Днес няма да среша косите си.
Не ще облека красивите дрехи,
а понесла в ръце сърцето си,
ще те запитам: „Дори такава ли би ме приел?“

Но знам какъв ще е отговора, затова
прибирам душата си далече от теб,
в морска крепост, по чийто стени вълна се разбива
- ти не ще породиш трепет
у нея.

Днес сълзи замъгляват очите ми
- нагрубена и празна, с разбити мечти.
стъпка подир друга нозете поемат
и всяка надежда напразно пропих.

А сега – свободна съм, с разперени криле.
Мечтите се сбъдват, желанията – не,
по следите на болката поемам завчас,
не ще ми липсва онзи, който възложи върху мен собствената си власт.