Крина се надигна рязко от походното легло в работилницата на царската галеница. Болката бързо скова мършавото и' тяло. Топлото одеало се свлече от тялото и'. Тупна на мозайката в купчина от лисича козина. Тръпки полазиха плътта, гола и беззащитна срещу ледената милувка на ноща.

Набързо разпраните многоцветни парчета плат се виеха около гръдта стегнати като корсет.

Държът органа вътре, помисли си Крина. Няма ли ги, щяха да му поникнат криле и да отлети далеч, далеч от тук. Волна птичка пусната на свобода.

- Поеми си дълбоко дъх - ръцете на изобретателката притиснаха раменете и' обратно към походното легло. Със затруднение пусна сладкия лъх на опиятните билки в ноздрите си.

Цветовете са по-наситени, по-живи. И се движат. Ликуват и се надсмиват над ситуацията.

- Какво ми причини?- изхриптя немощно Крина, положила ръка на здраво стегнатия импровизиран бинт.

Билките притъпяваха сетивата, тъй бързо. Преградиха съзнанието със зид, отблъскващ всяко физическо усещане. Костите и' омекнаха, втечниха се. Мъгла от омая плъзна зад стените на крепостта.

- Спасих те - отвърна спокойно, докато движеше ножицата през плата. Няма свян в безизразността и'. - Точно така. Ще отшуми. Скоро ще усещаш само еуфория.

Многоброините плитки извиращи от скалпа и' се спускаха като щит около и'. Вплетените из тях дървени мъниста лъщяха на мъждивата светлина. Различна дървесина - различно място. Различна разцветка - различно значение. Ерасто остави гравираната ножица на близката работна маса и загледа критично труда си.