*Калоян*

Още от малък знам, че всичко е игра. Игра на нерви, игра на думи, че дори и на тронове. Особено в нашия свят. В престъпният свят всичко е сила, а силата се развняваше на територия и пари. И най-вече мъжката дума, защото никой нямаше да те вземе на сериозно ако се отмяташ от нея. Бях на десет, когато се заклех върху гроба на баща ми, че някой ден ще отмъстя за него, за семейството ни и ще продължа завета му.  И ето ме тук почти четиранадесет години по-късно на върха. Тръгнах от един обикновен квартален дилър, започнах да завземам територии, събрах съюзници и ето ме тук днес завладял почти цяла България с изключение на черноморието и доказал се като име не само тук, но и на Балканите и в Западна Европа и Русия. Отговорността идваше с властта, обаче. Колкото по-голяма власт имаш - толкова по-отговорен трябваше да бъдеш и затова държах толкова много на постоянството 

На вратата се почука откъсвайки ме от мислите ми и гледката към центъра на София. 

- Влез. - отвърнах и отпих от уискито си. Вратата на офиса ми се отвори и най-добрият ми приятел, най-довереният ми човек, Иван влезе вътре.

- Имаме новини. Разбрахме кой е отговорен за изчезналата кока.

- Кой? - отидох до бюрото си и седнах. Разтрих веждите си и въздъхнах.

- Сабах. - отговори и това прикова вниманието ми.

- Сабах? - повторих, за да се уверя че чух правилно. 

- Да. Видяхме го на камерите. В момента е в мазето на Oxygen. Момчетата го държат.

Мамка ти и копеленцето! 

- Приготви колата.

...

- Ще те питам още веднъж, мангал такъв. На кого продаде стоката ни? - изръмжах в лицето му.

- Аллах, не знам за какво говориш, шефе. Нищо не съм продавал. - изплака. Изръмжах в ярост и му изпратих още един юмрук в гърдите. Изкарах му въздуха и за пореден път  изкашля кръв. Щеше да проговори копелето. След още няколко неуспешни опита да проговори вече ми дойде до гуша. Направих знак на Иван и той ме рабра моменталически. Поставихме на масата пред крадливото прасе трите предмета, които той познаваше много добре. 

- Избирай. - посочих към кърпата, ключа и кучешката паница. 

- Шефе, не! Умолявам те, не го прави. Ще говоря, мамка му, ще говоря. - започана да хлипа като путката, която беше. Ха, ето че имало начин. 

- Говори. - просъсках. 

- Има едни софиянци, Огнян и Пашата. С тях се размотава и една мацка, Моли. Имат група, ОPM. Рапъри са. 

Рапъри? Значи искаш да ми кажеш, че ме крадяха някакви рапиращи наркомани? 

- Къде мога да ги намеря? 

- Тази вечер са тук. 

- Тук? - повторих. Това вече граничеше с чист идиотизъм. 

- Да. Имат участие. 

- Довършете го. - казах на момчетата и излязох от стаята, игнорирайки виковете му за милост. Нека ги видим сега тези OPM.

...

- Ето ги. Сабах каза, че винаги са с маски на лицета. - Иван ме накара да се обърна и щом го направих видях двама прилично едри мъже, от които единия беше полугол но и двамата носеха маски. Беше петък вечер и разбира се, клубът беше пълен но за точно тези двамата не можех да разбера какъв беше целият този хайп. Пееха за жени, коли и наркотици - нищо ново под слънцето общо взето.  Единствено ми беше интересно защо мацката я нямаше никъде, а това беше изключително разачарование за мен защото до някаква степен ми беше интересно да я видя. В крайна сметка жена в рап средите, която преди всичко се занимаваше и с наркотици не се виждаше често. Изчаках ги да слязат от сценаната преди да отида при тях. Единия от тях, онзи полуголият, който разбрах че се казва Огнян излезе пред задния и единствено остана онзи другия, Пашата, да си говори с трима други. 

- Ей сега се връщам. - потупах Иван по рамото и той кимна, а аз станах от бар стола. Обикновено преди да ударя изпращах хора да им изпратят поздрави от мен, но на тези исках да им отпратя лична визита.

- Виждал ли си Моли? - попитах с професионален тон. Той се обърна към мени ме измери с поглед, преценявайки ме. 

- Излезе. Защо? - сопна се. Това момченце, дето го раздаваше тежкарче серизоно ли си мислеше, че можеше да ми държи сметка? Тонът в гласа му ме развесели, заащото по всичко личеше, че имаше някакви симпатии към нея. 

- Имам работа с нея. Защо да не я ебеш? - наклоних глава на страни. Или само си мислиш, че го правиш докато... - засмях се и раздвиж ръката си пред оная ми работа. Присви очите си и тръгна да ми налита, но реагирах бързо и го хванах за яката на тениската. - Момченце, внимавай на кого налиташ,  за да не вземе да те сполети съдбата на Сабах. - процедих през зъби. Очите му, поне през това което успях да видя през отворите на черната му скиорска маска, се разшириха. - Наистина ли ме имате за толкова тъп, че да не забележа че ме крадете, бе келеши? 

- Добре, това си го заслужих. Гробар, не знаех че си ти иначе нямаше да го направя. Уважавам те, пич. 

- Пич? - изсмях се. - Пич? - юмрукът ми излетя към лицето му и хората на около започанах да пищят и да викат Охраната, която по никакъв случай не реагираше, понеже знаеха че съм аз.Чух познатият звук на счупена кост и присвих очи. - Слушай, момченце! Ако още веднъж ви пипна да продавате от моето, лично ще ви разтоваря от Копитото или ще ви хвърля в Искъра, да сте храна на рибите. Предай го и на другите. - изляах и го пуснах преди да се върна обратно на бара при Иван.

- Нещо беше прекалено мил с тях. 

- Този може да ми е от ползва. Виж, онези друготе обаче...- направих знак на Любо бармана за още едно и той игнорира всички други поръчки, за да ми сипе. 

- Разкажи ми за тази Моли. 

- Какво да ти кажа...тук е почти винаги, размотава с Пашата и Огнян. Яка мацка, ама е много луда. Прекалено луда на моменти. 

- Обща? 

- Не.  - поклати глава категорично и дори се засмя. - По-скоро би ти счупила носа, ако я хванеш за гъза. 

- Хвърлил си ѝ око, май. - Иван се засмя. 

- Нищо подобно. Тя е на Огнян, поне така казва той де. Истината е, че когато тя не е тук той е с по десет други. 

Истински мачо. 

- Скоро няма да е... - казаното от мен накара и двамата да се взрат в мен сякаш ми бяха пораснали още две глави на раменете.  - ...поне след като приключа с онова келеме, де.  - побързах да довърша изречението си и отпих от уискито си. 

О, Моли, Моли, Моли, плановете които имам за теб.

- Шефе, ти защо не си пробваш късмета? Кой знае...може да си паснете, така като чувам славата която ѝ се носи. 

- Не мерси. - отвърнах и пресуших чашата си. - Ела до офиса за малко. Трябва да обсъдим един план. - обърнах се към Иван и той стана от мястото си. 

ИСКАТЕ ОЩЕ? ТОГАВА СЕ ПОГРИЖЕТЕ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАЛОЯН ИМАШЕ ПЛАНОВЕ ЗА МОЛИ. 

!!!!!! ОГНЯН РЕАЛНО Е БОРИС ОТ ПРЕДИШНАТА ВЕРСИЯ, ПРОСТО СМЕНИХ ИМЕТО.