Нов зов прорязва вечерта.
Ах, как искам да бъда свободна,
да удрям, да викам,
да спя под звездите,
пороят да мокри моите дрехи,
а душата ми да бъде все тъй суха.
С песен да посрещам зората,
но с плач да извикам нощта.
Оплетена във вериги,
затворена в клетка,
свободата непозната за мен е,
горчиво посрещам всеки нов ден,
за да го изпратя все така безсилна.
Но да разруша всичко, удържащо ме далеко от нея,
твърде много ще струва
на моето бедно сърце.