*Дарина*

(Една година по-късно)

- Казах ви вече, не съм бременна просто съм хванала някой вирус. - запротестирах след поредния опит на Калоян и майка му да ме накарат да си напрая шибан тест за бременост. 

- Дори и така да е, все пак искам да го направиш. Цялото това повръщане не е нормално, злато. Просто искам да си добре. 

- Знам това, но искам да ми се довериш. Не съм бременна, сигурна съм в това. Смяташ, че няма да усетя ако е така ли? 

- Бебе, моля те. Просто го направи. - взря се в мен и ми подаде кутийката. 

- Добре, но пак казвам, че не съм бременна. - грабнах кутийката и той ми помогна да се изправя. Придружи ме до банята, но затръшнал врата пред лицето му преди да успее да влезе. Подпрях се на мивката и отворих кутията и извадих теста и листовката, а кутията ме метнах докато четях инструкцийте. Капнете с пипетка... Бе с пет пипетки ще капна даже...захвърлих и листовката и въздъхнах. Свалих долнището си и бикините и седнах на седалката. И сега чакахме, ли чакахме. 

- Да пускам ли таймера? За колко минути пише? - попита от другата страна на вратата. 

- Не още. - извиках и се насилих отново. Хайде, бе мамка ти, тръгвай по-бързо, че да ги успокоя! 

Най-накрая след не знам си колко си минути мъчение  тръгна. Пуснах водата и оставих теста на мивката, като се провикнах и казах на Калоян да засича. Измих си водата и зачаках. Знаех, че ще излезе отрицателен. Бях сигурна в това, защото познавах тялото си и щях да забележа, ако наистина бях бременна. Но имаше и едно друго нещо, което ме човъркаше...ами ако наистина бях. Това "ами" ме остави с несъзнателна малка усмивка. Децата не влизаха в плановете ми поне да съм поне на двадесет и две, но ако вземеше да се окаже положителен нямаше да го върна. Пък и реално погледнато там където бяха двадесет  бяха и двадесет и две. Пък и да не говорим, че с Калоян го обсъждаме това почти постоянно през последната една година.

Зъбите ми освободиха долната ми устна, която несъзнателно бях започнала да дъвча докато размишлявах. Грабнах теста и излязох отвън при Калоян. 

- Какво стана? 

- Не съм го отваряла. Мислех да го направим заедно. 

- Добре. - кимна и ме прегърна от към гърба. Поех си дълбоко въздъх и отворих малкото прозорче.  - О-ох. - въздъхна разочаровано щом видя едната чертичка. Честно да си кажа...не знаех точно каква емоция да изпитвам в момента, но мамка му, не бях и особено щастлива. Мисля, че част от мен се беше подготвила да види и още чертичка. 

- Казах ти, бебе познавам тялото си. 

- Хайде, ела да те заведа пак да си легнеш. Ще извикам лекар да те прегледа. 

- Кала? - промълвих докато ме завиваше и той стрелна поглед. 

- Съжалявам. Ако все още искаш можем да започнем да опитваме след като оздравея. 

- Чувстваш ли се готова? Пък и кариерата ти тепърва е разгара си. 

- Мисля, че да. А, колкото до кариерата ми просто ще си понамаля участията. - свих рамена. В крайна сметка едно бебе не означаваше непременно да сложа край на кариерата си. Обичах работата си. Обичах да правя музика. - Ще ме гушнеш ли? Студено ми е. - измънках щом ме втресе. 

- Разбира се, злато. - веднага легна до мен и ме дръпна към гърдите си. Топлината от тялото му веднага се пренесе в моето и въздъхнах в облекчение. Мразех да бъда болна.

 - Наистина ли искаш да започнем да опитваме? Мислех, че искаше да почакаме още. 

- Да. Щях ли да те лъжа за нещо такова? - вдигнах поглед питащо към него. В крайна сметка вече бяхме женени, чувствах се сигурна с него на първо място. 

- Не, просто се изненадах това е. Нямам търпение вече да оздравяваш. 

- Сигурно хванах някоя Тайландска болест. 

На вратата се почука и Калоян изивка "Влез". Мая влезе вътре с поднос в ръка и го остави на нощното шкафче. 

- Температурата спадна ли? 

- Преди малко пак я втресе. - Калоян отвърна. 

- А, премери ли я? 

- Е за това не се сетих. - каза и майка му поклати глава. Извади термометъра от кутията и ми го подаде. 

- Хайде, пъхай. - заповяда и аз направих физиономия, но въпреки това пъхнах термометъра в подмишницата си. 

- Трийсет и осем. - изцъка с език щом изпилка и й го подадох. - Не е зле, но не й добре. Донесох ти да хапнеш и излизам по работа, когато се върна искам всико да е изядено. Чу ли, млада госпожице? 

- Всъщност, вече съм госпожа. 

- Същото е, Дарина! Не ми остроумничи, а започвай да се храниш. О, и Калояне докато не е изяла всичко няма да я оставяш намира. Чуваш ли? 

- Да, мамо. - Калоян отвърна, а аз присвих очи. Продажник...

...

- Калояне! Стига, не искам повече. - изхленчих и поклатихх глава, опитвайки се да избегна поредната лъжица с пилешка супа която той всячески се опитваше да набута в устата ми.

- Никакви такива! Обещах на майка. Хайде, сега отваряй! - погледна ме строго. - Не е отровно, Дарина. 

- Стига, сита съм. Не мога повече. Ще се пръсна. - измрънках отново. 

- Дарина, хайде стига си се държала като малките деца! Омръзна ми. Вдигам ръце вече. - повиши тон и аз го изгледах като виновно кученце.

- Не ми викай!. Сега защо ми викаш? Аз ли съм виновна, че съм болна? - очите ми се насълзиха не знайно поради каква причина.

 - Ей, ей, ей! Какво има сега? Всичко е наред. - остави паничката на нощното шкафче и ме притегли към себе си. - Бебчо, моля те успокой се. Кажи ми какво има. 

- Не знам. Нямам си никаква идея. Просто....просто ми се плаче. - сгуших се.  - И ми омръзна храната за болни. Искам си Креолските котлети и панираните банани със слодолед с топинг от Коко де Мар. Калояне, заведи ме отново в Сейшели. Искам в Сейшели. И да ми дойде тъпия цикъл вече защото този ПМС ще убие! И искам шоколад! - продължавах да рева, а той се чудеше какво се случваше. 

- Мисля, че ти трябва втори тест. - прошепна, а аз едиснтвено изхлипах още по-силно. - Ще се обадя на мама да купи. Чу ли? Това е супер нетипично за теб, бебчо. 

...

- Доставка! - Мая остави плика с надпис на някаква аптека на леглото. - Хайде бързичко,  искам да знам дали ще ставам баба и да се похваля на майка ти, че съм разбрала първа. - плясна с ръце и аз отметнах завивката от себе си с кисела физиономия. Взех плика и се запътих към банята ни а докато ходех натам надникнах плика. Уха, тази жена не си поплюваше. 

Разопаковах три и ги направих набързо. 

Не знам какъв беше смисълът от тях, като сигурно пак щяха да излязат отрицателни, ама хайде нали пари беше давано за тях. Настроих таймера на телефона си за три минути и зачаках. Тропах нервно с крак, обикалях банята, че даже и забърсах огледалото че нещо беше мръсно. 

А, когато таймерът изпилка буквално се хвърлих към тях и излязох. 

- Какво стана? - зададе същия въпрос, койо синът си одеве. 

-  Нищо, не съм ги отваряла. Ето, вземи ги. - връщих й ги. - Честно да ти кажа не знам какъв е смисълът от тях при положение, че - 

- Дарина?  - прекъсна ме. 

- Хм? 

- Миличка, - поклати глава. Какво по дяволите означваше това? Набута тестовете в ръката ми. Мамка му! Ей сега стана тя каквато стана...