винаги. - заглади един кичур коса и ме целуна. - Обичам те!

- И аз теб!

...

Празненството течеше с пълна сила. Да си призная мен леко ме беше цъкнало и ми се пишкаше може би за четвърти път от един час насам, а Калоян беше на път да се напие.

- Отивам до тоалетната. Пази ми нещата. - казах в ухото му и той кимна.

- Пистолета ти е в теб нали?

- Аха. - целунах го по бузата и станах от мястото си, запътвайки се към тоалетните, които бяха в другия край на залата. Излязох през вратата и тръгнах надолу по стълбите, които бяха пълни с пушачи. Влязох в дамската и си свърших работата набързо. Оставих клъча си на мраморния плот и се заех с оправянето на грима си, когато остър писукащ звук достигна до ушите ми. С останалите момичета се спогледахме озадачено и чак, когато чух говорителите ми просветна. Детекторът за дим беше задействан. Осветлението изгасна и единствената светлина идваше от знаците Изход.

- Ni reci ili cu ti perezati grkljan.. - женски глас изсъска в ухото ми и усетих хладният метал притиснат до гърлото ми.