kSonnenscheink

Скръбта, отчаянието, щастието и любовта са чувства, които всеки един от нас изпитва по един или друг повод. Сблъскваме се с тях ежедневно, опитваме се да се борим с тях и да ги изразим по правилния начин. Искаме да намерим универсалното определение за тези емоции, които рушат съществуването ни всеки един ден, напомняйки ни, че все още носим хуманност в себе си. Това е книга за вътрешната битка на всеки един от нас, който се бори с демоните на своя живот, искайки да намери златната среда. Но това е и книга за всеки един, който желае да открие любовта, светлината и себе си в настоящето на един скорострелен свят. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ УНИКАЛНАТА @YaNeRusskaya.…

kSonnenscheink

Една душа на хиляди годиниброди из земите студени.Търси себе си сред тъмния мрак,търси човещината зад общия страх.Родена е тя да бъде Бог,това е нейната цел и живот.Но има нещо повече зад очите кафеви,крият се в тях хиляди вселени. В тях битуват различни имена, различни страхове. И променят бързо безсмъртното сърце. Идва краят на едно невинно момче,за да изгрее мъжът и неговото величие.Безмълвни, кървави сълзи стичат се по младото лице. Червени, стари очи гледат с празен блясък. Какво стана с живото сърце? Чуваш между него и човека - сблъсък. Рухва на земята надеждата млада,това е началото на злината стара.Става на прах цялата вселена. Човещината е вече само илюзия далечна.…

kSonnenscheink

Живеем в объркан свят и всеки си е създал собствен свят, част от собствена вселена, където властват неговите правила и закони. В тези милиарди светове се разказва за безброй истории на ден. Едно неизмеримо число, неподлежащо на изброяване. Понякога нашият свят се сблъсква с този на другия и изригва в заслепяващи искри и невиждана еуфория. Понякога тази експлозия има пагубен край, понякога се заражда нов живот, но енергията измежду всички вселени никога не спира да се движи. Нека заедно проследим историите на едни хора, преминаващи като вихър през своите светове.КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ВЕЛИКАТА @Flower_Reader.…

kSonnenscheink

Нека се понесем на крилете на пеперудата, да полетим към светлината.Животът винаги ни води по пътека, постлана от светлинни снопове, но често минаваме през сенчестите участъци, губейки се. И когато се изгубим из непознатите кътчета на нашата същност, става трудно да открием себе си. В стремежа си да се издигнем, пропадаме. И докато се лутаме из обърканото ни съзнание, тъмнината става все по-гъста и непроницаема.Точно затова са пеперудите, които винаги да ни водят към светлинта и да ни измъкват от мрака.Нека се понесем заедно с тях из вселенията, през които преминават. Да проследим откъде прелитат в търсене на изконните човешки характеристики, простъпки и преживявания, които всекидневно ни следват по петите. Да се хванем за тяхната светла диря.…

kSonnenscheink

Щастието е универсално за всички из дебрите на познатия ни свят. Но хората се различават тъкмо по своето нещастие. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - Лев Николаевич Толстой.Разбитите сърца се разпознават, защото всяко страда по специфичен начин. Срещат се по улицата, кимат си, установяват, че не са сами. Но въпреки това не се знае колко от тях продължават да вървят напред. Такъв беше и случаят с Роза и Зюмбюл - две разбити на фрагменти души, които по случайност успяха да се срещнат по средата на изтеразния си път. Проблемът не беше, че не искаха да преодолеят миналото, а че то никога не ги пускаше. То стоеше винаги неотлъчно до тях. Затова единственото, което им оставаше, бе да се съединят с надеждата да преборят собствените си страхове, мъка и пороци. И те погледнаха един в друг и намериха своето огледално отражение.Но беше твърде късно, когато го сториха. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА @Flower_Reader.…