ГЛАВАТА НЕ Е ОТ НАЙ-ДЪЛГИТЕ, НО ПЪК ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА И ВИ СЪВЕТВАМ ДА Я ЧЕТЕТЕ БАВНО, ОКЕЙ? 

ВСЕ ПАК СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ТО ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДНЕС БЯХ ПО-ЗАСПАЛА И ОТ МЕЧКА В ЗИМЕН СЪН 

*Адеан*

Отпуснах се на земята до Иви, която все още трепереше, а от очите ѝ се стичаха сълзи. Мамка му, хич не исках да става свидетел на всичко това. Посегнах с ръка към нея, но тя веднага се отдръпна и обви ръце около тялото си още повече.

- Спокойно, няма ги вече. – въздъхнах посягайки отново към нея, но тя пак се дръпна.

- Шефе!

Най-накрая!

- Иди горе. – прошепнах на Иви и се изправих. Съзрях ризата си на земята ѝ се наведох, за да я взема и да ѝ я подам, а лицето ѝ позеленя щом видя кървавите пръсти които оставих по нея, но въпреки това я взе и прикри голотата си с нея.

- Какво ви отне толкова време, идиоти такива? Можеше да загинем, а вие дори нямаше да разберете. У нас нахлуха шибани цигани с мечове, разбирате ли това?

- Хефе, извинявай. Копелетата ни упоиха. Застреляха ни с шибани ветеринарни стрелички!

Шибаняци!

- А, кучетата?

- Спят.

Добре, поне не бяха мъртви.

- Погрижете се за тези двамата и почистете. Стефане, обади се на останалите. Увеличаваме охраната докато не разберем кои бяха тези копелета и дали имаше още тях, които да дебнат.

- Добре, хефе. Радо хвана един от тях. Бил в колата и ги чакал.

С това трябваше да започнете, гноми такива!

- Къде е?

- В кабинката отвън. Радо го пази.

Ей, сега този щеше да разбере аз кой съм, аз колко съм луд и какви престъпления брутални имах зад гърба си. Щях да го накарам да съжалява, че изобщо е стъпил на моя територия. На излизане отвън катаната проблясна и улови погледа ми за втори път. Наведох се и взех окървавената стомана, подхвърляйки я в ръка и злата усмивка отново намери място на лицето ми. Да започваме играта!

- Гаскинс, идваш с мен. – обърнах се към Стефан. – Вие двамата искам тези да ги натоварите долу и да изчистите всички.

...

*Ивалина*

Гадеше ми се. Не можех дори да спя, защото затворех ли очи виждах единствено животинското изражение на лицето на Адеан докато разсичаше онзи мъж студенокръвно, а кръвта плискаше по лицето му. Тази картинка не излизаше от главата ми и караше стомахът ми да се свива и косите ми да настръхват. Да, знам, че го направи за да ни защити, но това...това беше прекалено много за да ми го понесе стомаха.

Адеан си легна доста по-късно от мен и за мое щастие поне се изкъпа преди да го направи, а аз се правих на заспала защото в противен случай не знаех какво иначе да направя. Очакваше се да говорим ли? И за какво щяхме да говорим? Беше по-лесно да се правя на заспала. Беше глупаво от моя страна да си мисля, че това няма да се случи. Знаех какъв беше той, знаех какво прави и знаех, че убива но някак си, мамка му, не бях подготвена че някога ще стана свидетел на това.

Беше малко преди осем, когато най-накрая ми омръзна да се правя на заспала и реших да разваля прикритието си. Чух го става малко преди това и разтърках очи, взирайки се в тавана. В стаята днес беше по-тъмно от обичайното и дължах това на сивите облаци и силният дъжд, който трещеше по стъклата и се чуваха как капят улуците.

Чух вратата на банята да се отваря и побързах инстинктивно да затворя очи, отново преструвайки се на заспала.

- Знам, че не спиш.

Мамка му, защо трябваше да ме познаваш толкова добре?

Отворих очи и въздъхнах.

- Какво има? – избърса лицето си с кърпата и въпреки, че беше чисто аз все още виждах кръвта по него. По лицето му, го гърдите и корема. Беше навсякъде. И не можех да забравя тази гледка. Беше ми пред очите. Винаги щеше да бъде. Стиснах очи и засмуках устни между зъбите си,

- Перличке? – усетих леглото да потъва и отворих очи, само за да го видя седящ до мен и с ръка върху корема ми. Същата онази кървава ръка, която уби двама снощи. Потрепнах, а стомахът ми се разбунтува. Мамка му, мразех това усещане! – Всичко наред ли е?

- Д-да. – гласът ми потрепери, а той веднага съзря право през лъжата ми. Господи, плачеше ми се! Това не беше нормално! Колкото повече ръката му стоеше върху мен толкова повече съдържанията на стомаха ми се надигаха и заплашваха съвсем скоро да излязат навън. И това щеше да бъде... - Моля те, махни си ръката. – гласът ми се пропука отново и видях объркването на лицето му, но това се промени в момента в който скочих на крака и изтичах в банята, точно на време за да излея абсолютно всичко в тоалетната. Стомахът ми се свиваше в болезнени спазми, сълзи потекоха от очите ми, а Адеан...той беше точно зад мен и държеше косата ми. Последва и втори позив, но този път нищо не излезе освен един ужасен гърголещ звук. С трепереща ръка пуснах водата и затворих капака на тоалетната, отпускайки глава на студената вана до нея.

- Перличке, какво има? Плашиш ме. – пръстите му едва-едва докоснаха рамото ми и аз инстинктивно го издадох напред. – Би ли ми казала какво по дяволите не е наред, защото вече започвам да губя шибаното си търпение! – разбира се, не отне много на яростта му да вземе контрол над него и беше вече на крака. – Погледни ме поне, като ти говоря!

Вдигнах поглед едва-едва към него и го видях да прокарва пръсти през косата си, а ноздрите му бяха разширени и от тях свистеше въздух. Точно като снощи. – Отговори ми или кълна се...

- Или какво? – най-накрая събрах смелост да продумам и очите му се забодоха в мен. – И мен ли ще убиеш?

- Моля?! – въпросът ми колкото го изненада, толкова го и разгневи. – Ти какво? Очакваше, че ще ги погаля по главите ли? Тези мъже нахлуха тук, за да ни убият, Ивалина. За да ни убият! Ти какво щеше да направиш на мое място?

- Със сигурност не и това! – вече и аз бях на крака.

- А, какво? Щеше да извикаш полицията? Докато дойдат и двамата щяхме да бъдем мъртви, както и всичките ни близки! Хайде започни да мислиш малко с тази глава, а?

- Адеане, ти го посече! Посече!

- И това ще се случи с всеки, който смее да тръгне срещу мен! Ти изобщо проумяваш ли какво се случва? Те ми обявиха война! Първо ресторанта, сега това, после какво? Ами, ако не си бях вкъщи? Сега щях и теб да зарявам, мамка му! Това съм аз, Ивалина! Убивам когато трябва, изнудвам и съм безмилостен когато някой тръгне срещу мен и в момента точно това правят, а най-лошото е че сега имам какво да губя!

Вдигна ръка за да замери нещо, а аз потрепнах в уплах и извърнах поглед, очаквайки удара. Затаих дъх, а сърцето ми препускаше силно в гърдите. Чувах го как тупти и чак в ушите си. Мина се секунда, после две, времето се точеше сякаш с цяла вечност и аз чаках удара, но той така и не дойде. Събрах смелост и го погледнах. Ръката му беше свалена, в нея държеше още това което разпознах като пяна за бръснене и изглеждаше напълно съкрушен. Не каза нищо, а просто остави пяната на мивката и излезе тихо от банята, оставяйки ме сама и объркана. Една сълза се търкулна по бузата ми и се свлякох обратно на земята, скубейки косите си.

*Адеан*

Ръката ми трепереше подобно на кракът ми докато се взирах в линията. Въртях свитата тръбичка и се борех със самият себе си. Не исках да се поддавам обратно на тези лайна. Опитвах се, Бога ми. Наистина се опитвах да устоя на поривът, но той беше прекалено силен и ме викаше. Беше като шибана русалка, която омайваше беззащитен моряк и в момента мразех факта, че аз бях този моряк.

Ивалина я беше страх от мен. Собствената ми приятелка я беше страх от мен, жената за която исках да се оженя. И тази мисъл ме разяждаше като живак. Не исках да се страхува от мен, не исках да мисли че бих си позволил да я нараня. Не бях такъв. Не бих могъл да я нараня, Бога ми! Не исках дори тази мисъл да ѝ минава през главата.

Главата ми отиде назад и затворих очи, поемайки си дълбоко въздух. Все още въртях свитата банкнота между пръстите си, а кракът ми не спираше да потропва нервно. Имаше огромно разлика, когато го правех само за кеф и когато го правех за утеха.

По дяволите, наистина не исках отново не исках да се поддавам отново, наистина не исках.

Ивалина те мисли за чудовище, страх я е от теб, човече. Видя те да ги убиваш и я е гнус от теб, защото ти си просто един убиец. Не ти дава да я докосваш. Страхува се, гади ѝ се от теб. Никога няма да те обича истински и винаги ще обича само старият Адеан. Никога няма да свикне и го знаеш.

Засмуках устни между зъбите си и стиснах очите си в опит да възпра напиращите у мен сълзи, а те пареха, цялото ми лице пареше. Мамка му мръсна, не издържах! Наистина не издържах. Не издържах и на порива, беше много по-силен от мен. Толкова силен, че стопи цялата ми воля. Приплъзнах се по-близо до бюрото и се приведох над него. Запуших едната си ноздра и с другата вдишах през банкнотата, а пудрата остави огнена след себе си.