Помниш ли времето, когато бяхме деца,
когато света беше просто игра?
Радост пораждаше у сърцата
дори само изгревът, дори само зората.

Небосвода син поглъщахме с очи,
мечтите бяха близо, звездите - почти.
Когато майката зад моя гръб
бе най-силната опора.

Къде изчезнаха онези времена
- обковани в злато, описани без тъга?
Невинни и с чисти души,
времето безмилостно ни очерни.