ЗДРАВЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е НАЙ-НАКРАЯ ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО КАКВОТО Е НЕСТИХВАЩАТА ЛЮБОВ КЪМ ЦЕЦА НА ЕДИН МОЙ ГЕРОЙ, ХД.

Е, С ТОВА КАЗАНО ВИ ПРЕДСТАВЯМ НОВАТА ГЛАВА

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙЙ

*Ивалина*

Целият ден беше пълна катастрофа. В момента в който се пробрахме просто окапах на дивана в дневната, а Адеан се погрижи за алкохолният ми глад като ме спонсорира с чаша уиски, която пресуших на мига и той ми наля втора.

-      Ама, че ден, а..- въздъхна и седна до мен и веднага ме прегърна, а аз просто отпуснах глава на рамото му. В момента дори бях в състояние да загърбя факта, че извади шибан пистолет в мое присъствие просто защото имах нужда от някаква подкрепа. Както казах той: „Ама че ден" наистина...вярно, кухнята ми липсваше, но това...това не съвсем. Бях на косъм от това да се окажа убиец...два пъти. Единият път беше от мое име, а вторият беше...вторият дори не можех да кажа че беше Оливиер, защото напълно осъзнавах какво правя докато мятах ножове.

-      Едва не убих човек...два пъти...

-      Ако това ще те успокои, научно е доказано че в пристъп на бурен гняв всеки човек има такива наклонности.

-      Това не ме успокоява. – избутах го от себе си и откраднах една цигара от кутията му и още на първата дръпна ми се пригади. Каква гняс пушеше този човек, за Бога? Обърнах кутийката. Златно Виктори? Блех.

-      Жерар е добре, не се безпокой за него. Всъщност от къде изобщо го познаваш?

-      От Монако. Как от къде? Редовен клиент е на дьо Пари. - гласът ми се удебели, заради горчивият цигарен дим.

-      Само това ли? Защото мога да се закълна, че изглеждахте прекалено близки?

-      Адеане, за Бога! От мъж на годините на дядо ми ли ревнуваш в момента? Човека дължи сексуалният си живот на мен и моята поркета с пюре от картофи и зелени ябълки.

Очите му се разшириха и примига.

-      Имаш предвид... - не довърши изречението си и чак тогава прозрението го заля. – Давала си му виагра в храната? Дори със същото ястие?

-      А, добро утро!

-      О, е добре...това е успокояващо. Имам предвид, че не сте имали други отношения, не другото.

Този глупак наистина ли мислеше, че бих спала с някой толкова възрастен? За такава ли ме имаше наистина?

-      Нима наистина ме имаш за такава?

-      Каква?

-      Такава като Мелани.

-      Не, разбира се! Просто бях изненадан от близостта ви, нищо друго.

Мхм, да, сигурно. Завъртях очи в негова посока и потънах в мълчание.

...

-      Сървис! – извиках щом оставих и последните две салати на масата за издаване. – Момчета, всичко ли е наред със стартерите? – обърнах се към момчетата на станция „риба".

-      Да, шеф!  - четиримата отвърнаха в пълен синхрон, но аз за всеки случай се разходих около тях, за да се уверя че всичко беше наред със сьомгата.

-      Татко, как са основните?

-      Всичко е перфектно, шеф! – старецът ми се усмихна.

...

Бурните овации с които ни посрещнаха бяха последното нещо, което очаквах. Адеан ме прегърна в момента, в който излязохме с баща ми и колегите отвън в салона и ми подаде микрофона, който се усещаше изненадващо тежък. Огледах пълният салон и емоцията ме бе хванала толкова здраво за гърлото, че дори не можех да формулирам речта си наум. Татко усети това и единствено ме потупа по гърба и целуна по бузата.

-      Добър вечер на всички! За нас е изключителна чест, че сте тук. Най-вече за ето тази млада кулинарна магьосница тук, която си е глътнала езика.  – хвърли светлината върху мен. – Ивенце, татко, искам да знаеш че съм изключително горд с теб и с всичко, което си постигнала. Имаш кариерата и семейството за които винаги си мечтала. Нека този ресторант положи началото на цяла една верига, защото ти го заслужаваш, миличка.

Събудих се стреснато. Сърцето ми лумкаше лудешки в гърдите и очите ми бяха мокри. Адеан спеше спокойно до мен и дори похъркваше, а аз придърпах чаршафа за да се завия защото тази нощ беше изненадващо прохладно щом дори и завесите в стаята се поклащаха. Присламчих се към Адеан, който беше изненадващо топъл и дори потен и в момента в който преметнах ръка за да го гушна, той изпуфтя и се отдръпна. Въздъхнах и се обърнах по гръб, а когато го направих очите ми се изпълниха със страх и изпълзях в седнало положение. Бях замръзнала. Всяка моя клетка се беше смразила, а по кожата ми лазеха милиони  тръпки и дори гърлото ме стегна, но не от страх. Беше странно чувство всъщност, страхът го имаше, но не беше ужас, ами просто страх...от непознатото.

-      Та-те? – промълвих едвам-едвам. Силуетът от мека бяла светлина пред мен потрепна и можех да се закълна, че видях усмивка да се прокрадва на иначе бялото лице. Дори е беше и лице, ами просто силует от мека топла светлина с телосложението и чертите на татко. Беше той, можех да закълна в това. Нямаше как да е лампа или друг източник на светлина. Нямаше как, защото всичко друго иначе беше потънало в мрак.

-      Ей, какво има? – меката светлина се разпростря из стаята замествайки татко, който изчезна щом Адеан включи нощната лампа и се надвеси над мен, а аз поклатих глава несигурно. Бях безмълвна. Езикът ми все още беше стегнат и завързан на възел от видяното.  – Лош сън? – този път поклащането беше в знак на отрицание. – Тогава какво? – ръката му се обви около мен и ме придърпа по-близо до него, а лицето му беше сбръчкано от объркване и притеснение. – Перличке? – поклатих глава отново, стискайки устни, борейки се със сълзите които лютяха на очите ми. – Ей, ей, стига, ела тук. – пое ме в обятията си и това беше моят крах. Прегърнах го и зарових глава в гърдите му докато се тресях от плач.

...

Очите ме дразнеха щом се събудих на сутринта и исках да стоя на тъмно. Бяха зачервени и подпухнали от плач и си нямах и на идея как ще работя през деня. Посегнах с ръка с намерението да се сгуша в Адеан, но ръката ми се приземи върху празният матрак и това ме накара да отворя очи. Леглото беше празно, но страната му все още беше топла, което значеше че не бе станал отдавна. Въздъхнах и затворих очи, позволявайки им да си починат малко.  Отне ми малко време да се осъзная, но когато това стана вече чувах и душа в банята, което отговори и на въпроса ми къде беше Адеан.

Все още бях разтърсена от съня. Не зная кое ме разтърси толкова, дали беше татко който в съня ми беше жив или думите му отправени към мен или пък това че отчаяно много исках да не беше сън, ами истина и не говорех за ресторанта. Майната му на него, исках татко наистина да беше жив и да имам казаното от него семейство. Кариерата винаги е била нещо към което съм се стремяла, но на фона на семейството бледнееше. Не казвах, че ще се откажа, но наистина ми се искаше да постигна това нещо и той да бъде до мен. Но него го нямаше и нямаше и да се върне колкото и да не исках да си го призная. Другото което ме разтърси беше и това, че все още не бях сигурна дали това което видях бе истина или плод на моето въображение. Не бях споделила с Адеан това, защото щеше да ми каже че още съм сънувала тъй като той не вярваше в подобни неща, нищо че преди и той сънуваше родителите си, мир на праха им. Винаги аз бях тази с по-усилената интуиция и най-вече шесто чувство и вярвах в подобни неща, докато той беше на принципа "Щом не съм виждал няма, а ако виждам значи съм пиян." Умът ми беше една истинска каша и си нямах и на идея как ще функционирам правилно. Със сигурно килограм кафе, за жалост друг начин не виждах...

-      Хей, как си? – тихият глас на Адеан погали ушите ми и аз отворих очи, за да го видя как излиза от банята. Дори не го бях чула да излиза.

-      Добре, предполагам. – свих рамене.

-      Успя ли да се наспиш?

Не изпитвах желание да се завъртя на другата страна и да заспя това значеше че съм успяла, предполагам?

Наблюдавах го докато си обуваше ново чисто бельо и веднъж щом го направи седна на леглото до мен и сложи ръка на стомаха ми.

-      Дръж се, войниче. – тясната усмивка, която ми показа вероятно се очакваше да ми вдъхне поне малко кураж, но не успя. Едва ли нещо щеше да успее. Знам, че не трябваше да го мисля толкова този пуст сън, но не можех. Не можех защото исках да продължа да живея в него. Сложих ръка върху неговата, а той сложи и втората си ръка върху моята и я стисна. – Не го мисли толкова, било е просто сън. Ти поне го сънуваш като жив, повярвай като мъртъв е много по-гадно.

Това ми беше известно. Помнех нощите и сутрините, в които Адеан се беше будил целият облян в пот и сълзи и как ми разказваше, че му се явявал насън и дори разговаряли.

-      Ще опитам. – въздъхнах стискайки ръката му, а той присви очи.

-      Така те искам. – стисна ръката ми в отговор и се приведе, за да притисне устни в моите и силната миризма на афтършейв и мъжки душгел ме лъхна. – Хайде, шеф, ставайте да се оправяте и да слизаме за закуска. Ще имаш нужда от сила днес, все пак сте главен готвач вече.

Мамка му, наистина днес ще имам нужда от целият си енергиен запас.

Ставането от леглото се оказа по-трудно от колкото очаквах, а това за което не бях психически подготвена беше червеното кърваво петно на чаршафа под мен, което не остана незабелязано и от Адеан. Е, добре това току-що ми обясни доста за състоянието ми през последните няколко дни. Щеше да бъде дълъг ден.

-      Съжалявам.

-      Спокойно, иди се измии. Аз ще се погрижа. – усмихна ми се успокояващо и ме целуна по челото. Не знам защо дори се извинявах при положение, че той беше свикнал на подобни гледки и дори, да му се не види, беше и с мен когато ми дойде за пръв път, но както и да е. Завлякох се в банята и метнах съсипаното бельо право в коша преди да вляза под душа. Нямах абсолютно никакво намерение нито аз да го пера, нито някой друг. 

Хвърлих си бърз душ и преминах през цялата си сутрешна рутина, която днес ми се стори изключително протяжна и най-вече досадна, но все пак се въоръжих със сили и се оправих за работа, като се опитвах да игнорирам тъпата болка която се появи ниско в корема ми. Типично за мен крампите се появяваха веднага щом видя, че ми е дошло. Сякаш мозъкът ми казваше „Алелуя, видя че не е бременна, вече може да започне да я боли." Не знам как беше възможно да съм толкова сбъркана.

С Адеан слязохме долу и излязохме в двора, където ни чаках останалите и отрупаната  маса.

-      Иви, миличка, всичко наред ли е? Не изглеждаш добре.

-      Да, лельо Креми. – въздъхнах и седнах на стола който Адеан дръпна за мен.

-      Отивам за кафе. – целуна ме по челото преди да изчезне отново вътре. Наместих се удобно, е колкото удобно можеше да ми бъде предвид болката в утробата ми и стомашният дискомфорт, който вече също започвах да усещам.

Адеан се появи отново с две чаши горещо кафе, но желанието ми за него се изпари в момента в който го помирисах. Май...май щях да се задоволя с портокалов сок тази сутрин. Бутнах кафето настрана и това прикова погледите на всички. А, това което явно им се стори крайно нетипично беше това че Адеан отрупа цяла чиния с палачинки и сиренки и ми я побутна с изчерпателното „Яж". Добре, с тях май щяхме да се разберем защото стомахът ми не се сви в протест, ами направо изкъркори. Взех приборите си и отразях парче от палачинката със сладко от ягоди и осъзнах в каква грешка съм всъщност щом преглътнах хапката сякаш беше пясък. Не, и с храната нямаше да се разберем. Цветелина вирна вежда в моя посока, а майка ѝ ме гледаше с притеснение. Тези хора жена в цикъл не бяха ли виждали, по дяволите!

-      Иви, има ли нещо което искате да ни споделите?

-      Като например? – вирнах вежда в посока на жената на средна възраст.

-      Ами, не знам, наследник като например.

Адеан се задави върху глътката си кафе, а аз върху шибаният портокалов сок и двамата изпаднахме в бурен пристъп на кашлица и гърбовете и на двама ни го отнесоха. Отне ми време поне на мен отново да вляза в релси, но щом го направих избърсах устата си със салфетка и се облегнах отново на стола си, насгласявайки слънчевите очила.

Наистина не исках да казвам нещо подобно на маса, защото определено не бях на мнението дали някого го вълнуваше че яйчниците ми в момента бяха гневни и си отмъщаваха за неоплодените яйцеклетки, но трябваше да ги успокоя.

-      Мога да те уверя, че съм далеч от бременна.  – имахме известни неразбирателства с господин цикъл заради Ескапела, но всичко беше точно. Този път дори нямах право да мрънкам, защото беше цяло чудо че изобщо ми е дошъл, а не си беше стегнал багажа и заминал на деветмесечна почивка, защото тогава – Не, отказвах изобщо да мисля подобни неща! Никакви бебета дори в мислите ми! Беше прекалено рано, пък и с Адеан бяхме на такъв етап че ако имаше бебе то би или оправило всичко между нас или провалило. Нямаше как да бъде по средата.

Помогнах на леля Креми и Цвети да вдигнем масата преди да тръгна на работа и през цялото време в което пренасяхме и оправяхме ме глождеше един въпрос. Знаех, че леля Кремена умееше да тълкува сънища и вярваше много в тези подобни. Исках да зная какво означаваше този сън, за Бога!

-      Лельо Креми, мога ли да те питам нещо?

-      Разбира се, момичето ми. – спря чешмата и се обърна към мен.

-      Какво значи, ако сънуваш починал като жив?

-      Сякаш никога не е умирал ли?

-      Да.

-      Баща ти ли сънува? – кимнах в отговор.

-      По принцип да сънуваш починал като жив означава, че те чака нещо хубаво, успехи. Но какъв беше съня кажи? Беше ли хубав?

-      Да. Отварях ресторант и той беше с мен в кухнята, а после държа реч от мое име понеже аз бях с вързан език. Говорихте ли си?

-      Ами, даа. Каза ми, че ме обича и че се гордее с мен.

-      Хмм. И си отваряла ресторант казваш?

-      Ами, ако това е знак че той иска да останеш тук? Все пак чичо Борис винаги си е мечтал за това как се установяваш тук. Семейство, кариера, това са все неща които биха могли да те накарат да останеш тук. – Цвети се включи.

-      Не мога да отворя нов при положение, че тъкмо започнах да работя в хотела.

Реално можех, но това бяха две дини под една мишница и нямаше да се справя.

- Да, номожеш да го превърнеш в свой. Помисли само, можеш да помолиш Адеан, и без товавчера се оплакваше че нито менюто струва, нито нищо. Жена си на Адеан, по дяволите,възползвай се от това поне веднъж. Горкият и звезди ще ти свали само, за да сищастлива.

______________________________________________

КНИГАТА НЕ Е ФЕНТЪЗИ! ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СЪНИЩАТА И ТЪЛКУВАНЕТО ИМ И СЪЩО ПРИВИДЕНИЯТА СА НЕЩА, КОИТО ВЪЛНУВАТ МНОГО ХОРА И ДОРИ ИМ СЕ Е СЛУЧВАЛО И АЗ ВЯРВАМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО В ТЯХ, ЗАЩОТО СЛУЧАИТЕ В КОИТО СА МИ СЕ СЛУЧВАЛИ СА БИЛИ НЕ ЕДИН ИЛИ ДВА.