Вавилон, любовниците възпря със стена. Връждата семейна раздели ги. Брака им забрани.

Стената жестоко проклета с нещастието влюбените да слуша, пропукваше се. Любовни думи през пукнатините прошепнати. Слова за копнежи, омайни близости и упреци към нея самата, че не се е отворила широко пред любовта им. Нея, преградата на любовта, целували по-близки да се усетят един друг.

Една нощ, безвездна в желанието си, влюбените избягали. Да се срещнат под черницата до гробницата на Нин си обещали. Тибса първа се измъкнала и разтяла поли под черницата сред лунните лъчи, своя любим да чака. Лъвица от лов върнала се от потока покрай черницата навела се жаждата си да утоли. Тибса от страх в близката пещера пропълзяла, но воала си изпуснала. Лъвицата поиграла си с него, скъсала го, като кръв от плячката си оставила по плата му.

Пирам с изгрева се появил, на хищника следите забелязал, кръвта по воала разкъсан на любимата видял. Извод грешен направил и бързо меча си взел. Острието насочил и стиснал здраво дръжката. Кожата си пробил с метала леден. Кръвта по белите плодове лиснала.

Смелоста си събрала Тибса и изпълзяла от скривалището си Пирам да намери. Върнала се под черницата и какво заварила? Любимия на ствола облегнат в кърви облян. Лицето му с пръсти обгърнала, очи отворил и лицето и' любимо видял за последен път, преди да издъхне в ръцете и'.

Напразно лъвицата и воала измамен проклинала, утеха обаче на сърцето думите не донесли. Накрая острието още с кръв покрито вдигнала и сърцето си празно пробола. Кръвта и' с тази на Приам в едно обединила се и в плодовете вникнала.

Сред смъртта на Тибса и Пирам всички плодове на черниците приели тъмен кърваво червен цвят.