/k.th. pov./

С момчетата седяхме в столовата и всички погледи бяха вперени в нас. Може би защото рядко обядваме тук? Не знам...

Говорехме си, докато не чух как момчетата от съседната маса си шептнат...

- Ето я!
- Сладка, както винаги.
- Защо трябва да е толкова срамежлива?

Обърнах се и я видях да минава. Всички я гледаха. Никой не знаеше името и... Всички я наричаха сладката, сладкото момиче, тя, онази, но никой по име. Даже учителите не го знаеха. Някои я наричаха госпожица А, но повечето назоваваха чина на който седеше за да я извикат. Не беше особено висока, около 1,60.
Беше облечена както обикновено.
Розова пола, топ, средно голяма раничка, която се вписваше в образа и същите розови пантофки. Косата и беше или прилежно събрана в дълга конска опашка или свободно пусната. Вървеше нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, като беше изправена и гледаше напред. В същото време обаче погледът и не се спира на никой. Тя просто подминава всички, докато те я гледат...

Бях изгубен в мислите си докато момчетата не ме изкараха от там...

- Ей, брат! Да не се влюби в сладката?
- Споко не си първия... Хаха
- Оф момчета! Млъквайте! - сопнах се аз като станах, грабнах раницата си и излязох от училището.

,,Найстина... Защо трябва да си толкова тиха!"

_______________________________________

Вчера от нищото ми дойде идея за нова книга... 💫🧸🍭

Не знам как но ето. Реших първата глава да е по кратка, а другите вече ще са по дълги. Мисля че ще бъде интересно...😊
_______________________________________