*Дарина*

Не бях от момичета, които обичаха да ходят по срещи, защото в повечето случаи те не прерастваха в нищо повече. Обикновено една жена отиваше на среща с най-големият глупак, с който нямаше какво да си кажат  и двамата нямаха търпение да си тръгват още след първите десет минути, той защото се надяваше довечера да огрее, а тя защото вече не можеше да издържа този умствено изостанал дебил. Една такава среща беше достатъчна, че да вгорчи желанието ти да ходиш на още след това, но с Калоян беше различно. С Калоян всичко беше различно. 

- Господин Мафиот каза ли ти къде ще те води? - Василена попита и по телефона. 

- Не. Каза, че е изненада и да се облека елегантно. 

- Ухуу, надушвам омар. 

- Нали знаеш, че ще му пусна и без пържолата и омара? - завъртях очи докато приглаждах роклята си. Завъртях се, за да огледам и задника си и прехапах устни. Мамка му, хич не изглеждах зле! Тази роля правеше задника ми нереален. Щеше да откачи щом ме види. Бях сигурна в това. Ооо, секса който щях да видя довечера...Нямах търпение. Чакай малко! Това...това. Мамка му, очната линия пак ми беше различна. 

- Хайде, ще се чуем после защото трябва да се дооправя. 

- Хайде, и после да разкажеш в кой хотел те е завел. 

- Даа, ако искаш и да ти разкажа за абсолютно всяка поза, в която сме го правили или къде е свършил. 

- Ъъъ, не чак такива подробности не искам. Хайде, чаоооо и приятно!

- Чаоо! - изпях и затворих. Сложих телефона си и портмонето ми, и неотваряна кутия с цигари в един черен клъч и бях готова. Заключих стаята си, заради Хера и отидох до бара. Докато чаках Калоян запалих една цигара и написах на сестра си, че има вероятност тази вечер да не се прибирам и тя ми отговори с едно просто Ок. Докато пушех си си направих грима наново и точно свършвах и бях загасила цигарата си, когато на вратата се почука.

 Облякох си черното палто, взех си клъча и я отворих, агледката която ме посрещна беше нещо което съм виждала само на кориците на списания. Калоян седеше облегнат на касата изпънат в скъпарски черен костюм и черна вратовръзка на Ferrari, които се виждаха от разкопчаното сиво палто а в ръцете си държеше едно червено мече от рози. Подсмихна се щом ме хвана да го оглеждам, но не ми остана длъжен и плъзна поглед по тялото ми.

- Харесваш ли това, което виждаш? 

- Мхм. - благодарение на допълнителната ми височина от токчетата, този път не ми се наложи да се повдигам и го целунах по устните. Усетих го да се подсмихва още повече срещу устните ми и една алчна ръка ме сграбчи за задника. 

- Изглеждаш зашеметяващо. Дори не знам как ще се въздържа да не застрелям всеки дръзнам да те зяпа. 

- Кой каза, че трябва? - реших да го подразня и той простена. 

- Започваш да приличаш повече на мутреса с всеки изминал ден. 

- Това е най-хубавият комплимент, който някога съм получавала. - сложих ръка на гърдите си, за да покажа колко бях полъскана. 

- Мамка му, уцелих джакпота с теб. Остава да размахаш един АК-47 и официално ще се оженя за теб. - гледаше ме така сякаш Бог му се беше явил и аз завъртях очи. Тук вече прекали. 

- Изхвърляш се. 

- Това е за теб! - връчи ми мечето и аз му се усмихнах. 

- Благодаря ти! - целунах го отново. 

- Е, тръгваме ли? - подаде ръката си и обвих длан около свивката на лакътя му, след като заключих и се качихме в асансьора. Разбира се на излизане от входа от към паркинга обрахме погледите на съседите ми, но нито един от двама ни не даде реакция. Отвори пасажерската врата на джипа си за мен и ми помогна да се кача преди да затвори вратата внимателно и да заобиколи, разхлабвайки вратовръзката си и се качи и той самият. Пъхна ключа и натисна копчето за запалване. От мултимедията зазвучаха някакви тъпи песни и направих физиономия. 

- Имаш ли няква друга музика? - попитах го. 

- Свържи се и си пусни каквото искаш. 

С този човек...с този човек бихме могли да живеем един много спокоен живот, ако всеки път се съгласяваше веднага и ми изпълняваше желанията. 

...

- Добър вечер, Господин Илиев, госпожице!- сервитьорът ни поздрави и аз му се усмихнах. - Ето ви менютата. Викнете ме, когато сте готови с поръчката ви. - остави две менюта на масата ни и тръгна в обратната посока. Огледах скъпарският  ресторант и вътрешно подсвирнах. Добре, това току-що надвиши всички заведения на които бях ходила. 

-  Перлата, а? - стрелнах вежда. 

- Искам само най-доброто за момичето си. - намигна ми. Разторих менюто и разгледах графата със салати. Хммм, Капрезе взучеше добре. Дообре, сега осовно...Я да видим пастите. Болонезе, Карбонара, Песто...Качо е пепе. Идеално! 

- Избра ли си нещо? - затвoри менюта си и го остави на масата. 

- Едно Капрезе и мисля да хапна спагети Качо е пепе. 

Калоян просто кимна и махна на сервитьора. Поръча ми желаното, а за себе си избра пиканя стек  с канапе от задушени зеленчуци. Сервитьорът ни дойде и взе поръчките ни и каза, че след малко ще се върне с виното ни, което разбира се само аз щях да пия понеже Калоян трябваше да шофира. В такива моменти се чудех къде му беше шофьора...

- Прекарваш ли си добре? Не бях сигурен дали да те заведа на някое по-обикновено място или тук и накрая заложих на второто. 

- Ей, успокой се. Всичко е идеално. - поставих ръката си върху неговата и нарисувах няколко успокоителни кръга с палецът си. Въздъхна облекчително под допирът ми. Всъщност не го казвах само за да го успокоя, това засега беше най-добрата ми сполучлива среща. Не че имах много опит с тях де. Била съм на една единствена преди това и не исках да се връщам натам. 

- Не знам дали се справям много добре. За първи път ми е. 

Божичко, какво се случи с онзи кретен, който исках да ритна междукраката? Май трябваше да направя нещо, за да се опомни. 

- Знам. Просто се отпусни, пък и ако си добро момче ще получиш възнаграждение после. 

- Свирка? - очите му светнаха. Вътрешно завъртях очи. Как само си знаех, че това ще помогне. 

- Ще си помисля. 

Нямаше друга подобна усмивка като тази на мъж, който е научил че евентуално ще му се направи свирка. Мъже...

- Какво ще кажеш, харесва ли ти? - попита след акто сервитьорът ни донесе храната. Още от първата хапка усетих соса да се разтапя в устата ми и едва не изстенах. Вкусовите ми рецептори току-що получиха най-якият оргазъм на света че даже и си запалиха по цигара. 

- Уникално е. Ето, пробвай и ти. - намотах малко на вилицата си и се пресегнах за да му дам. Отвори уста, примайки хапката и сдъвка внимателно.

- Още по-вкусно е като знаем, че е твое. - намигна ми и прехапах устни. Определно знаеше как ме лъскае.  - Не си хапи устните освен, ако не искаш да те завлека в тоалетните. Не се шегувам, Дарина! - изгледа ме строго и само от начинът, по който ме погледна се навлажних. Мамка му, какво правеше този мъж с мен? 

...

- Ще искаш ли десерт или го предпочиташ като се приберем? - имаше палаво пламъче в очите си и прокарах език по горните си зъби.

- Да се приберем ли? Май забравяш правилото за трите срещи? 

- А, ти май забравяш че за мен такива малки и незначителни подробности не съществуват. Искам да се прибера и да побъркам момичето си от оргазми. И мисля, че и тя иска същото. 

Момичето си? Ооооо. Той каза "момичето си". Май-май щях да се прежаля и наистина да му направя свирка. Чакай, не, фасадата ще ми се пречупи. Върнете Дарина кучката, моля. 

- Хм, дали? - стрелнах му най-добрият си "чукай ме" поглед" и той се подсмихна.

- Миришеш на секс, бебчо. Всеки мъж може да усети желанието у жена си. Не го забравяй. - отново ми намигна. 

- Значи предполагам тръгваме? - повдигнах вежда въпросително и направих нещо, което знаех че ще го подлуди допълнително, а именно "Наведи се и Стисни".  Щом го направих очите му се изцъклиха и потъмняха с желание. Идеално, точно тази реакция у него търсех. 

- Сметката! - вдигна ръка към сервитьора. Явно само по изражението на лицето му момчето видя, че трябва да побърза защото за отрицателно време я донесе. Калоян остави една стотачка в тефтерчето и се изправи. Помогна ми да се изправя и облече палтото ми преди да облече и своето и ме поведе към изхода. Натика ме вътре в джипа си преди да успея да му кажа, че мога и сама и заобиколи. 

 - Определено знаеш как да подлудиш един мъж. - измрънка, привеждайки се напред правейки излишни ако питате мен маневри, които включваха резки зявои и се кандилкахме по паветата на Лозенските улици, но този маршрут определено не водеше към Орлов.

- Нямам си никаква идея какво говориш. - казах невинно и той ми стрелна един страничен поглед, който казваше "Ти сериозно ли?"

- Аха, така ще кажеш. Ще те видим като се гърчиш под мен. 

- А, не може ли върху теб? - заиграх се с един кичур от косата си. 

- Както май е тръгнало скоро няма да стигнем до вкъ - прекъсна се и за пореден път погледна към огледалото за обратно виждане и се намръщи. Това май не беше на добре. Нали? Не, не беше. 

- Какво има? - обърнах се назад и видях черно Ауди и черен Рейндж зад нас

- Не искам да се шашкаш, но мисля че ни следят. 

Н-не искаш да шашвам, но ни следят? Пич, ти на какви наркотици си? 

- Какво?! И ми го казваш чак сега? 

- Можеш ли да стреляш? - игнорира въпроса ми. Зяпнах срещу него отново.  - Дарина, попитах те нещо! Можеш ли да боравиш с шибано оръжие или не? - повиши тон. 

- Мога, по дяволите. Защо? 

- Не ми задавай въпроси, по дяволите! В момента единствено искам да ни измъкна невредими от тук! - просъска. - В жабката има пистолет. - отворих жабката и взех черния Glock. 

- По кой да стрелям? 

- Аудито. В Рейджа са Албанеца, с Иван и Психото. 

Кимнах, дърпайки предпазителя и отворих прозореца си докрай и излязох през него, така че сега седях на вратата. Добре, хайде Дарина не го правиш за пръв път! Участвала си в престрелки и преди. Някакъв маскиран излезе през прозореца и стреля, но поради големият радиус с който ме пропусна знаех, че пропусна нарочно. Ама този серизно ли щеше да ме остави да върша цялата работа? Къде изобщо е забавата в това? 

Еми, шанс предполагам. 

- Ейй, мършии! - Боже, от кога само мечтаех да го изкрещя това. Прицелих се към капака и го надупчих. От джипа излязоха и двама други, които лично не познавах. Куршумите валяха от двете коли, но онзи от Аудито така и не стреля в моята посока след като ме видя. Прицелих се към предната гума и стрелях и с това тя започна да се криви и колата поднесе и се удари в един от стълбовете и черния Рейндж паркира напряко пред черната А4ка. Не можех да повярвам колко леко се усещаше този пистолет, мисля че щях да го издействам да ми купи. Все пак трябваше да си личи, че съм мутреса. Прибрах се вътре и затворих прозореца. 

- Карай по-бързо, защото всеки момент куките ще са по петите ни! - крещях докато адреналина бушуваше в мен и сърцето ми препускаше лудо в гърдите, а той единствено ме гледаше с...с нещо което бе отвратително близо до любов докато ускоряваше.  

- Нямаш си и на представа колко съм надървен в момента...