МАЛКО Е МИШ-МАШ, НО БЪРЗАХ ДА Я КАЧА ЗАЩОТО РЪЧИЧКИТЕ МЕ СЪРБЯТ ЗА ТАЗИ ГЛАВА ВЕЧЕ СЕДМИЦА, ХД.

МОЛЯ ДА СИ ЗАТВОРИТЕ ОЧИТЕ ЗА ВСИЧКИ ГРЕШКИ И АЛА-БАЛА И АКО ВСЕ ПАК ГЛАВАТА ВИ ХАРЕСА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИВИ БЕШЕ ВЪЗХИТЕНА ОТ ЦЕЦА.

*Ивалина*

Мислех си, че Адеан можеше да гледа лошо, но това...това вече беше нещо съвсем друго особено и когато двамата провеждаха състезание по взиране на прага и не си казваха нищо, а хищната птица беше вперила животинските си, подобни на стопанина ѝ, черни очи в мен и ме гледаше изпитателно и проникваше право в душата ми, хранейки се със страха ми. Това не беше просто птица, ами шибан демон, мамка му! Във въздуха пръщеше тестостерон като някакво електрическо поле около тях и никой не смееше дори да диша шумно, но всичко това се промени когато гърдите на сърбина се раздрусаха в гръмък смях и той беше последван от Адеан, а птицата отлетя от ръката на стопанина си, за да кацне на парапета над нас и беше все така впериала зловещият си поглед в мен.

- Ehh, gde si, druze! – двамата се прегърнаха и дори се целунаха по бузите по мъжки, тупайки гърбовете си. (Къде си, друже!)

- Srecan ti rodjendan, brate!

(Честит рожден де, братко!)

- Hvala ti! Ohoho, lepa ti je devojka, brate! – очите му попаднаха върху мен и протегна ръка. Bas mi je drago, ja sam Branimir.

(Благодаря ти! Жена ти е красива, братко! Приятно ми е, аз съм Бранимир.)

- Ивалина. – прошепнах, насилвайки се да се усмихна и подадох ръка към него, като той ми се усмихна лукаво изпод извити също толкова лукаво вежди и целуна ръката ми, като това му спечели недоволен гърлен звук от Адеан. Той се изсмя и пусна ръката ми, а аз преглътнах. Адеане, веднъж да ти бях благодарна че беше ревниво магаре!

- Udzite, drugovi. – поведе ни навътре и вдигна ръка към птицата, която ни гледаше отгоре и изграчи преди да разпери шарените си криле и да кацне на ръката му.

Не принадлежах тук. Това беше единствената мисъл в главата ми тази вечер. Очакваше се от мен да се хиля и разговарям с шибани престъпници сякаш са най-обикновени хора. Не се чувствах нито удобно, нито на място и просто нямах търпение да си ходим, защото полудявах. Имаше шибани стриптизьорки, за Бога! Сега очаквах и наркотиците и проститутките, че и някоя престрелка ей така за разцвет, и да бъде пълна идилията, а не мъжете да си говорят за бизнес докато аз и жените на другите стояхме отстрани като трофеи и се усмихвахме изкуствено една на друга. Интересно как бяхме от почти всеки край на Балканите, уж толкова различни, а толкова еднакви. Всички ни свързваше една съдба и тя беше че имахме мъже мафиоти, което тях лично не ги обезпокояваше...най-вече жената на Бранимир. Е, имаше и такива нормални като мен, които не бяха съвсем окей с това, но това животно Таня бе безскрупулно и сигурно дори караше мъжа си да убива, продава и там каквото друго правеше за да можеше да ѝ купува нови дрешки и палтенца от норка или лисица, а и най-вече да инвестира в силикон, ботокс и куп други процедури. Поне да вземеше да вложи повече пари за косата ѝ, защото косата ѝ приличаше на метла. Толкова изпържено русо, че приличаше на изпържена царевична коса. Блех. То хубаво си направена, сладка, ама ако ѝ в косата си влагаше толкова колкото в циците...

- Дами, извинете, но бих искал да поговоря с тях насаме. Господа, ще помоля да ме придружите. – Бранимир сложи ръце върху рамената на Адеан и едрият турчин, чието име дори не си направих труда да запомня.

- Внимавай. – прошепнах на Адеан и той кимна успокоително преди да ме целуне по челото и да тръгне с останалите, оставяйки ме сама в змийското гнездо.

*Адеан*

Бранимир ни поведе надолу по извитите стълби, където още от горе се виждаше как водата от басейна танцуваше по стените, а таванът беше обрисуван в същото синьо като това във басейна. Хич не се изненадах когато видях голите жени при басейна и джакузито или дори когато той им направи знак да ни последват и докато на другите четирима глупаци едва не им потекоха лигите по пода, то аз и Орела бяхме по-скоро неутрални. Времето в което се впечатлявах от курви отдавна свърши.

- Настанявайте се, господа. – влязохме в барът му, който беше също така и частна игрална зала и той ни посочи да заемем място на широкият кафяв кожен диван. – Момичета. – посочи на курвите си и те покорно дойдоха при нас, като аз „моята" я отказах и това предизвика вълна от смях у останалите.

- Велев, не знаеш какво изпускаш, момче. – мазният побелял турчин се изсмя, а на мен челюстта ми заигра нервно.. – Нима онова курве е толкова добро, че да си верен?

- Млъквай! – излаях на английски.

- Момчета, момчета, успокойте страстите. Не съм ви извикал тук, за се караме. – Бранимир потуши страстите, като наля на всеки от нас по чаша уиски, а после отвори дървената кутия с кубински пури и раздаде.

- To je to rodjendan, brate! – Босненеца отметна глава назад в пълна наслада и аз не успях да прикрия насмешката си. Човек ще каже, че в Босна нямаха нито курви, нито уиски, нито пък пури. (Това е то рожден ден, братко!)

- Pa ni si joс video nista, brate. – Бранимир се засмя докато наливаше и за себе си и седна срещу нас на огромното кресло. Направи знак на една от проститутките без да казва нищо друго и те се разбраха с поглед преди тя и още една да изприпкат навън. Добре, вече всичко започваше да става съмнително. Отказах се в последният момента да отпия от уискито си, воден от някакъв инстинкт. Явно глупостите на Ивалина започваше да ме достигат. Не знаех, че вярата в знаци и сънища се предаваше като венерическа болест, но хей, явно вече всичко беше възможно. В стаята влетя огромната хищна птица, която Бранимир гледаше и тя кацна на ръката му, грачейки. (Още не си видял още нищо, братко.)

- Gde letis, bre Ceco? – погали питомният царски орел по главата, или орлица както се разбра по името и тя изграчи, притискайки се към дланта му за повече ласка. (Къде летиш, Цецо?)

Двете проститутки се върнаха, всяка една държейки по един сребърен поднос в ръка като в единият имаше кокаин, а в другият...в другият имаше сурово месо нарязано на средно големи хапки и метални клечки за хранене.

- Ореле, с какво се заслужили тази угощение тази година?

Бранимир единствено се изсмя и поднесе към птицата едно парче месо, което тя взе и изяде лакомо и поради някаква шибана причина това караше всички ни да се чувстваме некомфортно.

- Добро момиче. – отново я погали по главата докато тя преглъщаше поредното парче месо и накрая я остави да се храни сама и се изправи. Разкърши рамене и се разходи из помещението, а аз бях вперил поглед към хранещата се птица. Имаше нещо толкова запленяващо в това животно, което ме караше да изпитвам огромно страхопочитание към него и начинът по който се хранеше, по дяволите то можеше дори да те убие на място!

- Care? – косованеца успя да ме изкара от транса под който птицата ме беше поставил и се обърнах към него, за да видя свита банкнота пред себе си.

- Момчета, знаете ли защо ви събрах тук? – надигнах глава щом Бранимир се обърна към нас докато въртеше един нож в ръка... Облегнах се на дивана и забарабаних с пръсти в очакване по коляното си. – Това не е просто рожден ден, момчета. Събрах ви тук за да видв дали дружбата ни е истиснска. В крайна сметка защо са ни фалшиви приятели, нали так?  – разходи се до нас и застана пред турчина .

- Така е, братко. - той се съгласи с него.

- Така е викаш, а? – изсмя се сухо и никой не можа да предвиди следващата му стъпка. Заби ножът право в окото му и кръвта изшуртя, опръсквайки го. 

- Ореле, какви ги вършиш за Бога! - изръмжах, изправяйки се на крака.

– Така ли е, Тунджер? - извади ножът само за да го намушка в дебелият врат и той се даваше докато накрая не се струполи по лице на земята и кръвта му не напои белият килим. Изплю се отгоре му и избърса кръвта по лицето си, псувайки.

- Какво става, по дяволите!

- Четирима от вас, копелета грозни, се гушкате с шибаните гърци и крадете от мен!

Моля?! За какво, за Бога, говореше?

- Ореле, не знаем за какво говориш! Няма нищо такова! - и тримата се опитаха да се защитят, като си личеше че бяха неспокойни. Копелета шибани, значи беше вярно, тези глупаци са работели срещу нас през цялото време!

- Няма така ли? Значи не ме цакате? За толкова ли глупав ме имате, а? – вече беше насочил револверът си към нас. Действах бързо и извадих пистолетът си също подобно на другите, но на тях времето им изигра огромна шега и косованеца беше следващият проснат по гръб и с куршум между гърдите. Държах другите двама под прицел, а пръстът ми беше готов всеки момент да натисне спусъкът.

- Копеле, ти си луд!  Виж, не знам кой ти е казал тази лъжа, но не съм те предавал, брате – босненеца опита да се оправдае, но това му изигра изключителна лоша човек защото него куршумът го уцели между очите.

- Човече, успокой се! Съжаляваме, съжаляваме! – албанеца метна пистолета си на земята в знак на предаване.

- Правилно съжаляваш. – злият смях на Бранимир изкънти из помещението. – Ceco, drzi! – орелът изгълча и се спусна право към албанеца, като огромните ѝ извити черни нокти се впиха право в лицето му и той изпищя. Хвана птицата в отчаяни опити да я разкара от себе си, но това само влоши положението му и лицето му се обагри в червено. Мамка му,  в този момент наистина бях благодарен за музиката която кънтеше отгоре

- А, ти! – орловият поглед беше забоден в мен и този път не губих време, ами вдигнах пистолет към него и той се изсмя. – Това няма да ти трябва, брате. Ти не си предател. – потупа ме по рамото. – Сега взимай жената и я води далеч от тук, защото ще стане грозно. А, и ето подарък в знак на благодарност за лоялността си, брате. – пъхна нещо в джоба на сакото ми и ме потупа отново.

Ивалина! Трябваше да намеря Ивалина и наистина да се махнем от тук преди да стане свидетел на нещо, на което не трябва!

Не мислих много преди да хукна навън, оставяйки ненормалникът да си подсвирква и припява.

- Imas ruke kao svestenik, a srce bez milosti, tvoja ruka zna da miluje al' ne zna da oprosti.