ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ ДНЕС, НЕКА ИМЕТО ВИ НОСИ САМО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ И УСПЕХИ!

НАДЯВАМ СЕ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ  - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АДЕАН НАРУШИ ПРАВИЛОТО ЗА ПЪРВАТА СРЕЩА, ХД.

*Адеан*

Чувствах се като парцал на другата сутрин и имах нужда от много повече сън. И Иви също съдейки по раздразнителността ѝ и факта, че нямаше търпение да се добере до кафето си.

- Какви са плановете ти за днес? – попитах преди да отпия от горещото кафе, гледайки я през ръба на чашата.

- Мисля да отида до хотела. Искам да видя колко страшно е положението и да се видя с приятелите си и да им обясня ситуацията.

- Не се сърди, но не мисля че това е много добра идея. Все още не сме хванали копелетата. Обади им се дойдат тук и изпрати някое от момчетата да ги вземе, а аз ще се погрижа за ресторанта, ти почивай и се виж с приятелите си.

- Добре. – изненадах се, когато просто кимна. Очаквах да упорства, но предполагам и тя беше прекалено изморена за това.

- Гладна ли си? Мога да ти направя нещо, ако искаш.

Погледът който ми хвърли беше меко казано комичен и аз завъртях очи. Вярно, че бях почти сакат в кухнята, но поне филии със сладко можех да ѝ направя. Или мюсли. Мисля, че видях преди малко докато ровех за кафе, което така и на намерих докато Иви не дойде и не го извади. Не беше лесно да не знаеш да не знаеш какво има в собствената ти кухня. Добре, че бяха Иви и леля Кремена.

- Не ме гледай така. Едни филии поне мога да ти направя.

- Не, недей. Не съм гладна още, после като си изпия кафето ще хапна нещо.

- Искам да ядеш, обаче. Не ме карай да ти се обаждам да те проверявам като малките деца.

- Добре, свекърво. – въздъхна, рисувайки с цигарата си в пепелника и аз вирнах вежда. – Не ми застивай така.

Завъртях очи в отговор и седнах до нея колкото поне да си изпием кафето заедно.

- Хайде, аз тръгвам. Обичам те.

- Чао, и аз те обичам. – целуна ме в отговор.

...

- Някакви новини? – Бранимир влезе в офиса ми сякаш си беше вкъщи.

- Не. Чакам Георгиев. – въздъхнах и се облегнах на коженият си стол. Мамка му, откачах!

- Жената как е?

- Ти как мислиш? Беше ми бясна, скарахме се. Държеше мен отговорен. Ами, Таня? Нараняванията сериозни ли са?

- Не. Зашиха ѝ ръката, нищо сериозно. Злото не умира току-така, нали знаеш?

Разтрих челото си и въздъхнах отново. Питие. Имах нужда от питие. Извадих бутилката от уиски от шкафа при бюрото и една чаша и ги треснах отгоре.

- Искаш ли?

- Дори обед не е още. - вирнах вежда в негова посока в отговор на осъдителният поглед. Това някога да ни е пречело? - Наливай. – накрая просто въздъхна и той и разхлаби червената си вратовръзка подобно на мен. Така си и мислех.

Извадих още една чаша и отворих бутилката. Налях по два пръста и на двама ни и отпивайки разхлабих вратовръзката си, потъвайки отново в комфорта на стола ми. Завъртях се, облягайки глава назад.

- Забърка огромна каша, братле.

- Аз ли? Не е моя вината, че онези бяха решили да ми играят на шано. Никой не се ебава с мен и е хубаво да им го припомням от време навреме. Аз не съм някой когото обича да се ебават с него и ти го знаеш, Царе.

Че кой обичаше да се ебават с него, братко?

- Знаеш, че лоялността е качеството което най-много ценя у един човек. – оглеждаше кехлибарената течност в чашата си, като беше затворил едното си око. – Има ли такава я възнаграждавам, а няма ли...- изречението му остана недовършено, защото ми беше пределно ясно какво се случваше в противен случай. – Въпросът е твоята, Адеане, твоята какво ще я правя. Дали ще я възнаградя или не ти избираш.

- Kaкво си намислил пак?

- Приятелю, гърците няма и да разберат от къде им е дошло. Трябва да знам, обаче, с мен ли си?

...

Прибирайки се обратно вкъщи бях посрещнат от една изключително приятна гледка и веднага се ухилих като вълк докато разхлабвах вратовръзката си. Ето така исках да се прибирам всяка вечер до края на живота си – с аромата на вкусна храна и красивата ми жена, която беше полугола и си танцуваше и припяваше докато готви. Вярно, пеенето не ѝ се получаваше особено, но пък беше сладко.

- Боже мой, каква беда, но така е в любовта. Идва и не пита тя, ти си моята съдба. Имаш ангелско лице и ината на дете. Като куче, като котка си отравяме живота. Боже мой, каква беда влюбих се във сатана. И си правиме напук, но не можеме един без друг.

- В Сатана ли се влюби, а перличке? – реших да я подразня и обвих ръцете си около полуголото ѝ тяло, а тя подскочи за секунда и после се разтопи в ръцете ми.

- Уви, да.

- Този сатана, обаче, нали знаеш че те обича и не случайно хората са казали, че когато дявола се влюби и ада растат цветя?

- Това за тук ли го казваш, защото определено градината е много по-хубава от първият ден, в който дойдох. Я, виж какви красиви гладиоли вече има отвън. – звънливият ѝ кикот погали ушите ми и аз се усмихнах. Целунах вратлето ѝ и тя веднага го скри в рамото си, карайки ме този път аз да бъда този, който се засмя. – Какво твориш? – погледнах крадешком в тигана с фетучини с някакъв бял сос, някакви зелении, чери домати и месо...

- Фетучини с млечен сос и телешко.

- Ммм, звучи вкусно.

- И, е.

- Разбира се, щом ти си го готвила. – отново целунах онова същото място. - И отрова да ми сготвиш и нея ще изям, нали знаеш?

- Ооо, дали? Така казваш, защото все още не съм ти сипала наистина отрова в яденето. Преди два месеца все бях мераклийка да го направя.

- Но така и не го направи, защото ме обичаш и знаеш че не можеш да живееш без мен.

- Чак пък да не мога...

- Не можеш! – отсякох и я плеснах по дупето, а тя се обърна към мен и ме изгледа кръвнишки. – Признаййй, признаайййй. Веднага признавай.

- Бягааййй. – провлачи и махна тигана от котлона, като дори го изключи. – Хайде отивай да се къпеш и да вечеряме. Искам поне веднъж да вечеряме рано като нормалните хора.

- Тъй вярно, мадам! – отправих ѝ войнишки поздрав и отправиш нагоре, но не и преди да я плесна по задника пак, спечелвайки си отчаяно клатене на глава и молитви за търпение от Бог.

Изкъпах се набързо и се преоблякох преди да се върна долу при нея и да видя, че вече редеше масата отвън. И гледката беше повече от невероятна. Секси бански, голо задниче което в момента бе пред очите ми и дълги крака обути във високи токчета. Божичко, щеше да бъде дълга вечер и още по-дълга нощ, усещах го и бях готов. Но първо...

- Какво има днес? – не се сдържах и попитах, а въпросът ми я накара да се изправи. Огледах богатата трапеза и допълнително се озадачих.

- Няма нищо. Просто исках да разнообразим малко. Досега не сме дори една среща.

- Значи това...е среща? – вирнах вежда, гледайки я подозрително.

- Мхмм. – тя провлачи, кимайки ентусиазирано докато беше захапала долната си устна. Мамка му, тази жена наистина щеше да бъде смъртта за мен. Можеше ли да стане по-перфектна?

- В такъв случай, перличке...- обвих ръка около талията ѝ и я дръпнах рязко към мен, което изкара въздуха ѝ. Очите ми приковаха нейните и зениците ѝ се разшириха и нейните отразяваха огънят който бушуваше в моите. – Надявам се да не си привърженик на правилото за без секс на първа среща.

- Не съм. Определено не съм. – езичето ѝ се подаде, за да навлажни розовите ѝ устни и аз прехапах моите.

- Хубаво. – измърках.

- Хубаво. – гласът ѝ спадна до онзи секси, дрезгав тембър който всеки път щом чуя ме подлудяваше, точно както стана и сега. Изръмжах и разбих устни в нейните, а тя веднага обви ръце около тила и отвърна на целувките ми.

...

- Мммм! – поредният сладък звук се изтръгна от устните ѝ, а красивите ѝ очи бяха вперени в мен докато нахлувах в нея безмилостно. Стисках кожата на бедрата ѝ, а устните ѝ бяха оформили онова сексапилно О, което ме подлудяваше всеки път. – Оххх, Адо!

- Мамка му, перличке! – изръмжах и се изтеглих назад почти целият преди да се забия рязко вътре в нея и да ѝ изкарам въздуха. Изръмжах отново и се приведох, стиснах брадичката ѝ между палеца и показалеца си и покрих сладките ѝ устни с моите, поглъщайки поредният еротичен звук от нея. Захапа долната ми устна и това ѝ спечели една силна плесница по бедрото ѝ. Отново простена и се отпусна върху мрамора, а дланта ми се спусна надолу и се обви около врата ѝ. Забих се в нея. Очите ѝ се насълзиха, а устните се разтвориха за поредният, а аз се подсмихнах. Нежните ѝ малки пръсти се обвиха около китката ми, а с другата стискаше камъка. Дишахме тежко. И двамата изгаряхме. Телата ни бяха толкова врели, че дори водата от басейна се беше изпарила

- Мило! – простена, стискайки очи. Усещах я, че беше близо. По дяволите, и аз самият вече бях на ръба на втори оргазъм за вечерта, но този исках да го задържа поне още малко. С нея никога не ми беше достатъчно.

- Божичко, Иви! – изръмжах, огласяйки удоволствието си, тя беше захапала долната си уста и ме гледаше право в очите. Подпрях се със свободната си ръка на плота и усилих темпото си, влагайки много повече сила в тласъците си. Любовта и страстта ни създаваха перфектната симфония.

Отвън нещо се изтропа и аз спрях, ослушвайки се.

- Какво има? Защо спря? – Иви надигна глава и беше запъхтяна.

- Шшш! – провлачих и се надигна от нея с нежелание. Очите ѝ изведнъж се изпълниха със страх и цялата пребледня.

- Адеане! – изпищя и аз се обърнах, само за да видя качулатият негодник който си мислеше, че може да ме нападне в гръб и тъкмо вдигаше пистолета си. Грабнах един от ножовете на Иви, който беше непосредствено близо до нас и шефският нож полетя към него, забивайки се право в гърдите му. Мамка му, тези бяха добри! Трябваше да започна да ги използвам по-често. Негодникът изсумтя и се строполи по земята, а кръвта се стече по пода.

- Скрий се. – прошепнах на Иви, която все още седеше върху острова и трепереше от страх, а тя не се поколеба преди да го направи. Ей, сега им ебах майката на всички! Отворих едното чекмедже, в което бях скрил пистолет. Мамка му, знаех че имаше защо да го правя! Проверих дали беше зареден и щом се уверих, че имах пълен пълнител дръпнах предпазителя. Наоколо беше тихо. Подозрително тихо. Единствено тежкото дишане на Иви се чуваше. Дори кучетата не лаеха. Пристъпих прага на кухнята и излязох отвън, оглеждайки двора в търсене на трите ми кане корсота, но от тях нямаше и следа. Шибани идиоти!

Движение зад мен улови вниманието ми и се обърнах светкавично вдигайки пистолета си срещу второто копеле, но той го изби от ръката ми с помощта на катаната си. Катана! Шибана катана!

- Ей, сега ти ебах майката, боклук мръсен! – избегнах замахът на стоманата и му набих една глава, а той веднага отстъпи назад. Слабак! Замахна да ме удари, но бях по-бърз от него и улових ръката му, извивайки я. Стоманеният меч издрънча щом падна на плочките и аз му набих една глава и го изритах. Отлитна назад и се удари в стъклената врата. Моментално взех катаната и пристъпвайки към него целият пращящ от гняв го намушках в корема. Очите му се изпълниха със страх и кръвта шурна от устата му.

- Ovo je samo početak Sječamo se. Bosanci se sječamo. – изръмжа и това ме разяри допълнително. Яростта подпали вените ми като сяра и изяде всяко шибано червено кръвно кръвно телце и съдовете ми вече не течеше кръв, а истински смъртоносен гняв. Извадих катаната и я хванах здраво с две ръце, предавайки се изцяло на жаждата за кръв. Замахнах веднъж, два, три, десетки пъти и кръвта плискаше върху мен, а накрая когато от него не бе останало нищо друго освен карантия пуснах катаната на земята и си поех дълбоко въздух и избърсах кръвта от лицето си. 

Пристъпих отново вътре, а Ивалина все още беше под острова плачеща и трепереща. С кървава ръка се докопах до телефона си. Пригладих косата си назад дишайки все така тежко и набрах този който ми трябваше.

- Halo, brate?

-     S tebi sam! – изръмжах в слушалката.

——————-
МАЙ-МАЙ СЕ ЗАДАВА БУРЯ, А СЪРАТНИЦИ?