1

Тя щеше да умре тази вечер.
Обичният ѝ живот се изплъзва от ръцете ѝ,
като пясък през пръстите ми.
Умопомрачена и погиваща,
щом очите си затвори
огромна тежест падна от плещите ѝ,
силуета тъй жадуван в миг се появи.
Експлозия от сенки я обгърна,
следите всички заличи, а
ликуващи, не забелязаха те как
угасва пламъкът ѝ.
Черни ръце я докоснаха
и връщане назад нямаше.

2

Дъх, прелитащ из въздуха,
аромат, спиращ диханието ми,
опиянение, застигащо едно сърце.
Без дори да искам
и да осъзная,
чаках я с трепет в студа.
А умът тихо ми запя:
"Мъртва вече е тя".

____
Ако четете това по-горе от мобилно устройство, вероятно не бихте могли да отгатнете, че всъщност това произведение е акростих. Посланието от първата колона от букви е изписано в наклонен шрифт.