Тя беше бризът в летен зной,
топлината в ледената зима.
Не ми даваше ни миг покой
мисълта за нейната природа дива.

Едно нещо не прозрях обаче:
под усмивка жизнена, тя
криеше окови от желязо.
Разкъсали почти всичко вече,
цялата надежда отлетя,
изгуби се, досущ като самата тя.

И ето го сега
- момичето с мечти - умря.
От бляна ѝ да прекоси света
остана само кухата обвивка,
пропукваща се с всеки миг,
без надежда и безспир.