*Дарина*

Отворих входната и замръзнах на място. 

- Какво става тук? - креснах и при чуването на гласа ми Елеонора и който онзи там на дивана върху нея беше скочиха. - Елеонора! Имаш точно тридесетсет секунди да изгониш този келеш и да ми обясниш всичко! - гласъст ми ставаше все по-гневен и гневен, а Калоян постави ръката си на ханша ми в опит да ме успокои. Онзи келеш се облече за рекордно време и при вида на почти сто и деветдесет сантиметровият татуиран звяр до мен пребледня и изражението на лицето му загатваше, че беше на секунди от това да напълни гащите. Изхвърча от апартамента и сега бяхме само аз, Калоян и сестра ми която беше на прага на сълзи. 

- Кой беше този? 

- Владислав. 

- Защо по дяволите не ми каза, че сте гаджета, че даже и секс правите?!

- Ами, ние не знаеме какви точно сме. - погледът ѝ бе забит в земята. Моля?! Моля?! Това да го кажа аз за мен и Калоян вървеше, но някаква петнадесет годишна пикла да ми го кажеше беше просто върха. 

- Как така не знаете какви сте, бе момиче? Само на петнадесет си! Мислиш ли изобщо с тая глава?

- О, я вземи млъкни и точно ти не ми давай акъл защото ти си тази, която на моите години се ебеше като не знам какво. - каза, напълно пренебрегвайки ме и тръгна към стаята си. 

- Моля? Ей, пикло такава я не ми дръж такъв тон и се върни веднага! - подвикнах след нея. 

- Майната ти, Дарина! Мразя те! - затръшна вратата след себе си и този пък, тази която беше на прага на сълзи бях аз. В гърлото ми заседна една огромна буца и просто стоях и осмислях случилото се, а думите ѝ ехтяха в главата ми.  Никога...за всичките си петнадесет години не ми беше казвала, че ме мрази. 

- Ей, ей! Погледни ме. - Калоян ме извърна към себе си и хвана лицето ми в шепите си. - Нали знаеш, че не мислеше нито дума от това, което каза? Беше просто ефектирана. Не искам да плачеш. Чу ли? Ще се успокои, просто и дай малко време. 

- Не разбираш...- поклатих глава и подсмъркнах. - Никога досега не ми е казвала, че ме мрази или пък ме е лъглава. Никога досега.

- Хайде, бебе. Спри да плачеш  и нека да направим вечеря. Ще се успокои и всичко ще бъде наред. Ще видиш.- целуна ме веднъж по двете бузи, след това носа и накрая устните. След като видя, че не изкара никаква реакция от мен ме погледна заплашително. - Хайде иначе отново ще те напляскам. - този път успя; тих смях се изтръгна от мен и изтрих сълзите си. - Хайде, отиди да се измиеш и те чакам тук. - целуна устните ми и аз направих същото на свой ред преди да се завъртя и усетих силна плесница на задника си точно преди да направя крачка по-далеч от него. Обърнах се към него с въздишка и той просто сви рамене и имаше хлапашка  усмивка на устните си. Поклатих глава и тръгнах към банята, за да си измия лицето. Върнах се обратно в дневната и се пльоснах до него на дивана. Откраднах си една цигара от неговите и хванах главата си в ръка. Хера скочи на дивана при нас и и положи глава на скута ми, свивайки ушите си докато я галех

- Ела тук. - премести цигарата си в другата си ръка и обви свободната около раменете ми. 

- Започвам да си мисля, че вината е в мен. Знаех, че този момент някога ще дойде, но не вярвах, че ще бъде толкова скоро. 

Говорех истината. Докато бях в банята наистина започнах да се съмнявам в себе си и качествата си на по-голяма сестра, родителско лице едва ли не. Не ѝ обрънах достатъчно внимание, не я подготвих за женските неща, за гаджетата за секса. Бях безхаберна с нея и ако недай си Боже забременееше като тийнейджърка щеше да тежи на моите рамена. 

- Нали знаеш, че не си ти виновна? Пък и ако не я бахме хванали колко още щеше да продължава да те лъже. 

- Точно това е най-страшното. Не знам, явно аз не съм ѝ обръщала достатъчно внимание за да видя промяната в нея и не съм ѝ показала, че може да ми има доверие за такива неща. В момента ме мрази, знаеш ли колко много ме боли от това? Просто...просто исках да я защитя. Знам какви са момчетата на тези години. 

- Не си ти виновна. Хайде стига го мисли. 

Между нас се разля комфортна тишина щом затворих очи и реших просто да си почивам, да си изпразня главата. 

- Искаш ли да поръчам пица вместо да готвим и без това си достатъчно изморена? - не остана и помен от онази блаженна тишина. Но пък...храна. 

- Може. - въздъхнахм без да отварям очи

- Каква пица ти се хапва? - гласът му беше нежен и галеше лице

- Ако е от Dominos искам Пеперони и Чик-Чирик. 

- Комбо или по отделно? 

- Отделно рабира се, нали трябва да имам и за после. 

Какво? Изразходвах много калории с Калоян затова и ядях по толкова. Беше нормално. 

Драскането с нокти по вратата от страна на любимито ми куче веднага подразни ушите ми и ми напомни, че трябваше да я изведа. 

- Оофф, трябва да изведа Хера. - измрънках мързеливо и почти заревяйки, а той се засмя

- Аз ще я изведа като тръгна за пиците. Ти си почивай. 

- Трупаш сериозни червени точки. Внимавай, преди да се усетиш ще се влюбя в теб. 

...

*Калоян*

Внимавай, преди да се усетиш ще се влюбя в теб. Думите ѝ кънтяха в съзнанието ми цяла вечер и каквото и да правех докато обикалях с Хера около блока й не можех да си ги избия от главата. Пушех цигара след цигара, като ги издърпвах за по-малко и от три минути. Самата мисъл тя да ме обича беше като...беше като лъч светлина в мрачния тунел, които обитавах от години насам и колкото и егоистично да звучи щеше ми се вече да го беше направила. Искаше ми се вече да ме беше обикнала. Не знаех какво съм за нея и това не ми се нравеше особено. Дали бяхпросто някой, чиято комппания тя обичаше или някой с който тя виждаше бъдеще, защото аз го правех. До преди известно време не можех да си го представя да изричам тези думи, но Бога ми, наистина го виждах. Бранимир, онзи проклетник Бранимир беше виновен. Беше ме проклел когато ми каза "Не бързай да се заричаш. И аз така се заричах години наред пък сега това три годишното дето търчи из къщата нали го виждаш?

Не знаех докъде щеше да ни отведе бъдещето, но отчаяно я исках в моето. Исках я само за себе си, да управавляваме тази империя заедно. Та тя дори се запозна с майка ми, преспа у нас също така, при това аз доброволно ѝ го дадох.  И това не бих го направил за всяка. Тя щеше да бъде следващата Госпожа Илиева, знаех го и това бе обещание за което бях способен да извърша страшни неща. Не един беше мъжът, който ми беше че казал че дойде ли правилната ще го разбера. Спомням си думите и на баща ми и на Адеан и Бранимир и ако до преди да не ги разбирах - то вече започвах да ги. Дарина беше правилната за мен - усещах го и никой не можеше да ме убеди в противното.

Докато извеждах Хера бях събрал погледите на асболютно всяка майка на средна възраст, че дори и на бабите пред входа, които бях сигурен че правеха абсолютно всякакви спекулации кой съм и какъв съм и затова просто ги поздравих и им пожелах приятна вечер. Можеше да бях мутра, но поне бях възпитана мутра. Метнах фаса от поредната цигара в кошчето до блока и влязох във входа с повода на Хера в едната ръка и кутийте с пиците в другата. Влязох в апартамента и я видях заспала на дивана. 

Трябваше да подтисна задоволството си, защото днес наистина здравата я бях изморил, но посърнах защото по-голямата част от умората ѝ се дължеше на това със сестра ѝ. Сестра ѝ... трябваше да им помогна да оправят тази каша някак си. Оставих пиците на масата в дневната и махнах повода от каишката на Хера, преди да си измия ръцете в кухнята. Поех по тесният коридор към стаята на сестра ѝ и въпреки, че не знаех коя точно беше успях да се ориентирам по тихият шум идващ от стаята до тази на Дарина.  Почуках на вратата и отговорът ѝ не се забави. 

- Махай се, Дарина! 

- Не е Дарина. Калоян е. Можем ли да поговорим? - приех мълчанието ѝ за съгласие и натиснах бравата, отваряйки вратата. Лежеше по корем на леглото си и дори не си направи труда да ме проследи с поглед. Беше същата като сестра си, когато беше сърдита...Но защо ли се изненадвах? Крушата не падаше по-далеч от дървото в крайна сметка. 

- Ако искаш от мен да се извиня на Дарина ти казвам отсега, че няма да стане. - промърмори докато беше забила поглед в екрана на телевизора си. 

- Исках да поговорим. - издърпах стола от бюрото ѝ и седнах до леглото и седнах на него. - Това което каза на кака ти беше гадно. Обвинява се. 

- Браво на нея. - промълви едвам-едвам и трябваше да си поема дъх, за да запазя спокойствие и да не ѝ се разкрещя. Спокойно, Калояне тя е само дете. Само дете. 

- Виж, не казвам че нейната реакция беше правилна, но и твоята не беше. Сестра ти просто се притеснява за теб. Не иска да ти разбият сърцето. Момчетата на тази възраст... - Боже, как да го кажа по-деликатно? - Ами не им е много до връзки. И то го казвам като човек, който знае за какво става въпрос. 

- Влади не е такъв.

- Може и да не е такъв, но се постави на нейно място. Как щеше да реагираш, ако разбереш че малката ти сестра или още по-лошо дъщеря ти те е лъгала и ти каже, че те мрази? - само по начинът по който преглътна знаех, че бях уцелил слабо място. - Предполагам не много добре, нали?

- Беше ми неудобно да говоря за всичко това с нея. Как се очакваше от мен да я попитам за нещо от този сорт, пък и да не говорим че през изминалите два месеца почти никаква я нямаше. Не беше същата. Имаше някаква коренна промяна в нея. Сякаш я нямаше. Беше развила някаква апатия към всичко и всеки. 

- Тук можеш да виниш мен. - ощипах носът си и наведох глава надолу.

- О, да и го правя. И искам да знаеш, че те харесвам само защото виждам колко си влюбен в нея. - на устните ѝ се появи малка усмивка и аз разширих очи. Не знам какво се очакваше да кажа. Не можех да го опиша с думи, защото всички ми се струваха прекалено недостатъчни. 

- Аз...не знам какво точно чувствам към нея но е дълбоко. Никога досега не съм се чувствал така...почти плашещо е. 

- Това се нарича любов, глупако. 

- Ти пък какво знаеш за любовта? Само на петнадесет си. 

- Знам достатъчно, че да знам че едва ли ще пуснеш сестра ми в следващите сигурно шейсет години. 

- Правилно знаеш. - засмях се. Беше права всъщност. - Ще се извиниш на кака ти, нали? Поне ако не заради нея, то го направи заради мен. 

- Ще си помисля. 

Е, беше по-добре от нищо. А и ако бях разбрал нещо за жените Ковачеви, то беше че не можеш да ги накраш да направят нещо против волята им освен ако не искаш целият Ад да се стовари върху теб. - Ти си добро хлапе. - потупах я по рамото и се изправих. - А, и кажи на този Валентин ако е достатъчно мъж, че го чакаме други ден на вечеря. - казах преди да отворя вратата и да изляза от стаята й.

- Казва се Владислав. - извика от стаята си. 

- Същото. - подвикнах на свой ред и за малко щях да се блъсна в Дари, която направи всичко възможно да не изглежда сякаш бе подслушвала, а все едно излизаше от стаята си. Друг път...

- Подслушваше. - подразних я. 

- Нищо подобно. - надигна се на пръсти и обви ръцете си около раменете ми. - Търсих те. - прошепна срещу устните ми. 

- Реших да поговоря със сестра ти. Тя е готино хлапе. - поставих дланите си на задничето й и бях на милиметри от това да го стисна. 

- Мхм. - измънка и подразни устните ми с нейните преди да ги слее в гореща целувка, от която кръвта ми веднага тръгна в посока юг. Разбира се тя вече знаеше това и също така беше чула и какво казах за нея. Или поне така си обяснявах странанта усмивка, която имаше на устните си и поведението ѝ...което хич не беше присъщо към нея. Обикновено се чуди за какво да ми вдигне скандал, а сега ми се омилкваше. Започна да ме бута назад към стаята ѝ и няма да лъжа вече бях твърд като скала, без дори и да ме докоснала там. Нещата, които това момиче правеше с мен...Бутна ме на леглото по гръб и без значение колко много я исках трябваше да й задам въпроса. 

- Стой, стой, стой! - с триста зора успях да отделя устни от нейните и тя ме гледаше намръщено, сякаш не разбираше какво се случва и ме изненада напълно когато просто сви рамене и премести устните си на врата ми. - Трябва да те питам нещо. 

- Питай.

- Ще...ще.. - поради накаква странна причина думите отказваха да излязат от устата ми. Поех си дълбоко дъх и затворих очи и изтрелях думите преди да съм размислил. - Ще излезеш ли с мен? - това определено я шокира, защото се надигна от мен и ме гледаше с широко отворени очи. Добреее, това май не беше реакцията която търсех. 

- Да изляза? Като...като на среща? 

- Амии, даа? - провлачих озадачено. Защо беше толкова изненадана, по дяволите? 

- Значи ме каниш на среща? Ти, Калоян Илиев "Гробарвя" ме каниш на среща? 

- Да, Дарина. Аз, Калоян Илиев "Гробаря" те каня теб, Дарина Ковачева "Моли" на среща. - повторих със същата интонация като нея и наблюдавах как прехапваше устни и мигновенно вниманието ми бе насочено към това какво щяхме да правим, ако аз не я бях спрял за да я питам. - Е, какво ще кажеш? Ще излезеш ли с мен? 

- След тази любезна покана, мога ли да не го напрая? - засмя се и легна върху мен отново сливайки устните ни. Мамка му, бях щастлив мъж!