Елиза: Една бележка върху предното стъкло на колата ми преобърна целия ми свят. Боята се изтри лесно, но отпечатъкът, който остави върху мен, ме запрати право в дълбокото.Борил: От малък съм свикнал да оправям кашите на брат си. Е, оказа се, че понякога те могат да доведат до някого, когото съм търсил през целия си живот.„В дълбокото" е роман за любовта, болката, прошката и още нещо. Какво е то? Прочетете и разберете сами!…
- Колко от това шоу искаш за себе си? - Попитах с нормален глас, който заради силната музика прозвуча като шепот. Продължих да танцувам, вече с лице към него и видях инстинктивното движение на адамовата му ябълка.- Зависи, малката - издиша право в ухото ми и плъзна ръцете си по дупето ми. Отговорих му като прокарах своите надолу по гърдите му и хванах токата на колана му.- От? - Попитах и вдишах дълбоко от аромата на кожата му. Усетих как рефлексивно стисва задника ми.- Колко си склонна да дадеш... - краят на изречението увисна между нас, но ако съдех по огъня в очите му, не беше и необходим.…
„Сърби, боли - драго ми е" - перфектно описание на душевното ми състояние. Работата беше там, че имах прекалено много тайни, които исках да запазя, обаче един инцидент ги изкара всичките наяве. Накратко казано, ударих греда. А когато дразнещо симпатичен зевзек, който ме докарваше до лудост с шегите си и виждаше през лъжите ми се появи на хоризонта, трагикомедията стана пълна. Плясках го през ръцете, когато ги протягаше към мен, но мислено се чудех дали не му бягам прекалено бързо. Тогава забавях крачка и го оставях да ме настигне, колкото да си открадне нова целувка, преди да духна за нов спринт. Добре де, давах му смесени сигнали като счупен ветропоказател, но ако трябваше да бъда честна, просто ме беше страх. Ами ако докато седях по средата на леда, готов да се пропука изпод краката ми, наистина се беше появил шансът ми за ново начало?…
Етикети. Най-глупавото нещо на света, но сякаш проклетийките са залепени върху челото на всеки от нас. Е, освен че са глупави, оказва се, че те доста често ни лъжат. Ако бяха верни, аз щях да бъда безопасно празноглава, както хората очакваха от мен, а Валери щеше да си остане скучноватия програмист, какъвто аз очаквах да бъде той. По-голяма заблуда от това - здраве му кажи! Този човек беше като хипотермия - замръзвах от студ около него, докато не идваше изгарящата топлина. Тогава виках на помощ железните си нерви или гълтах един валериан, но в характерът ми липсваха пораженчески хромозоми. Наслаждавах се на всяка секунда от войната помежду ни, макар че тайничко се опасявах тази последна спирка да не се окаже ново начало, за което все още не бях готова.…
Тайна, след която нищо няма да е същото...Обред, след който няма да остане и една сълза...Любов, след която сърцето не може да живее самостоятелно...Корицата е направена от BblackkroseКнигата няма да бъде трита повече, ще добавям, докато не я завърша :)…
No descriptionПросто ще оставя това тук. =)…