*Калоян*

В онзи момент целият ми свят се срина. Мамка му, знаех си че трябваше да тръгна по-рано и да не я изпускам от поглед. Спрях пред блока като арабин в пустиня и се улетях в блока. Трябваше да кажа на техните и да видим на камерите. Возенето в асаньора беше най-дългото в живота ми и веднъж щом излязох хукнах към апартамента й и зачуках нетърпеливо по вратата. 

- Дари, ключо- майка й отвори врата и каквото имаше да каже бе прекъснато щом видя вида ми. - Кала, пиле какво има? 

- Дарина..вз-взеха я. - не е за вярване...не бях заеквал от както бях на десет, а заради нея говорния ми ефект се проявяваше отново. 

- Как така са я взели? Момче, трябва да се успокоиш и да ни кажеш какво е станало. - баща й се появи зад майка й и ме поведоха към дневната. Седнах на дивана и с трепереща ръка заплаих ръка. 

- Иве, сипи му вода да се успокои. 

След малко пред мен се постави чаша вода, която аз надигнах и я пресуших за нула време. 

- Кажи сега, какво се случи. 

- Говорихме по телефона, тъкмо се връщаше от магазина когато я чух да сумти и телефона ѝ падна на земята. Не знам повече, но знам кой е отговорен. Жорж е, сигурен съм. Натопили са ме за убийството на жена му. Трябва да я намерим преди нещо да ѝ се случило. Знам, че не ми вярваш но я обичам. Никога няма да си го простя, ако й се случи нещо. 

- Тихо, сега не мисли най-лошото. - леля Ивана сложи ръка на рамото ми и го разтри любящо. - Игор ще вземе записите от охранителните камери и ще се обадим в полицията. 

- Никаква полиция! - аз и баща ѝ казахме по едно и също време. Той се обърна и прокара пръсти през косата си. 

- Стегни се, момче! В момента трябва да намерим дъщеря ми, а не да ревем. Ивана, това се отнася и за теб. Вие с Елеонора стойте тук докато ние двамата отидем да видим записите. - Игор каза и тя кимна. - Хайде, момче! - излая и аз се изправих, излязохме от апартамнета и преди да успея да реагирам ме беше забил в стената. 

- Виждаш ли сега защо бях против? Винаги ще са след нея. Винаги! Ако нещо ѝ се случи ще те унищожа, надявам се да знаеш това! 

- Знам. Да не мислиш, че аз не се псувам? Но не можех да стоя на страна от нея! Повтарях си цели два месеца, но не устисках! Обичам я! Бих умрял преди да позволя на някой да я нарани и затова смятам да се боря до последно! Ще убия всеки, дръзнал да я нарани!

- Тогава действай! - изкрещя в лицето ми. 

- Това смятам да правя, но ти си този който ме блъска в стени! - нервите ми не издържаха и му се разкрещях също, което не знам защо но нито го изненада нито го вбеси. 

- Тогава тръгвай! 

- Ако си разкараш ръцете от ризата ми ще мога! 

Пусна ме с присвити очи, в които бушеваше гняв и се качихме в асансьора. Возенето до долу беше изпълнено в неловка тишина и вече долу влязохме в стаята на охраната. 

- Бай Славчо, трябват ни записите от последният един час. 

- Нямам как. Трябва ни позволение от домоуправителя. - изфъфли дебелия старец, който миришеше ама баш на бъчва и кръвта ми кипна. Посегнах към кобура на дънките ми и извадих Валтера.

- А, да те пратя в Орландовци искаш ли? Май искаш наистина да разбереш защо ми казват Гробаря! Искаме шибаните записи и ще ни ги дадеш без излишни въпроси, чу ли, старче? - опрях дулото в челото му и дръпнах предпазителя, а той преглътна и можех да видя капките пот който избиха по челото му. 

- Д-да. - заекна. 

- Хайде, по-живо защото жена ми чака. Знаеш ли какво е жена ти да чака, а старче? 

- Д-да. - кимна. 

- Като е "Да", хайде по-живичко, ако обичаш. - посочих с поглед към монитора. 

- Кажи му да махне пистолета от мен. - обърна се към Игор и той въздъхна преди да повтори думите му. Завъртях очи, но го направих. 

- И да знаеш, кажеш ли на някой другия път няма да му кажа да махне пистолета. 

Записа нещо по клавиатурата и скоро осем малки картинки се показа на екрана. Огледах всяка една от тях, за да видя дали на някоя бе Дарина. 

- Ето я! - посочих с пръст към предпоследната и я видях да говори по телфона докато отключва и се смее на нещо, което аз бях казал.

- Увеличи! - баща й се надвеси над него и видях как кръвта се отдръпна от лицето му при вида на маскираният мъж зад нея, който сложи ръката си пред устата ѝ и носа ѝ и изръмжа нещо. Нещо конкретно прикова погледа ми. Имаше татуировка, която ми беше отвратително позната. Загледах се в дясната си ръка и кълна се виждах само червено. Още някой от моите ме беше предал! 

- Мамка му! - юмрукът ми намери най-близката стена и сотавих огромна дупка в гипсокартона. 

- Ей, ей! Стегни се!

- Ей са им ебах майката! Още някой ме е предал! Шибани педали! направих всичко за тех! Всичко! Дадох им работа, дом а те ще кроят планове зад гърба ми! Зад моя гръб! 

- Бай Игоре, можеш ли да помогнеш с няколко лева че изпих всичко, а жената у нас ше мрънка? 

- Мълчи бе, скъсаняк! - озъбих му се. Излязох от блока и набрах Иван. 

- Какво има? 

- Слушай ме внимателно и не казвай нищо на никой! Имаме още една къртица наоколо. Къде си в момента? 

- В склада при всички. 

- Чудесно. Искам да се огледаш внимателно и да ми кажеш кой липсва. 

- Мартин липсва. Изчезна нанякъде преди около час и половина. 

- Каза ли къде отива? 

- Не. Каза само, че има работа. 

- Добре. Ще те държа в течение. Искам да стоиш там понеже вече нямам вяра на абсолютно никого освен теб, Петър и Куджо. Искам да ги изпратиш насам с още няколко горили. 

- Калояне? - баща й ме извика и аз се обърнах. - Видяхме колата. Черно BMW 3ка СО 6868 АВ. 

- Иване, слушаш ли? Трябва да ми намериш локацията на едно черно BMW. 

- Номер? 

- СО 6868 АВ. 

- Имаш го. След малко ще ти звънна. 

- Благодаря ти, брат ми! 

- Винаги, братле. 

Затворих му и се обърнах към Игор. 

- Какво стана? Разбра ли кой е? - за

- Да. Чакам Иван да ми каже къде за последно е видяна колата. - заплаих цигара. 

- Имаш ли да ми услужиш с една цигара? - попита и му подадох кутията. Върна ми я щом все една и я запали и аз я мушнах в горния джоб на якето ми. 

- Мамка му, бях забравил това колко изгаря! - закашля се и аз просто свих рамена. И набрах Божидар. 

- Ало? - вдигна на третото извъзняваше. 

- Трябва ми номера на Жорж. 

- Чакай, чакай! Какво?! 

- Чу ме, Божидаре. Трябва ми номера на Жорж и ако си все още мой човек те съветвам да ми го дадеш ако не майната ти и на тебе! - извиках и му затворих. 

- Трябваше ли да си толкова груб? 

- За половин година насам са ме предали трима. Първият го преживях понеже не беше нищо сериозно. Но с Албанеца се познавахме от деца...не го очаквах от него. Заради него Дарина е там сега. Заради него и неговият приятел Артан! Не съм пипал жената на Жорж, кълна се. Никога не посягам на жени. 

Телефонът ми изпилка и отворих съобщението от Божидар. Беше ми пратил номера заедно с това, че до десет минути с Марсел, Петър и Виктор са при нас. Набрах посоченият номер и зачаках. 

- Ало? - чух гласът му и бариерата на гнева ми се срути. 

- Слушай, куче такова само и косъм да падне от главата ѝ ще те накарам да си платиш тъпкано! Не е виновна за нищо, пусни я!

- Ооо, уважаеми! Очаквам това обаждане цяла вечер. А, колкото до курвата ти в момента лежи на пода цялата в кръв и сперма. Разбрах сега, с каквото те бе задържала. Има страшна путка, да знаеш. - с това линията прекъсна, а на мен колената ми се подкосиха. Не можех-не исках да вярвам на думите му. Отказвах да повярвам. 

- Мамка му! - изритах кофата за боклук, която бе напосредствено близо до нас и тя падна на земята, а боклукът се разпиля. 

Телефонът ми се развъня и аз вдигнах щом видях, че беше Иван. 

- Слушам. - изпръхтях. 

- Колата за последно е била видяна на Лукойла на Ботевградско. Опитах се да хакна и охранителните камери там, но не видях нищо друго. Изнесе я от колата и я замъкна на някъде. Беше със свалена маска. Определено беше Мартин.

- Продажно копеле проклето! - изругах. - Сега ще ти пратя един номер, искам да видиш дали можеш да проследиш сигнала. 

- Добре, брат. Надвявам се, че съм бил полезен. 

- И още как. - казах преди да затворя. 

- Какво стана? Говори, момче!

- Намерили са колата на Ботевградско. 

- А, по телефона онзи какво ти каза? - тонът в гласа му бе заплашителен, но аз поклатих глава. Нямаше начин да му кажа. Никой баща не заслужаваше да чуе подобни работи за дъщеря си. 

...

Двадесет и четири часа. Шибани двадесет и четири часа и все още нямаше следа. Не можех да си намеря място от притеснение и едва не избих половината си мъже понеже не работеха достатъчно бързо. Всеки правеше всичко по силите си, но не беше достатъчно щом я нямаше. 

- Успокой се, по дяволите! Няма да си я върнеш като само зяеш по хората си! Вземи се стегни преди да те пратя в болница лично! - Игор ме дръпна за ризата. - Така не ѝ помагаш. Искаш я отново при теб, нали? 

- Няма да се спра докато не я намеря и не се уверя, че е добре. 

- Тогава се успокой и мисли рационално. 

Поех си дъх и се опитах да се успокоя. Баща й беше прав; тя се нуждаеше от мен. Трябваше да се успокоя, за да мога да мисля трезво. 

- Имам нужда от питие. - казах и отидох до бара в имението. Отоврих една бутилка Джак и налях. Изпих го на екс и отпуснах глава върху ръцете си. Идеше ми да извикам. 

От цял един ден я нямаше и не можех да издържам. Кой знае какво й се бе случило, дали изобщо бе...

Не, Калояне стегни се! Не си мисли подобни работи! Разтърсих глава и прочистих ума си от злокобните мисли. Телефонът ми извъня и сбръчках вежди щом видях непознатият номер. 

- Ало? - изревах в телефона. 

- Ало, търся Калоян. Божидар ми даде този номер. 

- Слушам.

- Аз съм Пашата, срещали сме се в Оxygen. 

- И? Давай накаратко, ако обичаш в момента съм малко зает. 

- Знам къде Огнян и Жорж държат Дарина. Трябва да побързаш, брат. Тези двамата са болни.