*Дарина*

(Още няколко месеца по-късно)

- И все пак не разбрахме как ще се казват. - Андреа барабанеше с ноктите си по масата и аз се ухилих. 

- Изненада, скъпи мои. Изненада ще бъде. 

- Е, бива ли на собствените си кумове да не кажете? Ако Милица и Бранимир знаят, а ние не ще ви се разсърдя докато съм жива. 

- Не знаят, бе! Кълна се. - засмях се. 

- Не ти вярвам. 

- Е, точно на мен ли няма да вярваше, бе Деа? 

- Не ти вярвааам. - вирна нос. - Докато не разбера, че и те не знаят съм сърдита. 

- Сега защо ме караш да ѝ звъня? 

- Защото я обичаш повече от мен. 

Въздъхнах и в крайна сметка набрах онази сръбска хубавица и тя вдигна едва когато вече се бях отчаяла, че няма да вдигне.

- Ало? 

- Кажи на Андреа, че не знаеш как се казват близнаците защото иначе няма да спи спокойно. 

- Не знам как ще се казват близнаците. - изрецитира дословно. 

- Не ти вярваммм. Знаеш. 

- Не знам, бре. И на мен не иска да каже. Всеки ден се опитвам да го изкопча от нея, но гадта не казва. И Бранимир не знае, Калоян не му е казал. Забранила е. 

- И няма да ви кажааа. - казах и на двете. 

- Ако искаш казвай. Хайде после да се чуем, че съм на репетиции.

- Хайде, любима, приятно. 

- А, няма що. Цял ден се разправям с идиоти и на всичко отгоре съм в цикъл и ще убия някого още малко. 

- Дали е цикъл? Да не си пак бреми, а? А? 

- Цикъл е, Дарина. Да ти пратя снимка на превръзката искаш ли? 

- За цветна бременност не си ли чувала, бе приятелко? 

- Оффф, аааа, хайде чао. Не мога да се разправям и  с теб. 

- И аз те обичам и аз. - засмях се. Линията прекъсна и аз заключих телефона си. - Е, спокойна ли си вече? - обърнах се към другата си приятелка. 

- Ммм, добрее, не ти се сърдя вече. - говореше тихо и флегматично, а аз вирнах вежда. Хладилникът с десертите грабна погледа ми, но прекалено много ме мързеше да стана и затова викнах моята приятлека Ками сервитьорката. 

- Кажи, цвете мое? 

- Какви десерти имате? 

- Значиии, има домашна бисквитена торта, има крем карамел, има мелби има и един чуден шоколадов тарт, който Виктория е правила и ти казвам е уникалнооо. Обаче е много тежък. 

Хммм, тежък казваш. 

- Значи две парчета от тарта, че близнаците са в настроение за шоколад. 

- А, близнаците. Не се прави, знаем си те ние тук какво си ни прасенце. 

Десертът ми дойде и устата ми се напълни със слюнка само като видях колко добре изглеждаше.  

- Нямам търпение тези двамата да излизат, защото съм си изяла теглото през последните девет месеца.

- Познато. При мен беше същото с Мартин. Но си млада още, така че бързо ще ги смъкнеш. 

- Поне си имам оправдание да си хапвам. - поклатих глава развеселено и забодох вилицата си в шоколадовото божество и я поднесох към устата си. Едвам се сдържах да не изстена от удоволствие....че даже май и оргазъм получих съдейки по влажността която започнах да усещам. Беше ли възможно наистина да получиш оргазъм от храна? 

- Бебе.... - Калоян се изцъкли, и аз вдигнха поглед все още с вилицата в уста. - В-водата. - започна да заеква и аз преместих поглед към бутилката с вода на масата. 

- Че какво и е на водата? Нищо и няма, бе бебе. - свих рамене и го изгледах загрижено и отново натиках една стабилна хапка от шоколодавия рай в устата си. Мммм, беше толкова вкусно!

- Абе водите ти. Изтекоха!

- Какво?! - сведох поглед надолу и видях че белите ми дънки за бременни деиствително бяха мокри от вътрешната страна на бедрата. Добре де, как се случи това? Къде са контракциийте? Не трябваше ли да усетя вссе пак някаква болка? 

- Ййй, ама верно! - Андреа възликна. - Бързо, карай я към болницата. 

- Оставете ме да си доям тарта, бе хора! За къде сте се разбъзали толко не мога да разбера?

- Дарина, раждаш! - Калоян понечи да ме дръпне за ръката, но аз не му мпозволих

- Абе, остави ме да си доям тарта. Кво си се разфучал? Айде, седни и се успокой. 

- Абе, Дарина ставай веднага! Не разбираш ли, че ако не отидем навреме може нещо да стане. - стана и преди да се усетя вече ме бе вдигнал на ръце и ме бе повел към изхода на ресторанта и разбира се всички погледи бяха вперени в нас. 

- За твое добро е, ако след като родя същият този тарт ме чака в стаята. 

- Ти само ги роди, пък ще ти купя и цяла сладкараница. -  даде назад с ляв волан и включи на директа веднага след това и профуча през Младоските улици.  - Контракации? 

- Не. - поклатих глава в отрицание. - Това нормално ли е? Ами, ами ако нещо не е наред с тях. 

Паниката започна да се надига в мен на големи обороти и усещах как пулсът ми се ускоряваше. Ами, ако наистина нещо не беше наред с децата? Ами, ако....ами ако нямах контракции защото...не не не исках и да си помислям.

- Шшш, не мисли подобни неща. Скоро сме в болницата, злато. - хвана ръката ми, както правеше винаги и целуна кокалчетата ми.

...

Изписването ни от болницата беше явно най-голямото събитие в България съдейки по папараците от жълтите медии, които се бяха изредили всички до един и си мислеха, че ако не отговорим на един ще отговорим на другия. Прекарах в болницата само два дни слава Богу, понеже повече нямаше да мога издържа. Само нашите, Ели и Мая бяха с нас, понеже изрично казах че не искам навалица пред болницата и всичко друго ще се проведе в нас. Калоян даже искаше да идва да ме взима с оркестър, което категорично отказах. 

Вкъщи бяхме посращнати от обилната празнична трапеза, която беше приготвена от мама и Мая и мисля, че нямаше нужда да казвам, че щом видях всичката тази храна лигите ми потекоха като на ротвайлер и веднага й налетях и набутах всичките букети на мама, понеже тя беше едиснтвената със свободни ръце. 

След обяда всички се разотидоха понеже аз исках малко да си почина и с Калоян просто ли лежахме на леглото ни с малките между нас. 

- Перфектни са. Просто перфектни. Ти си страхотна, любима моя! - Калоян ме гледаше с такава любов и почитание в очите докато галеше дъщеря ни с пръст по малкото й телце, а те просто лежаха и се взираха в нас. Аз погалих Алекс по лекият загадък на бебешка черна коса и той се въртееше наляво и на дясно, услушвайки се понеже всичко беше ново за тях. - Не знам на кой са се метнали толкова спокойни, но е почти плашещо като се има предвид, че ние сме им родители. 

- Изчакай, още са малки. Тепърва ще започнат да ни се качват на главите. - засмях се и целунах малката му ръчичка, която в момента беше стиснал пръста ми. 

- Бебе Алекс веднага си те хареса. - Калоян отбеляза с тих смях. 

- Нормално е. Теб пък бебе Неса те загради.  - казах игриво. 

- Не мога да разбера защо всеки казва на кого риличали. Нито ми ми приличат на теб нито на мен. Приличат на...тях си. - направи малка физиономия докато ги изучаваше и двамата и аз се насмях. Реално беше прав...мама твърдеше, че и двамата приличат на мен докато, други че Неса ми е удрала кожата, а трети че Алекс бил чист Калоян и даже според Иван и двамата били изцяло на Калоян. Че му бяха взели очите и двамата - бяха, ама чак пък толкова...цяла вечер родилни мъки пък и накрая всеки да казва, че приличали на него малко нахално става.  

- Знаеш ли никога не съм се чувствал по-щастлив отколкото съм сега. Благодаря ти, злато мое! Ти ме превърна в мъжа, който съм сега и ще те обичам вечно заради това. - очите му блестяха и аз се усмихнах. Приведох се и слях усните ни. Беше най-обикновенна невинна целувка по усните, която говореше повече от хиляди горещи такива или хиляди изречени думи и разбира се в замяна получихме два ритника по бридичките от които и двамата се отдръпнахме един от друг смеейки се. Какво повече можех да искам от този живот.