*Дарина*

- Как по дяволите да му кажа? - крачех нервно из стаята. - Какво по точно да му кажа? "Скъпи, одеве пред теб не бях бременна, но сега направих още няколко и магически се оказаха положителни?"

- Бил е дефектен. - Мая сви рамена. - Знаеш, че Калоян ще бъде щастлив, нали? 

- Знам, но...страх ме е. - най-накрая клекнах и си го признах. Истината беше, че наистина ме беше страх. 

- Няма от какво, миличка. Знам, че е стряскащо но аз и Калоян сме до теб, нали знаеш? 

- Знам, майко. - въздъхнах и седнах на леглото, полагайки чело върху дланите си и по същото време усетих познатото болно усещане в стомаха си и хукнах към банята. Паднах на колене точно секунда преди да изпразня цялото съдържание на стомаха си и очите ми се насълзиха. Последва и втори порив, но нищо не излезе. Мая беше влязла в банята при мен и разтриваше гърба ми утешително. Отпуснах глава изтощено върху тоалетната след като свалих дъската и капака, а очите ми натежаваха. Чувствах се отвратително.

- Надявам се Калоян да е довел вече Янкова, защото този болест с бременеността хич не ми харесва. Отново гориш. - допря устни до челото ми.  - Хайде, ела да легнеш. - помогна ми да се изправя и ме заведе до леглото, а после ме и зави. 

- Отивам да видя този мой син къде е, а ако има нещо веднага ми звънни. Чу ли? - кимнах в отговор и тя погали лицето ми преди да излезе от стаята, оставяйки ме сама. Отпуснах ръце върху пухената черна завивка и изпуфтях. Несъзнателно докоснах корема си и го погалих, като и аз не знам какво очаквах да усетя, а мисълта звучеше толкова странно в главата ми. Бях бременна. Наистина бременна. 

...

Мина се цяла седмица и вече смеех да кажа, че бях здрава като бик....е, като изключим внезапните пориви за повръщане които се опитвах всячески да прикривам от Калоян, но разбира се, не винаги успявах. Казвах му, че са в следствие на ентеровирусната инфекция, която ми бяха поставили като диагноза, но колко точно ми вярваше вече беше отделен въ

Днес беше първият ми преглед, на който Мая щеше да ме придружи и ми обеща че днес ще ни оставят къщата на наше разположение, защото мислех да му кажа довечера и да му спретна една хубава вечеря

- Здрасти, Жени! - Мая поздрави възрастната жена щом влязохме в кабинета

- Здрасти, Майче! Това ли е снахата? - възрастната зад бюрото се усмихна широко щом ни видя. 

- Това е. - Мая се усмихна. - Дари, скъпа това е доктор Кукуряшкова. 

- Дарина. - протегнах ръка. 

- Приятно ми е, скъпа. Можеш да ми казваш просто Жени.

- Това ти е първа бременност нали? - попита докато плъзгаше главата на ехографа по корема ми. Разбира се, че да по дяволите! Да й приличах на някоя от квартал Мечта, че да съм на двайсет и да съм била бременна повече от веднъж. Но разбира се прехапах устни и казах едно просто "Да". 

- Добре, изглежда си някъде около шестата седмица. Размерите ми изглеждат нормални. Матката ти е в нормално положение. Не виждам нищо нередно. Бих казала да дойдеш отново след две седмици, но както на всяка друга моя пациента ще ти дам и личният ми номер, понеже първият триместър крие най-много рискове. 

...

- Бебчо, прибрах се. Къде са всички? - гласът на Калоян се разнесе из първия етаж. 

- Здравей, бебе! - отидох до него и обвих ръце около тила му, целувайки го. 

- Как си, любима?

- Добре съм. - потърках устни в неговите. - Прекрасно даже. Направих ти вечеря. - хванах го за ръка и го поведох към трапезарията. 

- Ухае невероятно. - огледа масата и се усмихна. - Ти си прекрасна, злато мое. Напълно прекрасна. 

- Хайде, сядай да хапваме че ще изстине. - поканих го да седне и той го направи, но най-се изненада когато махнах престилката от себе си, оставайки само по дантеленото черно бельо  и седнах в него. 

- Бебчо? - свъси вежди щом ме видя да режа от пържолата в чинията му. 

- Шшш. - поднесох парче от добре изпеченото месо с гъби и сметана към устните му и той прие хапката. Сдъвка внимателно и ме целуна по устните. Поднесох чашата с червено вино към него и той отпи. Избърсвайки червената течност от устните му с палец аз го поднесох към собствените си устни и изсмуках виното от него, а той ме гледаше с нажежен поглед. Щом бях свършила с храненето му той се зае да прави същото с мен, но в момента в който поднесе чашата с вино към мен аз поклатих глава и му посочих чашата с ябълков сок, с който трябваше да се задоволям през следващите седем месеца.

- Какво има? Откога отказваш вино? - свъси вежди. 

- Не ми се пие. - отвърнах простовато, свивайки рамена. 

- Има нещо, кеото не ми казваш. Дарина, уморих се искам да знам какво става. Цяла седмица увърташ нещата и нищо не ми казваш. Мама също. Искам да знам, злато. Какво не е наред? 

- Всичко е наред, бебе. Хайде, ела искам да си вземем вана. - тръгвах да ставам, но той ме дръпна обратно. 

- Не и докато не си изядеш всичко. Хайде, още малко остана. - поднесе и поредното парче месо, което приех със щастие просто защото това беше вторият ден от когато вкусвах нормална храна. Вчера имаше кебабчета и честно ви казвам изядох цели шест и както бяха топли топли и препечени с питката на Мая просто се направих на прасе и също имаше и макарони на фурна за десерт. С Калоян изядохме цялата тава и добре, че тя не обичаше защото иначе щеше да ме хване срам, че не ѝ бяхме оставили. А, сега като казах макарони...май щях да кажа на Калоян да прати някой до Фантастико, за да ми вземе.

Вече нахранена го завлякох нагоре към стаята ни и го съблякох, а той през цялото време ме гледаше хем с обърквация хем с желание. Целунах го още докато бяхме в стаята и ръката ми се стрлна надолу към светло сините му боксерки и го масажирах през памучния плат. Той изсумтя и ме придърпа към себе си докато ме поглъщаше цялата и мачкаше задника ми, който с усилените тренировки в залата през изминалата една година се беше възвърнал и даже беше по-голям и стегнат от преди, че даже имах и преса. 

Силен гърлен звук се надигна от него и в следващият момент вече ме бе вдигнал на ръце и ме беше заковал на леглото. 

- Хей, ами ваната?

- Тя може да почака, в момента имам по-важна работа. - нахвърли ми се и аз се изкисках. 

...

- Бебе? - повиках го докатто се излежавахме в леглото ни прясно изкъпани и изчукани. 

- Хм? - отвори едното си око. 

- Ще се обадиш ли на някой да мине през Фантастико и да ми вземе макарони на фурна? Много ми се хапват. - примолих го. 

- Е, мама нали вчера направи? 

- Е, изядохме ги. Бебе, моля те. Ще умра, ако не хапна макарони на фурна. 

- Сериозно ти казвам имам чувстовото, че действително си бременна, а онзи тест само ни е забаломосал. 

- Еррр. - нервна усмивка се прокрадна върху устните ми и той зяпна насреща ми. 

- Дарина? 

- Калоян? - стрелнах вежда в отговор. Не само той знаеше името ми. 

- Какво се опитваш да ми кажеш в момента? 

Е, сега или никога предполагам...

- Ами...май трябва да започваме да подготвяме детска стая. 

- Бременна си? Наистина си бременна и носиш детето ни?! Божичко! - от устата му бълваше словесна диария. Изрових тествете и снимките от по-рано от късето ги бях прибрала в нощното ми шкафче и му ги подадох. Той прегледа всеки един тест и всяка една снимка с интерес и даже една сълза капна върху една от снимките. - Благодаря ти, господи! - дръпна ме към него и ме сложи да седна в скута му. - Но най-много благодаря на теб, любима моя! Обичам те! - целуна ме. 

- Кала, бебе и аз те обичам...но все още си искам макароните.