С кървави очи, той
хвана припряно раменете ѝ,
прошепвайки в тази хладна зора:
"Позволи ми да бъда
твоят мъртвец".

Кръвта покапва
по светлите дрехи,
рисувайки пищни картини в червено.
Един неизживян живот кънти
в ушите ѝ.
Ведно с една-единствена молба.
Молитвата да върне на света
нещо, изгубено безследно.

Скопчени все още един в друг,
стискайки я здраво в ръце, оплаквайки съдбата
и плискайки кръвта по дрехите си,
желанието му все още важи:
"Моля те, остани".