Предупреждение:

Вдъхновено от гръцката митология.

В чест на Богинята, на покровителката на град Атина, издигнаха храм. Най-пищния, най-прочутия. На мъдростта носител, уви суетна била тя.

  Освен от суетата си Зевсовата дъщеря страдала
и от мъдростта си.

От жриците си преданост изисквала.

Отдаденост.

Сърцата си в нозете и' да положат.

Невинността, обаче предпочитала да бъде подарена.

  Щом очите й съзряли Медуза, мъгла обгърнала ума и'. Ледът на Зефир се отекъл от сърцето й. Богинята, чиято стихия била мисълта, загубила умът си по девойче, колело й се във вярност.

Иронично, а драги ми приятели?

Един поглед, едно докосване и Мислителката на Мислителите е приела най-неприятната роля в пиесата.

Ролята на любовника поклонил се с разбито сърце на публиката.

По онова време жрицата млада за окото бе наслада.

Несподелената любов на Атина бе просто едно наивно и глупаво дете.

Простете приятели, Медуза бе наивно и не особено умствено надарено дете, но физически въплащаваше самата сласт.

Можеше да се вдиша след като те отмине. Плътната есенция от рози замъглява съзнанието преди да се увие плътно около дробовете ти и да ги стисне.

Можеше да се види в очите и'(пълни с искри), в месестите и' устни(създадени за целувки), във всяка нейна стъпка(изящна като на сърна), всеки жест(нашепващ грешно послание).

Момичето не беше създадено за живот без наслада, съблазънта вървеше на крача зад нея. И се пресягаше за да я улови в обятията си.

Да удави розата в морска сол.

  Заета с терзанията на сърцето си Атина не виждаше очите с които омразния и' брат следеше любимата и'.

             И
                Не
   Разбра
           Докато
                      Мигът
                                      Съдбоносен
                                           Не
                                        Настъпи.

  Стенанията от болката на момичето, богинята чула, редом с мъката от загубата, люта злост сърцето и' погълнала.

Той и' я отне. 

В нейния Храм.

В лика на птица подмами я.

На нейния Мрамор.

В храма заобиколени от колони и мрамор ръцете му жадни повалиха снагата и' крехка.

Срещу нейния олтар.

  Плачеше ли плачеше Медуза, зовеше със сетни сили своята закрилница.

Ала тя не се отзовала.

Предадена била и го усещала.

Не от когото мислела, ама все още предадена.

С длани покрила ушите си.

Извърнала глава.

И така...

Не видяла Истината.

Не чула Истината.

Не видяла борбата.

Не чула борбата.

Не видяла молбата в пълните със сълзи очи.

Не чула молитвата.

Не към Него.

Към Нея.

  Щом бога с Медуза насити се, изостави я. Сам-самичка с кръв красяща хитона и', наместо бродерия.

Атина дори не се обърна.

Не отвори очи.

Запрати проклятието по несправедливото обвинената с още затворени очи.