ValeriyaAngelova

Шуанг Юн най-накрая беше на крачка от това, за което бе мечтала от години. Най- сетне щеше да успокои душите на близките й, които я преследваха нощем и я будеха с писъците си. Стисна здраво меча в ръка и пристъпи напред, готова да отмъсти на човека, който бе съсипал целия ѝ живот. Не изпита съжаление, не изпита колебание, а само чистото, подпалващо я отвътре желание за мъст. Завъртя дръжката на тънкия меч грациозно между пръстите си и се приближи напред. А очите ѝ не изпускаха тези на мъжът пред нея. Тя не отклони поглед и когато музиката спря и ръката и замахна напред... а мечът не се насочи право към сърцето на императора на Китай.…

ValeriyaAngelova

Сянката на краля демон. Така я наричаха някои и изричаха думите като спотаен шепот. За други тя бе лейди Селест, племенницата на краля на Мексиния. Две маски скриваха едно лице. Асасин и благородница. Убийца и лейди. Безчувствена и отзивчива. Селест бе всичко това! Обучена още от съвсем малка на изкуството да убива, тя седи от дясната страна на краля, виновен за унищожаването на половината магически народи от континента. През деня една, през ноща друга. Живот изпълнен с полюсната разпокъсаност между два толкова противоположни свята. Но един инцидент обръща целият й досегашен живот с главата надолу. Когато елфическият принц Верон и неговият генерал Ерен узнават тайната ѝ самоличност, Селест се изправя пред изпитания, от които зависи целия ѝ досегашен живот. Разкъсвана от колебания и разкрити, дълбоко пазени от нея тайни, тя трябва да избере мястото, на което да принадлежи...Но това може да се окаже най-трудното решение в живота й!…

ValeriyaAngelova

(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТОСмятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна.Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата.Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза.Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!…

ValeriyaAngelova

The shadow of the demon king. That's what some called her, and spoke the words in a secret whisper. For others, she was Lady Celeste, the niece of the King of Mexiria.Two masks hid one face. Assassin and noblegirl. The killer and the lady. Insensitive and responsive. Celeste was all that! Trained from a very young age in the art of killing, she sits on the right side of the King, guilty of destroying half the magical nations of the continent. Day one, night another. A life filled with pole-splitting between two so opposite worlds. But one incident turns her whole life upside down. When the elf prince Veron and his general Ehren learn of her secret identity, Celeste faces the trials upon which her entire past life depends. Torn by hesitation and the secrets she reveals, she must choose the place to belong to ... But this may be the hardest decision in her life!…