*Дарина*

Нещо не беше наред с мен. Две седмици. Бяха се минали две шибани от близката ми среща с хищникът познат като Гробаря и до такава степен ми се беше разровичкал из заводските настройки, че дори не можех да се позная. Целувката...тази шибана целувка не излизаше от главата ми и се чувствах като влюбена ученичка, защото заспивах с мисли за нея и се будех със същите тези мисли. Не можех да спра да мисля за него, за устните му, за меките очите с цвета на кехлибар. Калоян Илиев беше обсебил дотолкова съзнанието ми, че дори треперех от погнуса щом усетех чужди устни по себе си. Бледнееха пред неговите и пред начинът по който те ме накараха да се почувствам тогава. Беше странно, защото дори и в момента имах чувството че му изневерявам, а същевременно между нас  не бе имало нищо повече от една целувка породена от злоупотреба с хапове и алкохол. Поне от моя страна. От негова вече се боях, че не знаех.

- Ммм, не сега. Изморена съм. - измрънках и сложбих ръце върху гърдите на Огнян, опитвайки да го накарам да спре да ме целува по шията.

- Сериозно ли? Отново? - Огнян се надигна от мен с дълбока въздишка и се извъртя от леглото. - Аз не знам за какво изобщо сме заедно, като вече дори не ме искаш. - измрънка.

- Моля? - отместих поглед от телефона си и се взрях в него.

- Какво ми се молиш? Много добре ме чу. Две седмици не ми даваш и пръст да те пипна.

- А, някога минало ли ти е през ума, че може би не съм длъжна да съм постоянно в настроение и на твое разположение.

- Хайде, моля ти се, не се излагай. Всичко е заради Илиев нали? Виждаш с него зад гърба ми. - крещеше. - И не смей да ме лъжеш, защото знам че те завлече в офиса си.

- И да е, какво те интересува? - вече и аз бях на крака. -   Ние дори не сме двойка! Някога да си ми казвал нещо мило, да си ми казвал, че ме обичаш? Не, нали?

- Това дава ли ти шибаното право да си отваряш краката за други, а? - изкрещя в лицето ми и за мен и последната капка на търпението ми преля. Глава му се завъртя в посока на шамара, който дори остави и ясен червен отпечатък на бузата му. Той вдигна глава и дишаше гневно и цялото му лице бе червено. - Напусни!

- С удоволствие. - изплю.

...

*Калоян*

Да бъдеш влиятелен човек като мен си имаше своите предимства. Дарина беше навсякъде из главата ми и отказваше да си тръгне от там. Беше се загнездила достатъчно дълбоко, че дори и да не мога да погледна друга жена. Не можех да опиша това, което чувствах защото беше толкова непознато за мен. Харесвах я. Наистина я харесвах. Толкова много я харесвах, че даже си бях направил Инстаграм само и единствено, за да гледам снимките й. Имах и двата ѝ профила и мамка му, кълна се никога не съм виждала по-красиво и секси момиче. Какво ти момиче, та тя си беше млада жена. Млада жена с ангелски глас, по която толкова много си падах.  Щеше ми се да използва дарбата си, обаче. Беше истинска грехота да не го използва по-чсто. Иска ми се наистина да започне да прави песни, а не този рап или трап или каквото там му викаха. Беше талантлива, притежаваше глас на ангел. Разбрах това от едно единствено клипче, което беше кавър  на някаква руска песен и звучеше толкова красиво. Поставяше ме в хипноза. Слушах този двеминутен кавър цял месец и не ми омръзваше. Дори заспивах с него. И сега както всеки друг път правех именно това. Наливах се с алкохол докато слушах кавъра отново и отново, а пепелника беше пълен догоре с фасове. Все същата картинка от два месеца насам.

- Това трябва да спре! - Иван се улетя в офиса ми и вратата се тресна зад него. Честно, ако не ми беше най-добър приятел досега сто пъти да съм го убил.

- Какво искаш? - отласнах се с крак и се завъртях на стола си.

- Да си вдигнеш мизерния задник и най-накрая да отидеш и да си вземеш момичето. Мизерстваш, по дяволите.

- Нямам си и на идея за какво говориш. - отрекох.  Ако продължавах да отричам мисля, че най-накрая щеше да му омръзне и да ме остави на мира да си дослушам кавъра и да видя дали е качила някоя нова снимка.

- Напротив - имаш. Просто отиди при нея и ѝ предложи да излезете, Калояне. Какво ще загубиш?

Разсъдъка си. Ама, чакай той вече одавна беше изгубен по нея. Така, че и това отпадаше.

- Влюбен си, Калояне. Казвам го, защото ме е грижа за теб. Просто иди при нея. Не е толкова трудно. 

И като отидех при нея тогава какво? Тя щеше веднага да ми се хвърли на врата? Да, бе да нямаше да я въвлека в този свят. Значеше прекалено много за мен, че да го направя. Беше по-добре без мен. Това беше само едно мимолетно увлечение и скоро щеше да изчезне толкова бързо колкото се беше и появило.

Да, бе, да. Продъжвай да си го повтаряш, приятел. И аз и ти знаем, че вече си лапнал прекалено много по нея. Влюбен си! Влюбен, влюбен, влюбен, влюбееен! Великият Калоян Илиев е влюбееееен! При това в столична дилърка. О, каква сладка двойка ще бъдете само! Ооо, ами децата ви? Малки бандитчета. Каква семейна идилия само!

Майната ти, досаден глас такъв!

- Слушаш ли ме изобщо? Или просто си правя вятър на устата?

- Иване, остави ме. Не ми е до теб и глупостите ти.

- Добре, тогава не ходи. Остави я на някой келеш да ѝ завърти главата и след време да се оженят и тя да му роди деца.

Адски огън лумна в мен. Превключих на съвсем нов режим. Яростта ме подпали и се заковах на място със стола. Зеленото чудовище у мен ръмжеше недоволно и се беше гепило за решетките на килията, която го удържаше.

- Изчезни! - изръмжах и само по физиономията му познах, че той знаеше че думите му бяха стигнали до мен. Излезе без да каже и дума и щом вратата се хлопна аз се изправих на крака като пружина. Виждах червено. Бях изцяло заслепен от яростта, която изпитвах. Всичко от бюрото скоро се озова на пода. Столът беше преобърнат на земята и навсякъде хвърчаха документи и стъкла от счупената бутилка уиски и съдържанията на пепелника, който беше преобърнат. Тя нямаше да бъде на друг. И това е обещание. Тя щеше да бъде моя. Моя! До сетният ми дъх. Тя щеше да бъде моя дори и това да беше последното нещо, което щях да направя.

ИСКАТЕ СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА ДА ДОЙДЕ ПО-БЪРЗО ПРИ ВАС? ТОГАВА СЕ ПОГРИЖЕТЕ ДА МЕ ЗА ЗАСИПЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ.