Умело поднася тя
чашата към устните си.
Дали това жаждата ще утоли?
Преглъща сухо, шепне:
"Упомни се."
и отпива, останала без сили.

Уморена и погълната,
опиянена, тя се моли
питието очите да пресуши,
ума и да изпразни,
да я пренесе в свят, където няма
ни болка, ни думи.

Провалената надежда искри
пред погледа и, примамва
да повярва и да я погуби.
Макар наясно тя да е,
пресяга се, сякаш за първи,
а не за стотен път.
Изпълва вените, кръвта,
докато истината бе закова нокти
в беззащитната и шия.